Аз съм трето дете.Още се смеем с брат ми /второто дете/ на следната случка с майка ни.
– Мамо, боли ме като се пипам ето тук.
– Ми, не се пипай тогава.
Въпреки закалката, с първото дете допуснах всички възможни грешки. Третото е друга бира.
Като започнем от бременноста, че никога не знаех в коя точно седмица съм. Като ме попита някой в кой месец съм, се улавях, че и в това не съм много сигурна. Здраве да е, нали си знам в кой месец съм. Гледаха ме с леко съмнение. Обикновено вторият задължителен въпрос от познати и непознати е какъв е полът на бебето. Е, тук вече искрено се забавлявах с изражението на лицето, което придобиваха като кажех:- Ми, не знам, забравих да питам доктора.
Посрещачи от родилното и помагачи за първите дни бях забранила. Странно, всъщност този път никой и не си предложи услугите. Една седмица след появата на бебето приятелка поиска най-накрая да и пратя снимка. Боже, хич не се бях сетила да снимам бебето.
Купуването на бебешки дрехи си е направо ненужен разход. Събрах от познати каквото имат.Преобладаваха в синичко с вертолетчета и топчици. Аз родих момиче, но нищо, те бебетата и без това са еднакви. Нямам специален бебешки прах за пране. Всички дрехи в общия куп.
Сред подарените дрешки забелязах едни ръкавички, които ми навяха спомена, че още с първото нямаше начин да се закрепят на ръцете, освен залепени с тиксо. А и, все пак, знам как да ползвам ножичка за нокти, та ги подарих на дете номер 2. Той много се забавляваше да ги слага на големия пръст на краката си.
Категорично отказах гладенето още с второто и за по-сигурно, подарих ютията. Къпя бебето, когато ми се къпе бебе. Няма конкретен час, а и на нея и е все едно. Иначе щеше да каже. Бебешките мазила, които имам, са някакви мостри от болницата и като гледам, ще ми стигнат поне за 6 месеца, освен ако не ги изпробвам на себе си. И без това моята кожа е по-суха от тази на бебето. Четки и гребенчета за коса не ми е и хрумвало да купувам. Та тя има 5 косъма, пък като и порасне коса след някоя и друга година може да ползва моите.
Масаж и упражнения. Да, бе, да.Природата си знае работата. Това ми е мотото.
Храня бебето, когато и колкото иска, та често се случваше да няма преварена вода за формулата, така че бързо минах на вариант Б. Вода от чешмата.
Пазенето на тишина да спи бебето е абсолютно невъзможно с две полуголеми момчета, а както се оказа, не е и необходимо. Физическите и психическите ми травми от приспиване на първото още не са отшумели, за това съм казала, че бебета и деца не приспивам. Който иска- да спи, който не иска–да си намира занимание. Работи. Ако някой заспи на пода, просто го пренасям. Или не. Зависи.
Термометри имам няколко вида в наследство от първото. От години не съм ги ползвала. С уста на слепоочието мога да определя дали е под 38 или над 38 градуса. Още с второто се самоопределих като хоби доктор. Смчтам, че майките с повече от три деца трябва да бъдат назначавани за консултанти на педиатрите.
Излишно е да казвам, че нямам никакъв страх от петна по дрехи и храна по пода. Нервите ми вероятно са свършили още с първото дете, защото нищо, което правят децата, не може да ме извади извън нерви. Може би само, ако някое от тях ми разлее бирата…
Expat Bulgarian Mum 