Имам три деца и не спирам да се изумявам с какви неща обичат да си играят децата. Играчките са последното нещо.
Играчките, които съм запомнила, че са били дълго употребявани от големия ми син са: един боклуджийски камион от много здрава пластмаса/ нищо не му се счупи/ и един обикновен камион, от онези, които или ги буташ или ги дърпаш с въже. Отдавна не съм виждала такива да се продават. Иначе си играеше с тенджери- единственият недостатък е че вдигат шум. Още тогава на свиркащите и пеешещи играчки, веднага им махах батериите, а сега, ако някой подари свиреща играчка, определено си мисля, че ме мрази.
Вторият ми син от много малък си имаше предпочитания към играчките или по-скоро мании. И той обичаше тенджерите. Той обаче не се ограничи само с тропане, а готвеше. Давах му боб, ориз, такива работи и той бъркаше. След това премина на вода. Преливаше вода от един съд в друго съдче и така до безкрай. Не знам колко е бил голям, но правеше впечатление на други майки, че той си сипва сок от бутилка в чаша без да разлее и капка, докато по-големите им деца не можеха/ по-скоро не им даваха/. При нас, таткото е голям кулинар и готвача в къщи и сина ми като беше малък сядаше на един висок стол да гледа в захлас как готви баща му, и когато е възможно да върши нещо. Бях готова да се закълна, че сина ми ще е бъдещият Жак Пепен и дори проверих кои са най-добрите кулинарни училища. Когато беше на 5години, за Коледа му подарихме детска кухня с всички тенджерки и капаци. Повъртя се три дни около нея и интереса му към готвенето рязко изчезна и с това и мечтите ми да стане велик кулинар. Явно това е начина. Купуваш играчка и интереса на детето е изчезнал.
Имаше и мания по охлювите, която за мен беше доста досадна. Кооперацията в която живеехме имаше нещо като дворче с храсти и след дъжд плъзваха стотици охлюви. Откарвали сме по 2 часа да ги гледа. Малки, големи, всички трябваше да ги видим. Понякога събираше няколко на един камък и ги наблюдаваше, а те,знаете какви динамични движения извършват.
Всъщност, играл си е с колички. И непрекъснато купувах. Знаеше всички марки на колите. Особеното беше, че количките трябва да са малки. Максималната големина беше на металните matchbox. Колкото по-миниатюрна, толкова по-добре. Когато емигрирахме , казах на сина ми, че му се полага една раница. Каквито играчки събере в нея, това ще носи. От Европа до Северна Америка, пренесох ненамколко килограмова раница, пълна с метални колички като ръчен багаж, да не се загубят някъде. Именно тази раница беше подложена на многократни проверки.Е, количките продължават да са си в тази раница. Към днешна дата, сина ми не знае марката дори на моята кола.
Нещата, които са му задържали вниманието и преди и сега са пластелин и лего. Недостатъка на пластелина е че винаги има залепен не където трябва, но си заслужава предвид творенията които прави. Даже аз искам да си ги пазя, защото аз самата не мога да сътворя такива неща.
Легото го мразя. Заради цената и скороста с която се построява нещото и после заминава при другите. Той си строи неща с вече омешаните части, но иска още и още. Когато настъпя някоя част/ знаете как е/, рязко получавам порив да изхвърля половината. Това са единствените играчки, за които ме е яд, че изхвърлям и повече няма да го правя. Освен, че са скъпи, практически са вечни, трудно може да се счупи някоя част. Оказа се, че и не могат да се рециклират, защото били от три вида пластмаса и си отиват зян. В библиотеката има лего клуб и приемат дарения от вече ползвани легота и реших там да нося като се натрупат пак. В училищата също. Погледнах и в гугъл- има фондация, на която изпращаш омешаните части, а те ги селектират и правят сетове. Не искам да си помислям как го правят. После ги изпращат за децата в Африка. Могат да се даряват и в детски болници и какви ли не други варианти. За съжаление в България, дори да дариш може да е трудно, но преди да изхвърлите ненужните вече части, потърсете в нета. Може пък да има някой артист с голям проект на който са нужни. Или пък в домовете за сираци.
Малката е още бебе и има 4 играчки за дъвчене. Играе си с пластмасови купички, лъжици, капачки и всичко де що не е играчка. Понякога получавам порив да и купя нещо все пак. Ненавиждам плюшените играчки, но харесвам такива от плат. И сега ще ви споделя откритието, което направих преди няколко дни. Хората с домашни любимци вероятно го знаят отдавна, но защо го крият, не знам. Играчките за кучета и котки са страхотни. Има от различни видове плат, добре ушити, страхотни цветове. Голямо разнообразие на животни със шумкащи крачета. Аз купих една костенурка.Е, дъщеря ми си играе със стърчащото етикетче на костенурката, но пак е нещо. Влюбих се и в едно октоподче, предназначено за котенца. Въобще ми се видяха многократно по-качествени и красиви от тези предназначени за човешки деца. Загледах и играчките за дъвчене. Най-различни неща с различна твърдост. Харесах един кокал от много хубава, мека гума. Единственото, което ме спря да не го купя е че прочетох, че е с аромат на печено пиле. Сега като се замисля, не би трябвало да е проблем. Дъщеря ми не е веган. Това е моят опит с играчките. Не купувайте много, а когато решите да купувате за малко детенце- посетете магазин за домашни любимци.
Expat Bulgarian Mum 