Това са лични впечатления- на мен и сина ми от конкретно училище в малък град в Провинция Онтарио. Между провинциите има големи разлики, самите училища се управляват от различни бордове, така че вероятно и в Онтарио има разлики между училище и училище.
Теди е учил е от 1 до 7 клас в 133то /руското/ училище в София . Само ще вметна, че за тези 7 години, научи цялата руска граматика наизуст, но не може да говори. Е, понякога сънуваше кошмари с падежи, но така е в името на образованието. След това завърши 8 клас в 7ма гимназия / паралелка с английски и испански/.
Гимназията в Онтарио е от 9 до 12 клас. Една седмица преди началото на учебната година, отиваме с Теди в единствената гимназия в града / 20 000 души население/. Една служителка ни даде да попълваме някакви формуляри и каза, че ще уведоми директора и ще се срещнем с него. Директорът ни покани, обяснихме какъв ни е случая. Каза, че ще бъде записан в 10 клас, с набора си. Тук тръгват на 6 год. на училище. Естествено, Теди се зарадва, че ще прескочи една година. Обясни ни, че има съветници, към които децата се обръщат по всякакви въпроси. Извика и съветника, който ще отговаря за него / не знам по колко деца на съветник се падат/, обясниха ни системата на обучение, която аз не вдянах веднага. Теди трябваше да си избере предметите, които иска да учи, това е нещото което не можех да схвана в този момент. От къде на къде ще избира? Както и да е, Теди и съветника направиха програмата. Обясниха ни и че в 10 клас се държи изпит за грамотност, без който не може да се завърши. Който не го е взел се явява на поправка в 11 клас. Директорът имаше някаква работа и покани Теди да отиде на следващия ден в 14часа да го разведе из училището лично. Гледах тъпо.
Системата на обучение е следната. За да завършат децата, трябва да имат 30 кредита и 40 часа обществено полезен труд. Този труд е в разни банки за храна, дрехи и подобни организации за бедните, може да го направят когато искат през тези 4 години, трябва да представят бележка, иначе не могат да завършат. А, и никой няма да даде фалшива бележка.
Всеки предмет е 1 кредит. Има задължителни и избираеми предмети. Трябва да вземат 18 кредита от задължителни предмети и 12 от избираемите.Единствените предмети, които се взимат всяка година са английски и математика. Други задължителни, разпределени през годините са например география, биология и тн. Така се получава, че всеки семестър/срок учат различни неща. 4 предмета първия семестър и 4 втория семестър. Като едно добро дете, Теди си беше взел от България учебника по математика да си припомня. Та, в 10 клас, Теди посетил един час по математика, след това с българския си учебник за 8 клас, отишъл при съветника. Разгледал учебника човека и му признал кредит по математика за 10клас и взе нещо друго на нейно място. Много се смях на тази история. Да, вярно е ,че в България материала е много по-сложен, вероятно не само по математика.
Програмата на Теди за 11 клас е следната:
1ви семестър- Компютърни науки, Световна политика, Френски език, Английски език
2ри семестър- История, Международно право , Математика, Канадско право.
Освен предметите, които си е избрал Теди, има и всякакви други неща. Ще напиша някои, които са екзотични за обикновена българска гимназия.- personal fitness, tech design, photography, dramatic arts, culinary arts, visual arts, computer programming, stage band, vocal music. Всичко това го има в България разбира се, но в профилираните гимназии и техникуми, а тук са съчетани нещата и деца в такъв малък град имат достъп без да се местят в голям град и не кандидатстват, просто си ги избират. Има профилирани училища и тук, но не съм запозната какви точно, нито кога и как става приема в тях.
Има една особеност, която намирам за много разумна. Всички задължителни и голяма част от избираемите предмети, имат 3 нива на сложност.Те са essential level, applied level, academic level. Първото ниво е за деца, които след гимназия ще работят и не искат да учат повече, второто е за деца, които искат да учат в колеж и третото за деца, които искат да учат в университет. Детето си избира, кое ниво да учи. Като цяло, няма я тази истерия, всички да са с висше образование, за това децата спокойно си взимат и по-ниските нива. Заедно със студентстването се сдобиваш и с огромен заем, така че децата си правят сметката дали имат необходимите способности, тък като в университета е много трудно и има риск да отпаднат.
Няма бележници. Оценките са в проценти, като крайната оценка се формира от 15% тест/ всъщност, зависи от предмета и процентите варират/ , другите проценти са от проекти, участие в дискусиите, работа в екип и разни други неща. Работата в екип им е много важна, нещо, което беше трудно за Теди в началото, свикнал изцяло сам да работи. Получаваме report card, с оценките/%/ и коментар от съотвения учител, как се справя детето.
Отсъствия не се пишат. Всяко училище има телефон safe arrival. Ако детето ти е болно или няма да ходи на училище по каквато и да е причина, оставяш съобщение кога и за колко време ще отсъства. Ако не се обадиш, получаваш съобщение, че детето ти не е в училище и трябва да натиснеш определен бутон с който потвърждаваш, че си чул съобщението и да върнеш обаждане в училището. С цел безопасност. Получаваш съобщение и ако детето е закъсняло за някой час. Когато дете е закъсняло, минава първо през главния офис, където получава една жълта бележка. Без нея не може да влезе в клас, така се следят закъсненията и при повече от 5 се взимат някакви мерки. Тази практика с уведомяването на родителя се прекратява, ако детето навърши 18 години.
Часовете са по 75 мин, междучасията са по 10мин и едно голямо междучасие от 1 час за обяд. Започват в 8:40 като преди това пускат химна, който както ми каза Теди всеки ден е в различна версия- джаз, акапелно, хор и тн., свършват в 15:15.
