Значи, мъжа ми е от много отдавна в Канада и ми е казвал, че и в Канада е голяма бюрокрация, но поне работи. Може бавно да стават нещата, но стават. Имаше предвид, когато бяхме в емиграционната процедура за мен и едното дете, а той си беше в Канада и аз буйствах, как може да се бавят толкова. Отне ни около година и половина. При положение, че ние бяхме по най-леката процедура- събиране на семейство и вече имахме общо дете/ family class/. Имаше и още едно нещо, което ми направи впечатление. Бумагите за попълване и придружаващи документи бяха много. Та, мъжа ми каза, да пиша всичко както си е. Да не си и помислям да излъжа за нещо, щото ще ме хванат. А, ако те хванат, получаваш бан за Канада.
Но не за процедурата ми е мисълта. А за обикновените неща, които на човек му се налага да прави в един или друг момент. Наехме жилище / което не е лесно, ако нямаш кредитна история в Канада/и тук наемателя, трябва да си открие партиди на негово име за ток, вода и газ. Аз много сериозно обясних на мъжа ми, че трябва да отделим един ден, за да минем през въпросните институции и да свършим тази работа. Много ми се смя. Накара ме от интернет да извадя телефоните на тези институции и под ред на номерата им се обади. И вече имахме партиди на наше име с достъп до сметките ни в нета. Това направо ме възхити. За да съм честна, за водата трябваше да попълним нещо, което ми го изпратиха по имейла и им го върнах по имейла снимано/ не сканирано/.
Първите неща, които трябва да направи един нов емигрант е да си: 1. извади SIN/ social insurance number/ Без него не можеш да работиш. Отиваш на място, /може и по пощата, ако си някъде в нищото/, става за 2 мин., само трябва да докажеш, че си с легален статут в Канада с право на работа. С туристическа виза няма да стане.
2. си отвори банкова сметка. Също на място, трябва пак да докажеш, че имаш легален статут и адрес. Адреса го доказах с договора за наем. А и вече трябва да имаш SIN. Така, че с туристическа виза отново няма да стане.
3. си извади здравна карта. Тук малко се замотах. Освен документите, че си легален, доказваш и че живееш постоянно в Онтарио. Върнаха ме веднъж. Доказваш го с месечна сметка за нещо на твое име на този адрес или месечно извлечение от банка, а аз още нямах такива.Така или иначе, новите емигранти в Онтарио/ има разлики между провинциите/ първите три месеца нямат право на безплатно здравеопазване и треперех да не се разболеем. Не бях направила застраховки. Иначе, здравеопазването е безплатно, но трябва да имаш въпросната карта. Иначе плащаш и то много солено. Трите месеца гратисен период за новите емигранти са го направили за такива, които, примерно, идват, раждат и си отиват. Не всички емигранти остават за постоянно и за това са тези мерки. А без тази карта, едно раждане си е поне 10,000 долара. Или има легален статут, но живее през повечето време в друга държава/ за канадците важи същото де/, разболява се тежко и идва да се лекува. Трябва да си изчака трите месеца.Е, има вратички, ако не живееш постоянно тук, да ползваш адреса на някой познат. Но много малко хора биха си дали адреса, трябва наистина да е много близък човек.
4. да изкара шофьорска книжка- това съм го описала подробно вече как става
Както става ясно, без легален статут, нищо от горните не можеш да направиш. Това го пиша за хората, които очакват скоро да паднат визите и да си опитат късмета.Ще паднат, но само туристическите, а с такава виза, логично, може само да се разходиш.
Тъй като искам да „извадя“ българско гражданство на Тина, България изисква, акта и за раждане да бъде заверен във Външно министерство на Канада, което е в Отава. Аз съм на 350км от там и лошо ми стана. Е, разрових се в сайта им. Става и по пощата, като само трябва да сложа допълнителен плик с марка за връщане. И е БЕЗПЛАТНО. Сега чакам да се върне. След това същия акт за раждане трябва да го заверя в Посолството на България/ или Консулството/, където струва 30 долара за 3 дни или 60 долара за 4 часа. Сигурно знаете, че заверката е просто слагане на един печат. До там още не съм стигнала, така че процедурата ще я опиша в отделна статия. А може и да ви разкажа, как „извадих“ канадско гражданство на Тони от България.