Expat Bulgarian Mum

По повод текста ми В гимназия в Канада се разразиха дискусии във фейсбук и тук. Много хора смятат, че тази система ги прави полуидиоти, нищо не знаят и тн. От коментарите разбрах, че много хора не са разбрали какво казвам. За това ще се опитам да внеса малко яснота.

Основен аргумент на защитниците на българското образование е, че българчетата обирали медалите на олимпиадите. Така го представят българските медии, но не е вярно. Аз проверих. На олимпиадата по математика през 2016г. България е на 18 място, а Канада е на 12 място.

България- 3 сребърни и 3 бронзови медала.

Канада- 2 златни, 2 сребърни, 1 бронзов и едно отличие/ не знам точно какво/.

Погледнах класиранията през годините. Имало е години, когато България е държала 1во и 2 ро място и плавно започва да отстъпва позиции. Канада е била някъде далеч назад, но с годините се изкачва до това 12то място. По информатика, физика и тн има медалисти и от двете държави. Аз лично, не смятам, че по медалите на олимпиади може да се прецени нивото на образователната система. Споделям горното, само защото хората с голям плам споделят успехите на българчетата по олимпиади без да имат представа как точно са се представили.

Целта на средното образование в Канада не е да даде високи знания.Напротив, целта е да даде минимума, необходим на един човек за да се впише в обществото. Академичните знания се придобиват в колеж или университет за тези, които желаят. Няма нужда всички да са висшисти. Канада има нужда от  добри работници и данъкоплатци. Някой трябва да ги строи тези пътища. Рекламират всевъзможни професии докато са още в училище. Например има Ontario Youth Apprenticeship Program, където ги запознават с така наречените skilled trades. Не случайно имат емигрантска програма  за skilled trades- има си списък с професиите и взимат тези, които им трябват. Също, децата които взимат най-ниското ниво, т.е не искат да продължават да учат в колеж, по математика ги учат как да си сметнат лихвата по кредит, как да си управляват семейния бюджет и разни такива неща от ежедневието на всеки човек. Канада е имала доста висок процент на отпадащи деца от училище. И е положила и полага усилия това да се промени. През 2006г. процента на завършилите средно образование е 72%, а към 2013 е 87%.  Най-много отпадащи има сред местното население-индианци, които доскоро са били жестоко дискриминирани/може и още да са/ и сега се опитват да оправят нещата и за тях има специални програми навсякъде.

От сайта на Conference board of Canada

• Further improving Canada’s high-school completion rate is key to ensuring that most citizens have the basic skills to participate actively in society.

Това изречение мисля, че обяснява изцяло целта на средното образование в Канада. В същото време, за децата, които имат интерес в дадена област, има и възможност. Има всевъзможни извънкласни дейности, програми за талантливи деца и тн. Никой няма да бъде спрян да се развива.Има възможност, който иска да вземе 13 клас. Той е по желание. Примерно, ако детето реши, че иска по-висок успех или да вземе други предмети или просто не се чувства добре подготвено за университет. И децата го правят. Не бързат да избягат с 200 от училище.

Какво правят с отпадащите. Има всевъзможни програми за отпадналите, ако искат все пак да си завършат образованието и дори да продължат в колеж. В нашата община на пример има Alternate Education and training centre-  има във всяко градче и се управляват от местния училищен борд. Аз случайно попаднах там и изкарах един курс. Като нов емигрант имах право на безплатен курс по английски и исках да се възползвам докато се ориентирам. В това забутано градче няма подобен курс и видях, че този център има английски и се записах. Изобщо нямах представа къде съм попаднала и за какво става дума. За моя изненада не беше просто английски, а английски за 12 клас. Оказа се, че това е програма за отпаднали ученици, искащи да завършат в някакъв момент. Плаща се 25$ на година. Имаше една 40годишна жена с пет деца, разни 20-25-30 годишни мъже и жени, всякакви. Всеки предмет се взима за месец и половина. Всеки ден от 8 до 12. Тъй като повечето са работещи, има вечерни програми, летни програми и не знам още какво. Както казах, аз взех английски и за това имам информация как се учи в гимназията, защото е по същия начин. Изучавахме няколко книги и пишехме по дадена тема, писмени отговори по въпроси, есета. Гледахме филми и после пак пишем нещо по темата. Непрекъснато имахме да пишем нещо, като оценката по нещото е % от финалната оценка. Ако пропуснеш да предадеш нещо, оценката ще ти падне. Аз малко се озорих да си призная, че беше доста интензивно.

Едно от домашните беше да направим детска книжка. Да измислим историята, която да отговаря на определени критерии и с определен брой думи. Тази задача доста ме затрудни и си помислих, дали да не взема някоя българска приказка. Това, което забравих да спомена в статията за гимназията, е че най-големия грях тук е ПЛАГИАТСТВОТО. Извинявайте, ама в България 80% от нещата, които пишехме, бяха преписани от някъде.Да не говорим, че няколко поколения кандидатстваха с едни същи теми.

И в гимназия, и в колеж, и в университет, това е изключително тежко провинение и се наказва. Работите минават през програма и се проверяват за плагиатство. За плагиатство се смята и ако препишеш от съученик.Ако хванат ученик в плагиатство, получава 0 и това рязко ще се отрази на крайната му оценка. Ако съученикът доброволно е дал да препишат от него, и той ще получи 0. В колежа и университета, може директно да те отстранят от курса. Могат да се използват материали от разни публикации, статии и тн., но трябва да са цитат и с упоменат източник. Има си правила как се цитира, в зависимост от източника- научен труд, книга, вестник, сайт в интернет. Нещо, което научих в колежа и не съм виждала да се прави в България е, че ако цитираш нещо от сайт в интернет, освен самият сайт, трябва да сложиш и датата на която си го прочел. Причината е, че съдържанието в интернет може да се промени във всеки един момент. Аз самата, понякога редактирам статиите си или добавям нещо след като съм ги побликувала, включително тази.

Споменатите по-горе  центрове са и за хора, които са завършили гимназия, но са взели ниските нива и след няколко години решават, че искат  да учат. Води се Академична подготовка и взимат там каквото им е нужно за да бъдат приети в колеж. Към колежите също има разни курсове за академична подготовка. И така. В Канада не е рядкост, хора на по 40години да решат да учат или рязко да си сменят попрището. А каква е целта на средното образование в България? Честно, някой може ли да ми каже?