Патриотизъм по канадски и по български

Канада отпразнува „цели” 150 години независимост. Тържествата в малки и големи градове бяха грандиозни. Както всяка година всъщност. Но сега, понеже е и кръгла годишнина съвсем. Холандия отгледала лале специално за Канада, наподобяващо канадското знаме. Гаси. Засадени са над 200 000 лалета около Парламента.

Празненставата започват в 8 сутринта и приключват в 4 след обяд. Първите години ходих да гледам как празнуват и се чудих на ентусиазма им. Всички са облечени в червено и бяло.Започнах да се чувствам неудобно, че не съм облечена тематично. Тази година облякох всички както подобава. Което не е никакъв проблем, защото месец преди празника, във всички магазини има дрехи, сувенири или каквото искаш за украса. Много хора си украсяват къщите като за Коледа. Всички се подготвят. Всичко е като е един голям детски рожден ден.  Аз не обичам детски рождени дни, но този е забавен. Всъщност, никакви празници не обичам.  В градчето, в което живея, празника започва с парад, реч на кмета/кратка/, после химна на Канада, и от там нататък е забавление за малки и големи. Раздават се торти с канадското знаме/ нямам представа от кого/, има концерти, игри, цари една веселие, всички са усмихнати и се поздравяват с Happy Canada Day. А  канадците са като малките деца.  Разни баби се състезаваха във въртене на обръчи, моля ви се.

Всички магазини , офиси и улици  са украсени. Толкова е заразително, че като нищо след някоя и друга година ще си украся къщата и ще си сложа знаме на колата.

Вечерта имаше заря, за която целия град се беше струпал да гледа, пееха химна, а 7 годишния ми син крещеше Happy Birthday Canada и получаваше същия отговор.

Понеже е „сериозна годишнина”, всички национални паркове са без такса вход през цялата година. В Торонто на 1 и 2 юли е безплатно паркирането. Със сигурност има и други такива, за които не съм чула.

Естествено има речи. Гледах речта на премиера. Цели 17 минути, на английски и френски/ пртокола го изисква/. Ми дори не беше скучна.Обаче имаше гаф, при изреждането на провинциите, пропусна Албърта. Дано не му се сърдят.  Всичко е така измислено, че да те надъхва, че да си канадец е супер. Правят го  по един начин, който не е агресивен и наистина ти се приисква да си част от тях. В края на речта си Трюдо казва: „ Ние сме благословени да бъдем граждани на най–добрата страна на света. Ние сме благословени, това да е нашият дом”.

Много често съм чувала в такива речи, че ” канадското гражданство не е даденост, то е привилегия”.  Опитвам се да ви обясня канадкия патриотизъм, който за мен като българка, в началото беше смешен.Но после им се възхитих. Те се гордеят, че са канадци и го казват непрекъснато. НО ТАКА СА ВЪЗПИТАВАНИ ОТ МАЛКИ.

Има една канадска бира/нямам представа дали става за пиене/, чиито слоган е I am Canadian. Имат жестоки рекламни кампании. Една от тях е как слагат хладилник за безплатна бира на олимпийските игри в Сочи, който се отваря само като сканираш канадски паспорт. В същото време, Канада се гордее с разнообразието си и въпросната бира имаше реклама със същия хладилник, но се отваря, ако се каже шест пъти, АЗ СЪМ КАНАДЕЦ, но на различни езици. Жестоко, според мен.

Зачудих се, Тони на кой български празник би му било интересно и би участвал с удоволствие. Ами, на никой.  Как се отбелязват? Всички се отбелязват по възможно най-скучния начин. Отразяването от медиите е също толкова скучно, че е по-добре да изгледаш реклама на прах за пране. Да вземем Денят на независимоста, който е на 22 Септември, ако не знаете. Национален празник е от 1990г. Никога, ама никога няма атмосфера на празник. Няма съпричастност, няма хора подготвящи се за празника, всичко е вяло. Всъщност, националните ни празници са онези допълнителни дни, в които не се ходи на работа. Никой не го интересува празника. Националните тържества, за който и да е празник протичат така. Литургия, празнични слова, които са често безмислени клишета, водосвет на бойните знамена, военни ритуали, поднасяне на венци и кулминацията е строеви марш и тържествена проверка. Жестоко. Как да не празнуваш. И на децата им е много интересно. Цари едно веселие и патриотизъм. В същото време, българския патриотизъм е в двете крайности. Или никакъв го няма, или е на ръба на шовинизма. Колко от вас са имали порив да сложат тениска с българското знаме на празник, без да сте върли националисти? Аз със сигурност не съм.

Добре, да речем, че някои празници не предполагат веселост. А как се отбелязва 24 май?  Ето така- празнично  шествие, тържествен водосвет, слова от президента, кмета и още някой, поднасяне на венци и цветя. Тва е. А,  и гвардейски духов оркестър. И кое по-точно е интересното в този празник. Как децата участват в празника? Толкова ли е трудно да се направят състезания по четене, по краснопис, разни игри с награди-книги . И защо не отворят Народната библиотека в този ден с различни занимания за деца по възрастови групи, не само да слушат тъпи речи пред нея? Не знам, но  не можем да обвиняваме децата, че не са патриоти и не почитат празниците. Та те са толкова скучни.

 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s