Аз не кърмя и не ме е срам от това

Ето, написах го.От години искам да го кажа гласно. От името на всички жени, които не могат или НЕ ИСКАТ да кърмят. Признавам си, че в произволен парк, пред произволна група жени, някъде в София, днес в 21ви век, няма да ми стиска да кажа, че не искам да кърмя. От страх, да не ми се спретне набързо другарски съд и ако не да ме разстрелят, то със сигурност да ме изхвърлят от обществото като неблагонадеждна за бъдещото поколение, да ми сложат алената буква и всеки път като ме видят, да ме сочат с пръст и да викат: “Ето я тази, която не иска да нахрани горкото дете!”

В българското общество е някак съвсем естествено някоя комшийка, непозната леля в парка или позната майка в парка да те попита „Кърмиш ли?“. Само възпитанието ми ме е спирало да не отговоря “Не е твоя работа”.

Ако кажеш, че нямаш кърма, в погледа им ще видиш, че вече си се провалила. Което никак няма да ти спести съветите за стимулиране на кърмата, нищо че си спряла да кърмиш преди 5 месеца и си изпробвала всичко. Да не говорим, че винаги има и обвинението, че няма такова нещо да нямаш кърма−просто трябва да положиш повече усилия. И това към горките жени, които са имали желание, изтърпели са всички изтезания с цел извличане на кърма и не им стига тяхната вина, та им се вменява още. Какво да кава аз, която си имах кърма и исках да спра по собствено желание. Да,да, знам, аз съм безотговорна егоистка. Нямаше къде да избягам, най−близките ми, педиатъра и всички от женски пол в радиус от 20км. от дома ми се изказаха по въпроса.

Помисли за детето, това е най−хубавото нещо за него.”

Кърмата има антитела и няма да боледува.”

ТРЯБВА да кърмиш. Ти знаеш ли колко жени нямат кърма, а ти…”

А знаеш ли едно време как е било, като е нямало адаптирано мляко? Молили са се да им потече. А и е безплатно, за какво да даваш пари.”

То вярно,че адптираното мляко е на цената на кокаина, но ако бебето не премине на адптирано мляко, аз ще посегна към кокаина, та все тая. Разбира се, тези велики аргументи, не можаха да променят решението ми. Исках да спра да кърмя веднага и да се свърши.

Преди 15г. нямаше консултанти по кърменето, или поне аз не съм разбрала и кърменето се превърна в кошмар за мен. Или по−скоро цеденето. Абе и двете, защото само това правех и просто не издържах. Винаги съм смятала, че природата го е измислила как трябва да бъде и това е най-доброто. И сега така смятам, но кърменето трябва да е приятно и естествено, а не някакво изтезание. Не знам защо при толкова много жени не се получава. При мен мисля, че не се получи благодарение на чудните съвети и на безценното цедене, което в моя случай не е било необходимо и само си направих гърдите на печени чушки собственоръчно.

За капак детето се скъса да боледува до 2г. възраст, естествено защото съм спряла да кърмя.

“Видя ли? Нали ти казах? Ето, сега детето страда.

Когато родих второто, отдавна бях решила да не кърмя никога повече в живота си. Но нямаше как да не пренебрегна общественото мнение на мини обществото в болницата, където всичко се въртеше около кърменето. За това в болницата тайно давах адптирано мляко и казвах, че за сега се справям с кърменето, ако някой проявеше интерес. Изобщо не съжалявам и не изпитвам никаква вина.Детето е на 6г. Изглежда нормален. Не е пил антибиотик в живота си и май, освен от някой летен вирус, от друго не е боледувал..Ако някоя баба, леля или майка ме попита дали кърмя, казвах че нямам кърма. Което си беше вярно, защото вече беше спряла. Но поне ми спестяваше обвиненията, че съм ненормална егоистка, която не мисли за детето си. Но честно казано, така и не разбрах какво я интересува леля Тинче от третия етаж дали кърмя детето си.

Високият брой на жени казващи, че нямат кърма може би се дължи и на такива като мен, които ги е страх да кажат, че просто не им харесва и са спрели да кърмят. Само си представете ситуацията как братовчетката на леля ви пита:“ Кърмиш ли?” А вие отговорите: “Ми не, не ми харесва и спрях.”

Имате ли представа какво ще последва?

Не знам каква е тази истерия последните години около кърменето. Човек започва да се чувства като в секта. За мен нещата стоят по следния начин- ако искаш кърмиш, ако не искаш не кърмиш. Какъв е проблемът?

Като родих третото си дете, казах на доктора и акушерките, че няма да кърмя. Те казаха: “Добре.”

Нямаше “Ама защо?”, нямаше физиономии, упреци или опити да ме убеждават в обратното. Единствено, любезно ми обясниха, да си купя адаптирано мляко на еднократни готови дози, тъй като нямат условия за стерилизация на шишета. Звучи ли ви странно?

Да, защото третото е родено в Канада.

В пълно съснание съм решила да бъда бременна 2 години и 3 месеца, и мисля, че имам право да реша дали да кърмя 6 години или 0 години без някой да ми размахва пръст.

 

 


2 thoughts on “Аз не кърмя и не ме е срам от това

  1. Напълно съм съгласна с написаното. Все едно виждам себе си. Толкова мъки бяха покрай това кърмене че накрая от това че ми втълпяваха че не мога да си нахраня детето ми спря и малкото кърма която имах……

    Like

  2. Аз съм от кърмилите майки, първия път година и два, втория 9 месеца, за мен пре-достатъчно. Ако някой ден имам трето дете…не знам, може и да го кърмя пак. Според мен едно от основните предимства на кърменето е, че е по-лесно 🙂 вероятно не за всеки. Та, ако майката смята, че ще е по-спокойна, по-наспана и въобще, че плюсовете в нейния случай са за не-кърменето, не виждам проблем. Това, все пак, си е нейното тяло и нейното дете. Ужасно е да се подлагат на натиск майките за нещо толкова лично. И днес поне имаме избор. И да, може би при кърмените бебета майката страда повече от безсъние, което за мен е сериозен минус.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s