Вече знаете от В гимназия в Канада, че децата всеки семестър учат по 4 предмета, различни всеки семестър и оценките са в проценти. В началото на семестъра, получават course description по всеки предмет. Там е обяснено какво ще се учи и как ще бъдат оценявани децата. Подробно са описани колко процента от всяка задача формират крайната оценка. Примерно 10% е екипната работа, 10 % участие в дискусии, 15% презентация, 15% тест. Тези проценти са различни за различните предмети, но горе-долу така се определя крайната оценка.
Критериите за оценява на теста и презентацията също са ясни. Например при презентация 30% от оценката заема съдържанието, 10% поведение и тн. Никога няма изненадващи тестове и контролни. Целта е децата да могат да се подготвят, а не да бъдат хванати, че не са подготвени.
В България учителите изпитват когато искат, когото искат и върху каквото искат. Децата нямат никаква представа колко пъти и кога ще бъдат изпитани. И кога ще престане това „изпитване на дъската“?
Това, което намирам за много интересно и ефективно е, че ученика не може да се яви на финалния тест без да е направил всички задачи, проекти или тестове определени в course description. Ако все пак реши да се „скатае“ по нещо, ще му пишат 0 и ако да речем презентацията е 15% от крайната оценка, това рязко му намалява шанса да достигне необходимите 50% , за да се счита, че курса е взет успешно. Тук го няма феномена „бягане от час“, тъй като това само би им затруднило успешното взимане на курса.
Имат система, през която писмените работи като есета например се проверяват за плагиатство. Плагиатството е сериозно нарушение и се наказва сурово. Ученика получава 0, уведомяват се директора и родителите, може и да бъде отстранен от училище за известно време. Самите ученици смятат преписването за срамно. Теди ми каза един виц, за това как канадските ученици преписват. Поглеждат си дланта и там пише: You can do it!
Така в края на всеки семестър, последните 5 дни са само за финалните тестове. Всеки има 4 изпита, но винаги дните са 5, за всеки случай, ако има непредвидени обстоятелства. Няма учебни занятия, само изпитите. Всеки изпит е с различна продължителност, например по английски беше 3 часа и половина, по френски- 2 часа, но Теди каза, че ако на някой не му стигне времето, ще му дадат още малко.
Теди ми разказа как протича един такъв изпит за края на семестъра. Масите се разместват така, че да са далече един от друг. Учителя предлага да си оставят телефоните в един кош, да не се изкушат да преписват, но не е задължително. Напомня, че ако някой бъде хванат да го ползва ще получи 0.
Ако някой иска да отиде до тоалетната, учителя вика някой от администрацията да придружи ученика. Това, което учудва Теди все още, а и мен е, че яденето и пиенето по време на изпит, а и въобще в часовете си е съвсем нормално. Не се смята за неуважително и дори и учителите си хапват, докато наблюдават презентация на ученик например. Самите ученици носят кой кекс, кой нещо друго за всички, да не вземат да припаднат от глад по време на изпит. На един от по-дългите изпити, учителя им занесал машинка за кафе и чай.
Има нещо, което намирам за важно. Ученика има право да оспорва оценката си, дали на тест или каквото е имало там и ученика смята, че не е оценен коректно. Става по следния начин. Ученикът си записва час за среща с учителя. Излага аргументите си, защо смята, че не е оценен правилно и учителя излага своите, защо е е оценил така. Съответно, учителя или променя оценката, ако смята, че ученика е прав или остава същата. Ако обаче и след това, ученика продължава да не е съгласен с оценката, може да поиска комисия да го оцени и да отреди дали ученика има право или учителя е оценил коректно.
Матури няма. Единственото, което може би прилича на матура е теста за грамотност/ Ontario literacy test/. Той се държи през Март, в един и същи ден от всички десетокласници в провинцията. Без него не може да се завърши гимназия. Теста не е никак труден, /основно граматика/ и целта е да гарантира някакво минимално ниво на грамотност на учениците. Който не го е изкарал, записва специален курс и в 11 клас се явява пак.
Това, което на мен ми харесва е, че и обучението и оценяването е точно по същия начин, както в колежите и университетите. Тоест, децата са запознати със системата и не са като ударени с мокър парцал като отидат в университет.
Expat Bulgarian Mum 