В първия учебен ден има откриване. В салона/физкултурния/ се събират всички. Освен мотивационните слова е имало нещо като кратка програма изпълнена от учителите, които са пяли, свирили и танцували. Прожектирали са филмче със снимки на учителите сега и как са изглеждали в гимназията. Ей такива работи. Имало е ориентация за новите деветокласници от екип от 50 ученици от горните класове/със съответни отличителни белези, тип тениски/, които се грижат за тях и им обясняват къде и какво. След това има кратки часове, които са за представяне учител на ученици и обратното. Правят игри за „разчупване на леда“. Ама много ги харесват тези игри навсякъде, на мен ми се виждат идиотски, ама явно са ефективни.
Смартфоните се ползват само, ако учителят разреши с учебна цел/ за интернет /. Ако някой го ползва като телефон или без разрешение по време на час, се взима и му го връщат в края на учебния ден. Ако се случи два пъти, родител трябва да отиде да вземе телефона. Интернета е ограничен за да не могат да влизат в социалните мрежи. Всеки влиза в мрежата с ученическия си номер, така че не е трудно да се разбере кой какво прави. Освен в компютърната зала, където компютрите са с по два екрана, имат компютри и в библиотеката. Теди ми каза, че библиотеката е доста посещавана, тъй като е разрешено яденето там /повечето си носят храна от вкъщи/ и децата използват обяда да учат заедно с това или да търсят нещо в интернет. Имат и принтери. Със свободен достъп, на рафтове седят айпади, и всеки си взима, ако има нужда за часа, което често се случва. Не могат да се изнасят от училището и няма изчезнали.
Дете без компютър, просто не може да си направи домашните.Училището си има система/ както в университетите/, децата си имат ученически имейли и всички домашни се изпращат на файл на имейла на съответния учител. В 10 клас по литература са учили „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг. Теди каза, че няма „какво е искал да каже автора“, има „какво мислиш ти“ и съответно няма грешен отговор. Бялата дъска се използва рядко за писане и служи като екран, тъй като учителите преподават урока под формата на презентация направенa на PowerPoint и учителя си има компютър в кабинета. Изпитване на дъската няма, с изключение, когато децата правят презентации/ползват google drive за всичко/. Ако някое дете се притеснява да говори пред всички, я прави в обедната почивка само пред учителя.
Учебници се ползват, ако и когато учителят прецени. В такъв случай учебниците и въобще литературата за четене се взимат от библиотеката. Всичко се сканира и ако нещо не се върне, в края на годината ще получа любезно писмо да заплатя липсващото. До колкото разбрах, учителят има свободата сам да прецени как ще преподава материала. С учебник, без учебник, негова си работа. Всички стаи са с различна подредба. Масите са в кръг, по диагонал, на чорчик, както му скимне на учителя, че му е удобно.
Като наказание се прилага отстраняване от училище за определено време. Ето на това Теди се чуди много как така работи. Теди ми разказа два случая на отстраняване. Първият- бандата / или музикално-вокална група / били на фестивал, където се напили. Отстранили ги за 1 седмица от училище. При вторият случай, едно момче напсувало учителката. И той отстранен за една седмица. Това, което много впечатлило Теди е, че като се върнало момчето, учителката/ напсуваната/ се държала с момчето все едно никога нищо не се е случвало. Тъй като било точно преди изпитите за края на годината, учителката му предложила допълнителна помощ. Въобще, каза, че учител да покаже лично отношение като симпатия или ненавист към определен ученик не е виждал. Същото не може да каже за 7мо училище, където наскоро ми падна ченето като ми разказа, че учителите ги обиждат на тъпаци, малоумници и тн. И обратното, ученици обиждат учителите. Теди харесва всичките си учители до сега, казва че са усмихнати, с чувство за хумор, винаги вмъкват шеги като преподават. Отношението е приятелско, но с дистанция.
Има отбори по всякакви спортове, включително фризби моля ви се, имало и правила тази игра. Теди тренира футбол/нашия си/ и ски бягане. С още 2 момчета от отбора по футбол ходят да помагат на женския отбор по футбол. Подбудите са ясни. 60 момичета били желаещите да тренират футбол. Теди беше записал нещо като физическо един семестър, та тогава всяка седмица са практикували различен спорт и така успя да пробва кърлинг, гребане, бейзбол, лакрос, голф и разбира се фризби.
Имат и клубове по интереси, нещо като нашите кръжоци на времето. Има клуб по роботика, клуб на геймърите и тн.
Има и гей клуб. За деца, които смятат че са гей, имат си съветници- мъж и жена, събират се и обсъждат какви трудности срещат, как да реагират на дискриминация, такива неща. Има и интеграционна програма за деца с увреждания. За горните две разбрах от годишника, където имаше снимки на децата и кратко обяснение.
Бях против да купуваме годишник, защото имаме един от руското училище, който се състоеше от снимки на класовете в класните стаи, снимки на учителите, портрет на Пушкин и 5 детски рисунки. Хубавото е ,че го правят веднъж на 5 или май 10 години. Тук се прави всяка година, но това което впечатли мен, че се прави изцяло от учениците. От идеите какво да има вътре до оформлението. Участват деца, които взимат съответните предмети. Например, всички снимки са направени от децата, които взимат фотография. Така годишника става доста интересен и различен всяка година.Например в този има кратки интервюта на ученици за най-срамен момент и смешни колажи на учителите.Разбира се, има специално място за завършващите. И всички събития, празници, балове.
