Expat Bulgarian Mum

На 1ви Май ставам на 41 години. Нямам идея, защо 40те се смятат за някакъв прелом, нито пък защо казват че „човек е на толкова на колкото се чувства“. Аз си се чувствам както съм си се чувствала и на 11 и на 21, само дето сега малко ме боли кръста.

Реших обаче и аз най-накрая да се опитам да направя опит за равносметка. Та да видим как е да си на 41. И не искам да съм отново на 21, много си ми е добре сега.

Имам тинейджър, имам бебе и имам едно по средата за разнообразие. Имам и мъж, който не ме бие, въпреки, че твърди, че ме обича и готви всеки ден. Това последното е особено ценно, понеже аз мразя да готвя. Съответно, той  пазарува, щото аз от къде да знам какво ще готви и какво ще му трябва.

Винаги съм си мислела, че щом съм се родила на 1ви Май, то естествено съм и много работлива. Отне ми 40 години  да установя, че аз съм най-мързеливия човек, когото познавам.

Някъде преди 10 години реших да спра да гладя. Това е най-смисленото решение, което съм взимала и само съжалявам, че не съм го взела по-рано. Спрете да гладите, това може да промени живота ви. Естествено, това не се отнася за жените които обичат да гладят и медитират докато го правят. Аз например съм така с миенето на прозорци. Обичам да мия прозорци, когато не ме мързи разбира се. Когато обаче реша да ги мия, така се вглъбявам и направо изпадам в транс, че ако някой ми каже нещо в този момент се стряскам и като нищо мога да падна от прозореца.

Гладенето повлече крак и през годините елиминирах или сведох до минимум различни домакински дейности, които не обичам или смятам за безмислени. Не съм стерилизирала бебешки шишета с последното дете, защото мисля, че е велика глупост. Не съм преварявала вода, давам от чешмата. Не пера и не дезинфекцирам играчки, просто защото не купувам никакви плюшени играчки, а само такива, които могат да минат с една вода на чешмата.

В моя защита ще кажа, че обичам да мия чинии. Имам миялна и не я ползвам. Изчислила съм, че ако ползвам миялната, извършвам повече движения и губя повече време.

Така, като се озовах отново по майчинство с Тина, се оказа, че по цял ден няма какво да правя и за да не пукна от скука започнах да си пиша някакви текстове, после си направих и блог и даже вече имам трима читатели.

Тва ми е равносметката, че съм мързелива и ми харесва така.