Expat Bulgarian Mum

Винаги са ми били много интересни статиите за емигрантите. Тези, в които, някой в България, плюе по емигриралите. Веднъж четох една особено арогантна и обидна статия и видях коментиращите-емигранти как бурно реагираха, наистина се бяха обидили. Освен редовното „избягали“, в тази статия, емигрантите бяха наречени “ предатели“ и „дезертирали“. Не мисля, че някой  бяга. Мина това време.Вече е просто въпрос на избор. Винаги се удивлявам на подобни епитети и се чудя защо го правят. Единствения ми извод до сега е, че това са псевдопатриоти, които много искат да емигрират, но не им стиска.

Не знам за друга нация, която да плюе по сънародниците си, само защото са решили да се преместят да живеят на друго място. Чак е смешно.

Аз не съм избягала. Няма от какво. Не съм дезертирала. Няма от какво.Не съм предала никого. Не се чувствам виновна. Просто се „махнах“.Само малко ме е яд, че не се махнах по- рано.

Майка ми не спря да ми повтаря, да завършвам училище и да се махам. Тогава бях ученичка в гимназията, в началото на 90те. Майка ми миеше чинии в един ресторант и носеше храна вкъщи, която сервитьорите и даваха, като остане нещо. Баща ми беше пазач в завод. 24часа смяна, 48часа почивка. Просто бяха обикновени пенсионери. Да, късно ме е родила майка ми за тогавашното време- на цели 38г., а баща ми е бил на 48г.Брат ми беше наскоро „избягал“ и все още не им изпращаше пари. Всъщност, той казваше, че се е „спасил“.

Сигурно се чудите какво са работили родителите ми, преди да се пенсионират, че не са могли да спестят някой лев за старини. Ще ви кажа.

Майка ми е завършила Софийския университет. Беше учителка по руски език.

Баща ми е завършил Софийския университет. Беше учител по български език и литература.

И двамата отдавна починаха. Като миячка и пазач. Толкова бяха болни, че не можаха да доживеят до спокойни старини.

Не знам, дали някога ще се върна да живея в България или ще се преместя някъде другаде. Не знам, дали брат ми ще се върне да живее в България. Не знам, трите ми деца дали някога ще живеят в България. Не знам, дали някъде ще емигрират или просто ще се преместят.

Не знам и  дали е ирония на съдбата, но майка ми е емигрирала „на запад“. От СССР в България. Нейната съдба си е тежка. Заради Втората световна война, на 4г. остава сираче и израства по сиропиталища. И емигрира в България. Никога не е изпитвала носталгия. Брат ми живее в Швейцария, а аз в Канада. Не знам и дали не ни е вродено, но и ние не изпитваме носталгия.

Знам само, че не съм длъжна да живея в България. Знам и че никой няма право да ми държи сметка къде живея. А вие си патриотствайте.

Както казваше баща ми. Останете си със здраве.