Следващата седмица ще е spirit week, в която един ден навсякъде по коридорите се пекат палачинки, на другия ден всички ходят с хавайски ризи, на третия се бият с чорапи/чисти/ и тн.В седмицата на Halloween и Коледа пак има разни неща.Всичко това се организира от ученическия парламент, избран предишната година с избори. Синът ми каза, че този парламент се събира всеки петък с един учител и мислят какво ще правят.Теди беше впечатлен, че и учителите участват активно. Ако е казано примерно, утре с пижами, и учителите се появяват с пижами. Разбира се, съвсем не значи, че тази система е перфектна и навсякъде е толкова добре/ особено в големите градове/ но за мен е показателно, че Теди е доволен, харесва му и след като ми разказа всичко това каза:
Как съм оцелял в българско училище…
Expat Bulgarian Mum 
Ето по този начин се изгражда общество от активни и мислещи граждани , които уважават останалите, умеят да работят в екип , не се мразят и поради това не се държат агресивно (не само в класната стая). Финансово училищата в България не биха могли да си позволят да предлагат всички тези спортове, часове по музика и театър, но всичко останало е приложимо. Уви образователната система у нас се оказа най-инертната и неподатлива на промени обществена сфера.
ХаресвамLiked by 2 people
За образователната система в България , с реформите в момента, за съжаление не виждам надежда. И всички са потърпевши.
ХаресвамХаресвам
izmislete sistema s koqto uchitelq da moje da byde koregiran
ХаресвамХаресвам
Чуждата кокошка, както се казва, винаги е патка 🙂
Ще карам наред:
1. За руското училище, където учил и всичко знаел наизуст, но не се научил да говори
Всички вече знаем – аман от тия загубени руснаци, дето за нищо не стават, ама щом не се е научил да говори, значи май много не е искал. Но то и защо ли да иска – кой ти говори днес на този дивашки език? Днес трябва да се говори на евроатлантически 🙂
2. За това, дето Теди трябвало да си избере предметите, които иска да учи
Първо, това не е много прецизно написано. Той е трябвало да си избере само избираемите, защото иначе може да си избере само неща като personal fitness, tech design, photography, dramatic arts, culinary arts, visual arts, stage band, vocal music и други приятности 🙂 Впрочем, това по-нататък е обяснено, но внушението, че си избираш какво да учиш, както ти е кеф, остава.
Второ, в държавата на лузърите – България, нещата са подобни от доста време, което явно е убягнало от зрението на смаяният родител 🙂
Трето, „съветника“ му е просто аналог на класния му ръководител в прокълнатото българско училище.
Накрая, не стана ясно за какво смаяният татко/мама е гледал/а тъпо 🙂
3. За общественополезния труд
И там ли са стигнали комунистите и ченгетата, бе? Как така, съвсем недемократично, ще налагат на детето някакъв труд без то да го е пожелало? Да му отнемат свободата и нарушават правата! Че то трудът не е даден на човека от природата, бе!
4. „Като цяло, няма я тази истерия, всички да са с висше образование“
Ама дайте да се разберем – то тая истерия у нас я създават май най-вече мамите, а не образователната система.
5. За отсъствията
Абе уж не се пишат, ама има „жълти бележки“ и, о ужас, като се съберат САМО 5 се вземат мерки!!! Тук нещо не е в ред!!!
6. „Игрите за разчупване на леда“
Цитат: „…на мен ми се виждат идиотски, ама явно са ефективни“ 🙂
Ама разбира се, че са ефективни, ако ще да са пълна тъпня! Може ли нещо да се прави ТАМ и да не е добро и ефективно 🙂
7.“ Смартфоните се ползват само, ако учителя разреши с учебна цел“
Е, не! Имах само някакви подозрения, че комунистите и ченгетата са завладели Канада, но вече нямам никакви съмнения – напълно съм сигурен, че е така. Тия в Канада съвсем са откачили – тоталитаристи такива! Как така ще ограничават правата на детето, бе?!?
8. „Като наказание се прилага отстраняване от училище за определено време. Ето на това Теди се чуди много как така работи.“
Много просто бе, Теди! Много просто бе, баковото! Те тия тъпанари там, в Канада, не са и чували какво е това демокрация, права на човека и свобода! Ама Теди знае, от България, и би трябвало да ги научи… ако не го изпъдят от училище 🙂
…………
Тия последните извращения, ме довършиха. Свърши ми търпението и повече няма да си нарушавам комфорта. На тия в Канада трябва да им се изпратят някакви цивилизатори!
ХаресвамХаресвам
Наистина ми е убягнало, къде в държавно училище в България е по подобен начин. Въпреки, че в България учат много по-сложен материал, резултатите на PISA показват, че децата не могат да прилагат наученото. Канада е доста по-напред в представянето. Аз нямам дилеми, така или иначе.
ХаресвамLiked by 1 person
Крайно време е и в нашите училища да открият гей клубове! Ами така де, нали това си е нова ценност! И хайде моля ви се стига сте хвалили канадската образователна система, че не съм чувала канадски ученици да печелят международни състезания по математика. Стига сте страдали от ниско самочувствие. Всико наше елошо, авичко канадско и американско е хубаво!
ХаресвамХаресвам
За да е ясно – става дума за избирането на някои предмети, това е подобното. В изпълнение на документите на просветното министерство, в България доста отдавна има СИП и ЗИП, съответно свободно и задължително избираеми предмети, макар че задължително избираем, за мен поне, е оксиморон. Би могло да се нарича просто задължителен.
А резултатите на PISA са обобщение и е спорно, че тези резултати (ниските) се дължат на образователната система. Няма такава връзка според мен. Малко е политически некоректно, но индобългарите, които стават все повече, доста свалят показателите по PISA. Преди известно време министърът на образованието тогава, Даниел Вълчев, каза публично, че през новата учебна година етническите българчета първокласници са само 50%.
