Expat Bulgarian Mum

Тази история е стара, но реших да я разкажа. Знам, че и в България вече се практикува лечение на зъби с пълна упойка, но нямам представа  как протичат там нещата.Може да е полезно за някой, как протича тук тази процедура. Разбира се, преди това опитахме по стария начин и историята започва така:

Тони по това време е на 5 години и има 7 кариеса, 2 от които много големи, може би вече пулпити. Записахме час за зъболекар. На Тони предварително му говорихме, обяснявахме и тн. с цел да го подготвим. Доктора и сестрата също се стараеха да го предразположат, обясняваха му какво ще правят. Имаше и екран на който му пуснаха детски. Тони се държа супер, нито е ревал, нито се лигави и доктора направи пломбата без особен проблем. Тони получи подарък. Така, отиваме за втори път. Тони се държи нормално, не се противи, съгласява се с всичко, което му обясняваме, сяда на стола и диването просто отказа да си отвори устата. Нито се тръшка, нито нищо. Просто каза НЯМА. Никакви убеждения не помогнаха. И доктора каза, че варианта е да се направят с пълна упойка. Естествено, това предложение ме стресна, но става дума за дъвкателни зъби, които няма да паднат още няколко години. Доктора предложи няколко клиники и ние си избрахме една. Той каза, че ще изпрати файла на Тони на клиниката и те ще ни се обадят. След няколко дни се обадиха от клиниката и записахме час за първоначален преглед.

Първото ми впечатление беше, че клиниката не изглежда като клиника. Рецепцията и чакалнята ми изглеждаха като хотел, като предверие на конферентна зала, с килими, телевизори, аквариум с рибки. Не знам дали умишлено е направено така, клиниката не е  детска, а за всякакви хора желаещи лечение с пълна упойка. В тази част нямаше и хора с бели престилки и си мисля, че е умишлено. Все пак, предполагам, че голяма част от хората решили да прибегнат до тази услуга имат силен страх. Така, първо се срещнахме с една сестра, коята ни разпита за алергии, обясни ни как протича процедурата, даде ни разни брошури какво да правим преди и след интервенцията и тн. Ще вметна, че щом разбра, че сме българи, много се зарадва. Имало българка в клиниката и не спря да я хвали поне 5мин. Явно и е казала, че има при нея българи пациенти, защото жената дойде да се запознаем. Много мила и симпатична, поговирихме си малко и така. След това се срещнахме с доктора, който убеди Тони да му погледне в устата за 5 секунди. Останалото време говорихме и си зададохме въпросите. Направи ми впечатление, че той/зъболекаря/ е и анестезиолога.Обясни ни какво, къде е учил и специализирал.

Това беше първото посещение и вече записахме час за същинската процедура. Никакви изследвания не поискаха. Казаха само преди това да не е ял нищо и може да пие само вода или ябълков сок. Задължително изискване е да има родител с детето при заспиването и събуждането.Предложиха, ако искаме да му вземем пижама или играчка с която спи. Та, второто ни посещение протече така:

В 9 часа сме в клиниката. Една сестра ни заведа в зала, където имаше нещо като мънички стаички със завеси, в които имаше  диванче, одеалце и играчки. За възрасните пациенти няма стаички, просто големи кресла, като в Боинг. Сложиха ни в една стаичка, естествено Тони не знаеше какво правим там, а ние му обяснявахме, че малко ще поспим . Сигурно звучи идиотско, дори на 5 г. дете, да ходиш да спиш някъде, но все пак трябваше нещо да обясняваме. Сестрата му даде да изпие едно „сокче“. Вече ни беше обяснила, че ще бъде замаян и да го пазим да не падне. В някакъв момент, помолиха мъжа ми да го занесе да му направят снимка на зъбите. Там не присъствахме/ и слава Богу/. После  го преместиха на зъболекарския стол и ни повикаха в кабинета. Тази част беше най-тежка и неприятна за мен. Детето е замаяно,  опитва се да говори нещо, има странни движения.Доктора показваше снимките и обясняваше какво ще прави. Честно казано, абсолютно нищо не чух. Нали знаете приказката- да не ти се случва това, което ти мисли майка ти. Ми аз си представях как детето ми остава в това неадекватно състояние завинаги. Единственото нещо. което успях да попитам е какво усеща детето. Обясниха ми, че се чувства странно, чува и вижда размазано.Понеже не можех да го гледам, само го държах за ръката и гледах в някаква точка на стената с цел да не се разрева. След като приключи с обясненията, доктора му сложи маска с газ, коята едвам се сдържах да не я отскубна, тъй като детето ми се съпротивляваше и имах чувството, че иска да го задуши. След това слагат венозна упойка, но вече бяхме помолени да излезем. В момента, в който излязохме се разревах де. Сестрата каза, ако искаме да чакаме там, ако искаме да се мотаем някъде, а тя ще ни се обади по телефона като е време. Не помня с точност, но същинската работа трая около 2-3часа. Както вече казах, задължително е детето като се събуди, да види някой от родителите си. Така че, беше върнат в същата стаичка все още под упойка и  ни казаха, че ще спи още час и половина-два, а ние трябва да седим до него. Докато бдяхме, видях, че възрастните пациенти ги извеждаха събудени/но замаяни/ и ги настаняваха на големите кресла в полулегнало положение, където си доспиваха и чакаха придружителите си. Сестрата започна да събужда Тони с фризи/ оня оцветен сладък лед на клечка/.След като го събуди ни даде фризита за изпът и ни каза да го носим до колата, че още известно време няма да е в кондиция. Тъй като, ние живеем на 200км от Торонто, докато стигнем в къщи беше напълно събуден и задаващ въпроси. Естествено усещаше промяна в устата си и непрекъснато бъркаше да разбере какво става, но не е споделял за болка.

Докато аз съм гледала в една точка на стената, доктора е обяснил, че няма да прави пломби, а ще му сложи метални коронки, което ме озадачи. В последствие разбрах, че при големи и дълбоки кариеси е практика  да слагат коронки или както ги наричат тук капачки/ за млечни зъби само/ Тези коронки са готови в различни размери, много са тънки, съвсем малко се изпилява зъба и ги натъманяват някакси. Разбира се, преди това се почиства и там каквото правят по зъба. Не знам дали е по- добре или не от пломба. Като всяко нещо и за това има хора за и против. За добро или лошо, моят син се сдоби със 6 коронки. За мен е загадка как успяха да ги направят толкова точни. За моя изненада, Тони свикна с тях точно за един ден. От клиниката се обадиха да питат как е и има ли оплаквания. След един месец бяхме на контролен преглед. Това беше. Вече втора година Тони е с тези коронки, които ще си ги носи докато паднат самите зъбки. Тони знае, че има железни зъби, но не знае как са се озовали там и честно казано, не се е интересувал много.

Ще добавя, че тук в първа и втора група на предучилищна и в 1 клас, минават да им преглеждат зъбите и изпращат на родителите писмо дали има нещо за правене. Така знам, че при Тони всичко е наред за сега. После има прегледи през няколко години- май в 4 и 7 клас.