Expat Bulgarian Mum

Споменах в статията за Гимназия в Канада, че има гей клуб в училището на Теди. Ще отбележа, че използвах този термин некоректно/ поради незнание как се казва/ и разбирам, че може да се тълкова погрешно. За това сега ще поясня какъв точно е този клуб.

Първият такъв клуб в училище е създаден от една учителка/гей/ в Лос Анджелис през 80те години.Първоначалната идея е била да се борят против хомофобията в тяхното училище.  В последствие, из цяла Северна Америка спонтанно се създават такива клубове в гимназиите, изцяло организирани от учениците. В Канада такива клубове се появяват през 90те. Как да не се възхитиш на свободомислието на такива деца, родители и учители. И се замислям за България.

Официално са се наричали Клубове против хомофобията. Неофициално се наричали Gay-straight alliance или накратко GSA/ алианс на гейове и „нормални“/. Не знам доколко е вярно, но прочетох, че това име е произлязло, когато ученичка е възкликнала „You’re gay and I’m straight, so let’s call it a gay-straight alliance.“ Както става ясно от името, в клуба не са били само деца, които са гей, а всеки който е против хомофобията.

Училищата имат правото дали да разрешат такъв клуб и как да се казва. Доста училища разрешават, но сред тях няма нито едно католическо.

През годините, функциите на тези клубове се разширяват според нуждите на децата, помагат на ЛГБТИ  и тези, които не са се определили все още. Въпреки това, тормоза и унижението над децата с различна ориентация не спира. През 2012 година след две самоубийства на деца след тормоз на база сексуална ориентация, провинция Онтарио прави проектозакон срещу тормоза, сексуалното насилие, насилие основано на пола и инциденти базирани на хомофобия. В този проектозакон се задължават всички училища финансирани с държавни средства да подкрепят ученическите клубове  за „хора от всички сексуални ориентации и полова идентичност“ , ако учениците желаят да направят такъв. Децата обаче не искат да се казват клубове против  хомофобия, а си искат неофициалното GSA.

Този проектозакон среща отпор от католическите училища и религиозни общности. 8 месеца разискват какъв точно да е закона. Католическите училища казват, че това е против католическите ценности. Не искат и да се съгласят име на клуб да съдържа думи като гей, лесбийка, транссексуален и тн. Министърът на образованието на Онтарио по онова  време казва: “ Не мисля, че е нещо радикално, това да позволиш на ученици да изберат име на клуба си.“ Законът е приет и днес никое държавно училище в Онтарио не може да забрани такъв клуб или да се бърка в избора на име. Замислям се за България.

Най-популярно си остава Gay-Straight Alliance. Децата вече имат и съветници, които им помагат. Определението за какво е днешният GSA в училище в Онтарио е: „да осигури безопасно място на учениците да се срещат, да се подкрепят взаимно, да говорят по въпроси, свързани със сексуалната ориентация и половата идентичност и изразяване и да работи да се сложи край на хомофобията и трансфобията“. И се замислям за България

Денят на розовата тениска 22 февруари става популярен в България почти 10 години след събитието. През 2007г едно момче от новодошлите деветокласници в една гимназия в Канада е тормозено, защото е с розова тениска. На другия ден, две момчета купуват 50 розови тениски и ги раздават на всички момчета в гимназията. Сега Денят на розовата тениска не е само ден в който децата носят розово, а е голяма организация събираща огромни средства  за различни програми срещу тормоза.

1 Юни е бил национален ден срещу хомофобията. За последен път се отбелязва през 2005г, когато посмъртно награждават бащата на сегашния премиер на Канада Джъстин Трюдо, Пиер Трюдо, който като Министър на правосъдието произнася фразата „Държавата няма работа в спалните на хората“. След това денят започва да се отбелязва на 17 май- Международния ден срещу хомофобията, трансфобията и бифобията.