Липсата на дисциплина и ред, за което и Вие споделяте, е другата причина за вероятно не толкова добрите резултати на българчетата. А тази липса пък се дължи, по скромното ми мнение, на поредния „изгрев на свободата“ по нашите земи, превърнал се във възход на слободията и норма за поведение. Точно затова Теди се чуди как може да отстранят някого от училище.
ХаресвамХаресвам
Това е така. Именно атмосферата и методиката на преподаване ме притесняваше, не самият материал. Синът ми беше изгубил мотивация изцяло в 8 клас. Просто искаше да избута. Сега мотивацията му се възвърна. Все пак, това са лични впечатления и касаят само моето дете.
ХаресвамХаресвам
Вашият син може да ми е внук – аз имам внучка в 8-ми клас и съм с лични наблюдения относно мотивацията. „Децата“, както им казваме, всъщност са доста развити и осъзнават, макар и по своему, доста неща от заобикалящата ги обстановка. Усещащата се липса на перспектива е основният демотиватор, а откъде пък се появи тя е друга и много дълга тема, по която не ми се говори. Със здраве!
ХаресвамХаресвам
Кое точно е същото? Това, че в началото на годината класната ми казва, че за ЗИП, ПРИНЦИПНО, мога да избирам между БЕЛ и Математика, но трябва да избера БЕЛ, защото там часовете са недостатъчни и да напиша СИП-Математика, защото друго няма…
ХаресвамLiked by 2 people
Господи..
ХаресвамХаресвам
Синът ми учи в западноевропейски университет. Методите и системата на обучение са сходни с тези в описаната гимназия.
Виждам защо на децата, завършили гимназия у нас им е толкова трудно да се адаптират към тази система и колко е добре още в училище да свикват и с кредитите при оценяване, и с колективните проекти, и с презентациите…
ХаресвамLiked by 1 person
Медиите на господарите на света ни облъчват постоянно колко добра била западната образователна система, а нашата, оная старата не ставала…
Масово овцете вярват на медиите, нали?
Истината обаче се познава в сравнението.
Ето фактите накратко:
http://investoracademy.blogspot.bg/2016/09/blog-post.html
ХаресвамХаресвам
Нека свалим малко свалим лаврите на западното образование с факти.
http://investoracademy.blogspot.bg/2016/09/blog-post.html#more
ХаресвамХаресвам
Смешни тролчета, не се напъвайте да коментирате неща, които са на светлинни години от ЕСПУ образованието Ви. Натискайте си децата в СОУ-тата (опс СУ-тата) и чакайте следващата пишман министърка да изучи електората на затъпяване по следващата нова система.
ХаресвамХаресвам
Bulgaria[edit]
Elias Canetti*, Literature, 1981
Canada[edit]
Arthur B. McDonald, Physics, 2015
Alice Munro, Literature, 2013
Ralph M. Steinman, Physiology or Medicine, 2011
Willard Boyle*, Physics, 2009
Jack W. Szostak, born in the United Kingdom, Physiology or Medicine, 2009
Robert Mundell, Economics, 1999
Myron Scholes*, Economics, 1997
William Vickrey*, Economics, 1996
Pugwash Conferences on Science and World Affairs, Peace, 1995
Bertram Brockhouse, Physics, 1994
Michael Smith, born in the United Kingdom, Chemistry, 1993
Rudolph A. Marcus*, Chemistry, 1992
Richard E. Taylor, Physics, 1990
Sidney Altman, Chemistry, 1989
John Polanyi, born in Germany, Chemistry, 1986
Henry Taube*, Chemistry, 1983
David H. Hubel*, Physiology or Medicine, 1981
Saul Bellow*, Literature, 1976
Gerhard Herzberg, born in Germany, Chemistry, 1971
……………………………….
ХаресвамХаресвам
Много ми хареса разказът ти! Благодаря, че го сподели с нас! Докато четох, чак благородно завидях на сина ти! Спомням си колко мразех училището. Но ако нашата образователна система беше като канадската, щях с огромно удоволствие да ходя на училище. Колко е жалко, че у нас никой няма желанието и волята нещо да промени, децата са крайно демотивирани и просто избутват училището. Затова и аз избрах да изведа децата си от страната…
ХаресвамLiked by 1 person
Живея със семейството си в Канада от 1990 г, пролетта. Имам две деца и им познавам много добре хмм образованието, не само до 11-12 клас, но и в колежите и университетите:) Мога най-отговорно да кажа, че за нищо не бих го заменила с моето, особено до 11 клас, в България. Завършила съм преди “прехода“89 г и тогава се учеше повече от яко. Канадското, сравнено с нашето, е просто забавачка:)..Децата ми си учеха в къщи като частни ученици почти 3 години и завършиха с 80% – и то без моя зор, когато аз бях ученичка:( Мога мнооого да пиша по въпроса. Ще бъде жалко да си разбием образованието, каквито тенденции се забелязват последните 20++ в България. За извънкласните занимания тогава ние имахме Кръжоци и спортни секции, плюс Тимуровските команди за обществено полезен труд:) Поздрави!!!
