Защо не трябва да използваме „лоши“ думи пред децата?

Ей тва се питам?

Въпреки, че „свестните” хора се опитват да не  използват „лоши” думи и родителите предпазват децата си от тях, те са си там и са живи. Вулгарния език има своята сила в човешката комуникация и психология. Мисля, че няма нужда да споменавам литературни произведения.

Всъщност, изобщо не съм седяла да мисля относно „лошия” език и децата. Просто си приказвахме пред тях, каквото си говорим  и ако ги няма.  Замислих се за  това едва след като емигрирахме в Канада и си дадох сметка, че трябва да се положат усилия, за да се обогатява българския език на Тони  , тъй като разговорите в едно семейство, не са особено разнообразни. Започнах да търся информация как се запазва и развива майчиния език  при триезични деца/Тони- английски, френски и български/ и така попаднах на различни мнения на психолози и лингвисти, че е наложително да се знаят тези термини и значения при изучаването на чужд език. Също както изучаването на всички други думи.

Казва се  и  че това важи и за майчиния език, дори, когато детето не изучава чужд език, но тогава си ги научават щем не щем.

„Не може  да се каже,че човек е езиково компетентен, когато не може да разбира  „мръсни” думи или изрази на съответния език /въпреки, че човек, разбира се може да избере да не ги използва в неговата комуникация/” ” “Growing up with three languages “  Xiao-lei Wang

Ние вкъщи употребяваме „лоши” думи пред децата и не им запушваме ушите като има псувня в някой филм. Обясняваме защо сме ги употребили и в какъв контекст, който обикновено е под формата на шега. Обясняваме и защо не бива да се употребяват в училище и навън. Тъй като ние не употребяваме бруталните псувни на майка и Тони няма как да ги чуе, съм решила да го запознаем с тях, когато е достатъчно голям, за да разбере значението им, именно,за да е езиково компетентен, а не за да ходи и да псува хората.

Реших да видя, какво се препоръчва в разни български сайтове, относно „лошите” думи. Съветите са от рода- следете за собствената си реч, ограничете филмите, отвличайте му вниманието, ако се случи да чуе „лоша” дума навън. Е, аз трябва само с тва да се занимавам.  Стига се и до -твърдо заявете, че не искате да я чувате. Не е задължително да обяснявате значението й. А шамар няма ли се питам аз? С какво е виновно детето, че е чуло нещо и го е запомнило? И какво като е чуло, ще стане чудовище?

В друга статия се казва, че причината за употреба на такива думи няма голямо значение. По -важно е да реагираме така, че детето повече да не я повтаря. Моето виждане е пък друго. А именно, че не важно от къде и как ще чуе детето „лошите” думи, важно е как ще го научим да ги възприема и използва.  Да, ако е малко детето е  ясно, че няма да му обяснявате  значението. При по-голямо си е задължително.

Също така прочетох, че е абсолютно недопустимо, родителя да се смее, ако невръстното дете употреби „мръсна” дума. Ами за мен пък е допустимо. Защото просто е смешно. Не се гордеем,  но едва ли има малко дете, което да не е изръсило нещо нелепо. Ами смешно е. Смееш се един два пъти, след това обясняваш, че вече не е смешно и детето спира да я повтаря като види, че не привлича внимание.

Тази драма с „лошите” думи не е само в България. Тук имам куриозна случка. Взимам Тони от предучилищната и учителката ме дърпа настрана да ми каже нещо. Тони казал „лоша” дума и да поговоря с него, че не може така да се говори. Съгласявам се разбира се, поемам ангажимент да говоря с него по този въпрос и питам каква е думата, която е казал. За моя изненада, тя ми каза, че не може да я изрече и той да ми каже я вкъщи. Ми добре, обаче, Тони, мълчи като партизанин, явно осъзнаващ, че думата не бива да се казва и само дето не прибягнах до изтезания, но той така и не сподели коя е думата. Ами, много умувахме с мъжа ми и в крайна сметка не го наказхме, не можахме да обясним защо е лоша думата, с една дума, стана едно нищо. Първо- защото не знаем какво е казал и второ, в което е и куриоза, ние говорим само на български вкъщи. Т.е „лошата” дума на английски я е научил в училище и аз спокойно можех да отида и да им вдигна един скандал, как те са го научили на тази дума в училище. Така и не разбрахме коя е думата.

Освен, ако не си отглеждате децата като отшелници, няма как да не научат по някоя и друга „лоша” дума.

Господи, оказа се, че има доста проучвания относно „лошия език”и че това е дна доста подценявана техника за справяне с гнева. Намалявало се и вероятноста от физическо насилие. Децата също изпускали пара по този начин. Говорим за по-големите деца, които знаят значението на тези думи. Има и проучване, че псуването намалява усещането за болка, когато човек се удари / hypoalgesic effect of swearing/ . Демек, много е добре да извикаш Мамка му! като си удариш кутрето в масата.  Тези учени бая са проучвали и правили експерименти, та чак им присъждат Анти Нобелова награда за това си откритие. Други учени пък твърдят, че чрез псуването може да се различи дали човек е болен от Алцхаймер или има деменция.  Въобще, извън  употребата на „лоши” думи  за да обидиш човек, има само позитиви.

В един български сайт прочетох, че ако атмосферата в семейството е спокойна и хармонична, при общуването не се използват нецензурни изрази. Развеселих се. Веднага го оборвам с моето семейство, където атмосферата е спокойна и хармонична и се използват нецензурни изрази. Аз лично много харесвам възклицателните /Е/баси, /Е/гаси и останалите производни. Независимо дали с положителен или отрицателен знак, казваш „Егаси…” и всичко е ясно. Няма нужда от пояснение. Тони никак не го впечатлява това. Той използва what the heck. Не му правя забележка, защото е политически коректно и го използва на място.

А в статията „ Лошите думи и децата” на Радост Николова има следния съвет:” Предложете му синоними. Четете повече, учете стихчета, развивайте речта му. У детето с богат речник „лошите” думи се изгубват в лексикалното многообразие и не предтавяват голяма заплаха.”Тук само мога да кажа  What the fuck!

И преди да ми кажете, че ще бера след време  плодовете на този ми подход, ще кажа, че вече ги бера. 16 годишния ми син непрекъснато ми го хвалят колко е възпитан и любезен. Като отида на родителска среща, това е първото, което ми казват. Сигурно използва “ лоши“ думи, но явно знае кога. Това е важното.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s