ХаресвамХаресвам
Разбира се, всеки има собствен опит. Моите спомени от училище никак не са хубави. А как е сега.. май никак
ХаресвамХаресвам
Да, спомените са нещо субективно и всеки си ги има. Аз говоря тук за качество и резултати. Бях шокирана, когато ученици в 11 клас в канадска гимназия имаха проблеми да смятат %, също така, съвсем се учудих, когато студентка в мед. скул ми каза, че никога не е чувала за Питаговората теорема, защото никъде не са я били учили:) Бях съвасем изненадана, когато студенти в универ 21-22 г. събират трицифрени числа, като започват от ляво на дясно. А разликата между Повод и Причина беше трудно да се установи даже от студенти и то мн. добри. С географията в канада сме мнооого зле. Една учителка по география ни питаше по кой хай уей се стига до България, а други, също канадска интелигенция, ни питаха колко ни е взело по суша да дойдем до Канада от България..с кола??? Не говоря за дългите часове/периоди по 1.15 – 2 часа, което е недопустимо. те трябва да са от 35. мин до 1 час.. Има и много, много други неща. Системата верно е леже- леже. …
В частните училища е малко по-забързано, но и там нивото не беше като това в моите у,ща в България. Но, ние използвахме това положение с децата, докато си бяха в къщи, частни ученици/отличници, започнахме да ги обучаваме по компютърните програмата на универ/колежи..с всичките учебници и програми. Съпругът ми е специалист в тази област. След това естествено продължиха в подобна програма в универ. и сега слава на Бога са специалисти и имат интересни и добре платени работи..Нямат нашата обща култура и пр. но ние се опитваме да помагаме..
ХаресвамLiked by 1 person
Заинтригувахте ме с мнението си.Бихте ли споделили профила си във Facebook за да се уверя, че не сте трол?
ХаресвамХаресвам
Стана ми интересно, Вие като сте чували Теоремата на Питагор, колко пъти дневно си я смятате и доказвате? Аз, като отида на лекар, никак не държа да ми доказват теореми, да ми смятат проценти. Искам да ме прегледат и диагностицират правилно, след което да приложат правилното лечение. И за какво им е на канадците да знаят къде се намира България? Вие чудите ли се как я карат в Танзания? Колко пъти дневно си изброявате африканските държави, столиците им, климат, население? Може би всекидневно решавате химични уравнения, мислите за чехълчето, зелената еуглена и размножаването на охлювите? Или похапвайки, се питате дали не се заразихте с чернодробен метил? Като изучихме в училище, че има прав и променлив ток, как се смята напрежение, ватове, волтове, това направи ли ни способни да си прокараме ел. инсталацията? По света може и да нямат „богатата“ ни култура, но сигурно знаят точно това, което им трябва, защото никой не бяга в България от развитите страни, нали? Колко учители в България могат да направят презентация на Пауър пойнт? За повечето компютърът е Терра инкогнита, или познанията им са до там, да си влязат във фейсбука, иначе лаптопи имат, отлежават там някъде. След четвърти клас вече се вижда кои са силните и слабите страни на децата. Ако в един клас от 25 деца 5 ги влече спортът, 8 математиката, 7 българският, 2 биология и 3 рисуването, защо всички да изучават едно и също? Тия с математиката да си изучават подробно математика, спортистите да се насочат към спорта, литераторите да изучават тънкостите на писането и така – профилирано и насочено, като се засилват предметите, които ще са ти от полза, а другите – основните положения.
ХаресвамХаресвам
Уважаеми Георги Физиев,
Аз се въздържам от даване на лична инфо на публични места, но ако Вас това не Ви притеснява напишете си емейла и аз ще Ви отговоря лично:) Случайно да имате физик в рода?
ХаресвамХаресвам
gfiziev@gmail.com
Дано не съм Ви засегнал с подозрителността си!Ако е така- моля да ме извините.Просто се начетох на какво ли не в мрежите и от време на време подлагам на малко изпитание някои от събеседниците си.
ХаресвамХаресвам
Стана ми интересно, Вие като сте чували Теоремата на Питагор, колко пъти дневно си я смятате и доказвате? Аз, като отида на лекар, никак не държа да ми доказват теореми, да ми смятат проценти. Искам да ме прегледат и диагностицират правилно, след което да приложат правилното лечение. И за какво им е на канадците да знаят къде се намира България? Вие чудите ли се как я карат в Танзания? Колко пъти дневно си изброявате африканските държави, столиците им, климат, население? Може би всекидневно решавате химични уравнения, мислите за чехълчето, зелената еуглена и размножаването на охлювите? Или похапвайки, се питате дали не се заразихте с чернодробен метил? Като изучихме в училище, че има прав и променлив ток, как се смята напрежение, ватове, волтове, това направи ли ни способни да си прокараме ел. инсталацията? По света може и да нямат „богатата“ ни култура, но сигурно знаят точно това, което им трябва, защото никой не бяга в България от развитите страни, нали? Колко учители в България могат да направят презентация на Пауър пойнт? За повечето компютърът е Терра инкогнита, или познанията им са до там, да си влязат във фейсбука, иначе лаптопи имат, отлежават там някъде. След четвърти клас вече се вижда кои са силните и слабите страни на децата. Ако в един клас от 25 деца 5 ги влече спортът, 8 математиката, 7 българският, 2 биология и 3 рисуването, защо всички да изучават едно и също? Тия с математиката да си изучават подробно математика, спортистите да се насочат към спорта, литераторите да изучават тънкостите на писането и така – профилирано и насочено, като се засилват предметите, които ще са ти от полза, а другите – основните положения.
ХаресвамХаресвам
Стана ми интересно, Вие като сте чували Теоремата на Питагор, колко пъти дневно си я смятате и доказвате? Аз, като отида на лекар, никак не държа да ми доказват теореми, да ми смятат проценти. Искам да ме прегледат и диагностицират правилно, след което да приложат правилното лечение. И за какво им е на канадците да знаят къде се намира България? Вие чудите ли се как я карат в Танзания? Колко пъти дневно си изброявате африканските държави, столиците им, климат, население? Може би всекидневно решавате химични уравнения, мислите за чехълчето, зелената еуглена и размножаването на охлювите? Или похапвайки, се питате дали не се заразихте с чернодробен метил? Като изучихме в училище, че има прав и променлив ток, как се смята напрежение, ватове, волтове, това направи ли ни способни да си прокараме ел. инсталацията? По света може и да нямат „богатата“ ни култура, но сигурно знаят точно това, което им трябва, защото никой не бяга в България от развитите страни, нали? Колко учители в България могат да направят презентация на Пауър пойнт? За повечето компютърът е Терра инкогнита, или познанията им са до там, да си влязат във фейсбука, иначе лаптопи имат, отлежават там някъде. След четвърти клас вече се вижда кои са силните и слабите страни на децата. Ако в един клас от 25 деца 5 ги влече спортът, 8 математиката, 7 българският, 2 биология и 3 рисуването, защо всички да изучават едно и също? Тия с математиката да си изучават подробно математика, спортистите да се насочат към спорта, литераторите да изучават тънкостите на писането и така – профилирано и насочено, като се засилват предметите, които ще са ти от полза, а другите – основните положения.
ХаресвамХаресвам
Невероятно! Сорос и други манипулатори като него харчат милиони за да насочат масите (в тяхната терминология) да мислят по такъв “прогресивен” начин – да станат повърхностно мислещи и лесно манипулиращи се болтченца в тяхното “демократично” общество (където истинската демокрация систематично се унищожава).
Ама, разбира се, защо на едно болтче ще му е нужно да знае теоремата на Питагор или дали живее в разширяваща се Вселена или в напълнен с пръст огромен тиган на гърба на три слона, които пък се намират на гърба на огромна костенурка:) Логиката на повърхностното мислене е убийствена – такова знание няма да го нахрани (трябва ли да споменем какво ни отличава от останалия животински свят?!) и бисери от рода на “като отида на лекар, никак не държа да ми доказват теореми.”
Такъв тип “мислене” лишава притежателите му дори да разберат и очевидни (за нормално мислене) неща, които не са явно (explicitly) написани – напр., избщо не става въпрос за това къде точно се намира България, а за това, че умишлено осакатената образователна система тук е направила много хора тук да нямат понятие от география – че България е на друг континент, до който не може да се стигне с кола; за Ваше сведение още два примера – (1) на нас ни беше казано, че същият въпрос (за колко време се стига с кола) е бил зададен и от интелигентни хора за Франция (според Вашата “логика” франкофони може да не са чували и за Франция) и (2) преди доста години ни стана много жал за една учителка по английски когато двама руснаци не се въздържаха и се засмяха когато учителката каза, че връх Еверест се намирал в Канада.
За другите Ви нерелевантни примери (замесвайки положението в България) няма да коментирам. Надявам се, че те са Очевидни за другите колеги на борда тук:) Поздрави!
ХаресвамХаресвам
Прощавайте, но системата в България е доста по-осакатена. Нивото на неграмотност е толкова жестоко, че има университети, които подлагат студентите си на задължителен курс по Български език, в който ги учат къде се слага запетя и каква е разликата между „и“ и „й“. Абсолютно съм убедена, че голяма част от тези хора не знаят къде е Канада.
Всички защитници на българското образование са хора, завършили преди 1989. За това дали Сорос промива повече мозъци сега, отколкото е промивала системата тогава, няма да коментирам.
ХаресвамХаресвам
Е, хайде сега. Такива примери могат да се дадат за хора от всякакви нации, включително и от България. Много българи също са зле с географията, не знаят столици в Европа, да не говорим за нещо за Северна Америка. Синът ми са го питали дали има лято в Канада. И не става дума само за млади хора, да кажеш, че сега се е скапало образованието. Хора по на 40-50 години, които се показват по телевизията като елит, лъсват с незнанието си и ограниченото си мислене. Навсякъде има умни и не толкова умни хора. И не е само до образованието.
ХаресвамХаресвам
Разбира се, че става въпрос за хора и Хора. Въпросът, който се дискутира тук е, че в по-добрата образователна система преди 89 г. беше изключение да срещнеш хора (особено сред по-интелигентните) да правят такива невероятни твърдения (нито аз, нито съпруга ми, нито наши приятели не бяхме чували дори и за един единствен подобен случай). А тук такива случаи (сред интелигентни хора) изобщо не са изключение. Още един пример, който според вас е нормален. Един мой уважаван професор, около 55 г. с лекота прати латиноамериканска държава в Африка:) Интересното е, че същият този проф. когото лично зная, се възмущаваше искрено от влошаването на образователната с-ма в Канада.. Има и мн. други случаи, но нямам време за писане, а и за някои изглежда, че те са в нормата:) Поздрави и привети:)
ХаресвамХаресвам
Света, почти 18 години работя с хора от всякаква възраст. Мога да твърдя, че неграмотно пишещи има и сред по-възрастните – 50+ години. Също така, по-старото поколение, също като младото и нашето, не може на прима виста да каже къде живеят пингвините, коя е столицата на Уругвай, къде е Тибет, колко кости има новороденото и колко възрастен човек – все неща учени в училище. Понятието обща култура няма точно определение какъв набор от знания трябва да имаш, за да се впишеш в рамките и. Определя се от интересите на индивида.
Не ми казахте колко пъти прилагате теоремата и знаете ли часовата разлика с Танзания? Ако ми застанете очи в очи, на прима виста, общата Ви култура ще увехне бързо, нали? На 41 години съм, от 25 задавам все едни и същи въпроси на твърдящите, че широкоспектърното ни образование е най-най, но отговор няма. Въпросите са – къде приложихте 95% от знанията си в училище и колко си спомняте от наученото в училище. Разтягането на локуми за болтчета и гайки не ми минава,
ХаресвамХаресвам
Преди да продължавате да си ръсите бисерите тук, бихте поне се опитали да разберете за какво говорим. Съжалявам за това, но Вие си го изпросихме – само човек с тотално объркани възгледи за света може да пише така; само доста ограничен и озлобен човек (мигновено разпознаваем по неадекватното и агресивно високо мнение за себе си) може да си позволи да напише примитивизми от рода: “Ако ми застанете очи в очи, на прима виста, общата Ви култура ще увехне бързо, нали?” и “Разтягането на локуми за болтчета и гайки не ми минава.”
Аз предпочитам да обсъждам тези въпроси с интелигентни хора, които разбират какво дискутираме. Не си правете труда да отговаряте, но ако наистина сте такъв човек какъвто се показахте, те такива не спират – затова нямам никакво намерение повече да идвам на тази страница да Ви гледам злобните примитивизми.
ХаресвамХаресвам
Освен ако не разговарям с Гугъл, няма как да знаете всичко. Защо обиждате? Наистина ли знаете всичко, което са ви преподали в училище? Тъпа и проста съм, искам да ми докажете, че всяко едно нещо, изучено от първи до дванадесети клас, по всеки един предмет, сте го запомнила и можете да го възпроизведете без запъване и помощ. А също да ми докажете, че всичко това вие ежедневно ползвате. Само и единствено тогава ще се убедя, че изучаването броя електрони на мангана е нужно. Вижте какви простички неща питам, а вие обиждате. Не можете да си докажете мнението, говорите общи приказки, и като видите, че издишат, поднасяте обиди. С колко хора ежедневно разговаряте за менделеевата таблица, обсъждате подредбата на елементите в нея, защо така са подредени. Едва ли помните даже колко са елементите в нея, не поименно и подред да ги изброите. За годините ви след завършването, кога ви се наложи да обяснявате как се размножава борът, че има мъжки и женски шишарки, какво е кръвообращението и каква е нервната система на охлюва? Как се размножава чехълчето, какви полезни изкопаеми има в Китай ( айде и в Старопланинска област става )? Простички въпроси, но явно не желаете да отговорите. Защо, след като нашата образователна система е супер, по-по-най, не оставите децата си да получат образование тук, а в Канада, при тъпите канадци със скапаната им система? Когато родител смята, че дава най-доброто на децата си, ще се откаже от нещо в тяхно име.
ХаресвамХаресвам
От тази дискусия съвсем ме досмеша. Всъщност, сблъскват се две коренно противоположни отношения към образованието – българското (по възрожденски възторжено) и, да го наречем, (западно)европейското (строго прагматично).
Определението за джентълмен, малко шеговито, но в същото време доста точно, е известно – това е човек с добър произход, добро възпитание и УМЕРЕНО образование 🙂
ХаресвамХаресвам
Аз не споря, задавам въпроси. Ето пример от мен – след близо 30 години, още помня Марсилезата наизуст. Когато това лято по време на европейското по футбол я изпях на съпруга ми, той зяпна, че я знам и помня. Е, питам аз, с какво знанието на Марсилезата ме прави по-образована от тия, които не я помнят? С какво ме обогатява, къде да приложа това познание велико? Също и разни други песни, учени по музика? Текстовете помня, но не пея. Същото се отнася до запазени знания по биология и други предмети, изучавани в училище. Хубаво е да се чете, да се получават знания, но чак пък да те оценяват за това какво си запомнил. Особено пък по литература и изкуство. Всеки си има виждане, разбиране, гледна точка. В един клас от 20 деца трудно ще има 5 абсолютно еднакви мнения относно дадено произведение. В края на миналата учебна година, класът на дъщеря ми посети художествената галерия в града ни. Една от картините била Ангел. Детето ми след това ми каза, че колкото и да се мъчило, не видяло ангели. Е, трябва ли сега да и се каже, че нищо не разбира от изкуство, защото вижда нещо друго, но не и това, което художникът е искал да покаже? Възприятията, способностите и възможностите на всеки индивид са различни, няма напълно еднакви хора. Трима хирурзи да направят една и съща операция на апендикс, пак ще има разлика в операциите. От години образователната ни система е такава:
Ние сме индивиди, именно защото притежаваме уникални, различни заложби. Ако трябваше да сме еднакви, щяха да ни произвеждат като кукли на матрица и да ни залагат еднакви способности.
А хора, претендиращи за широките познания, придобити в училище, а отказващи ми да направят елементарни тестове по предметите, за мен са празнодумци. Отговорът „Не ми е работа да ти доказвам какво и колко помня“, лично за мен е признание, че почти нищо не помни.
ХаресвамХаресвам
„…Е, питам аз, с какво знанието на Марсилезата ме прави по-образована от тия, които не я помнят? С какво ме обогатява, къде да приложа това познание велико?…“
Така поставен въпроса – за какво ми е знание, което няма къде да приложа, така че да ме обогати – скрито съдържа в себе си очакването, че то задължително трябва да се реализира в нещо материално, т.е. пита се дали с това „ненужно“ сякаш знание човек може да има повече коли, къщи, яхти, пари… изобщо – повече да потребява. Духовното в живота е напълно пренебрегнато – иначе такъв въпрос не може да се зададе. Човек, който държи на духовната страна на живота си, голяма част от която е знанието, не би се сетил да постави така въпроса. За него знанието разширява светоусещането му, чувства се повече човек.
В чисто физически план човекът не се различава от животното – също като него задоволява природните си потребности: от енергия, от почивка, от запазване на вида. Само духовната сфера на живота му отличава човека от животното, което е лишено от такава.
Дилемата „Да имаш или да бъдеш“ (Ерих Фром) е класическа. Всеки човек, съзнателно или несъзнателно, е изправен в един момент пред нея. Най-често се избира „да имаш“, може би защото е елементарно – просто трупаш… материални неща. И е толкова приятно 🙂 „Да бъдеш“ е по-трудно – пак трупаш, но наблягаш и на не толкова материалното. Това, особено в тийнейджърска възраст, е направо досадно 🙂 Знанието е част от това „да бъдеш“, като в същото време „да бъдеш“ не означава нищо да нямаш. Просто не правиш цел на живота си всякакви недотам потребни вещи.
Сещам се за един такъв пример – опростен, разбира се. Съвременният ученик в началното училище съвсем основателно би могъл да каже: аз нямам нужда да знам таблицата за умножение, защото сметката мога да направя с калкулатора си. Вярно… сякаш?!? Но бедата е там, че ако всички преди него, поколения наред, бяха разсъждавали така, днес той със сигурност нямаше да има калкулатор.
Има и още един съвсем конкретен пример, от живота. Когато сериозно си се занимавал с всякакви „ненужни“ неща, които се учат в училище, няма как, ако станеш президент например, да посрещаш чешка делегация, поздравявайки членовете й като полски граждани, а поправяйки грешката си да решиш, че са от Чехословакия и най-накрая да се сетиш (или да ти подскажат), че всъщност те са чехи 🙂
Няма начин също така, ако се случи да станеш министър-председател, да решиш, че основата на управлението на държавата е „Аз съм прост и вие сте прости…“. Нито пък ще „прозреш“, че президентът на държавата не е нужно да е особено образован.
Не ми се вярва да ми кажете: ама моето дете няма да става президент, или министър-председател, или да заема какъвто и да било представителен пост и други подобни. Какво ще стане от детето, което тръгва на училище, след 20-30 години е напълно неизвестно 🙂
ХаресвамХаресвам
Аз пък все си мислех, че трупането на познания е с цел да направиш живота си по-добър и да имаш право на избор как да го живееш. Духовното познание е съвсем друго нещо, няма общо с наизустяването на факти от учебниците. Съгласете се, че никой не е забравил таблицата за умножение, тя е нужна, ако изчезнат един ден калкулаторите или се срине световната информационна система:) Но колко си спомнят броя експедиции на Христофор Колумб, всичко, което е открил, какво важно нещо е открил Магелан с първото си околосветско плаване. Имам пред мен хора, които могат да докажат много лесно какво помнят, решавайки елементарни задачи от учебната тетрадка по география за 5ти клас. Ако са запомнили всичко, изучено в училище за двамата мореплаватели, без запъване ще подредят годините на експедициите им и откритията им, ще очертаят маршрута им, но не желаят да го докажат. Колко хора, спрени случайно на улицата, могат да го направят? Не казвам тези неща да не се разискват в училище. Но какъв е смисълът да го наизустиш за няколко часа и след това да го забравиш почти напълно? Обучението трябва да е такова, че да показва възможностите пред децата, да им даде право на избор за реализация, не наизустяване на факти, които можеш да прочетеш и без да ходиш на училище. Знание, което си получил, а не прилагаш, не е градивно.
Примерът ви за президента е смешен, дори и да не знае какво е Полша, Чехия и Словакия, ако има интерес, ще се запознае с разликите преди приема. Бъркате основни познания с такива, които са информативни. Важно е да знаеш континентите, ако запомниш и всяка държава на континента – супер, ако не – поне да знаеш къде да потърсиш информация за нея. Обаче, да те изпитват и пишат оценки за национални празници на тези народи, за важни техни години от историята им. Не е ли по-важно да се направи извода, че Първата и Втората световни войни са взели много жертви и е ненужно да има такива, отколкото кой точно и как е участвал в тях? Четенето на такива неща трябва да е от породен интерес и не е фатално, ако не запомниш точно годината в която нещо е било извършено. Не е фатално, че не можеш да докажеш на дъската теоремата на Питагор. Методът, описан в нея, така или иначе се е използвал преди той да я напише. Не е фатално, ако не знаеш атомното тегло на златото, никой, купувайки си златно бижу, не пита това, а и продавача едва ли ще ти го каже, ако попиташ случайно. Непростимо ли е, че от 100 души, може би 99 няма да могат да подредят елементите в менделеевата таблица? Фатално е, ако не знаят кои киселини не стават за консумация. Може да не знаеш точното изписване на V=a.b.c пак да си сметнеш обема на стаята, изписвайки примерно О=д.ш.в, или О=в.ш.д, да размениш местата на буквите (величините) да кажеш, че а е не дължината, а широчината, b е дължината и с широчината и пак резултатът ще е същият, нали? По-важното е какви изводи ще си направиш от прочетеното. Дори четенето на приказка обогатява човек, но никой не те изпитва какво си разбрал и запомнил от току-що прочетеното произведение, или изгледан филм, изслушана песен.
Тия дни даваха интервю с няколко момчета медалисти по математика, физика и май химия. На въпроса на журналиста, как се справят с другите предмети, всички до един отговориха, че учат колкото да нямат двойки. Деца, занимаващи се със спорт, правят същото с останалите предмети, същото е с интересуващите се от литература, история… Не е ли по-добре, от класа да се отсеят тези, които наистина им се отдава предмета и да се засили изучаването му, да излязат 5 наистина добри математика, 4 перфектни биолога, 2ма литератори, 1 художник…
ХаресвамХаресвам