Из дебрите на българската администрация

Колкото и да е приятна ваканцията в България, рано или късно се налага да си имаш работа с някоя администрация. Чудесен начин за справяне с носталгията, ако имате такава е да опитате да си свършите някоя работа.

Задача номер едно е да оправя документално българското гражданство на дъщеря ми и да  извадя паспорт. Какъвто и документ да искаш да си извадиш, трябва да имаш постоянен адрес в България. Това е някакъв оксиморон, защото постоянния ми адрес е логично в чужбина. Е, аз си имам такъв адрес по лична карта, нищо, че  няма нищо общо с истината, апартамента е продаден и дори от Общината  да искат да ми пратят картичка за Коледа, няма как да стигне до мен. Така, че не знам за чий е този адрес. А, и задължително и телефон. Аз безразборно раздавах телефоните на близки. Интересно, никъде не ми поискаха имейл, а това е най-сигурния начин да се свържат с мен, ако решат да ме питат как съм.

Та отивам в Ритуалната зала с всичко преведено и заверено на сто и пет места.  Да, в ритуалната зала се пресъставят актове за раждане. Но нямаше ритуал. Жалко, щеше да е готино кметицата да ни връчи акта за раждане и да се закълнем в нещо. Вместо това, служителката ми обясни, че второто име е преведено грешно като презиме, то всъщност е първо/лично/. А стига бе. За да разберете какво ви говоря, презимето на дъщеря ми е Дарина, а не Иванова, както трябваше да е, ако бяхме спазили българската традиция.

По българския закон обаче, презимето може да е само на бащата. Така че, тя е с две лични имена и фамилия. Без презиме. Писах имейл на кмета на общината. Няма отговор. Нямам шест месеца на разположение да ги чакам и с новия акт за раждане и двете деца отивам да си вадим паспорти. 1во районно е най-вехтото, тясно, задушно и бавно районно управление. Шегувам се. Сигурна съм, че има сериозна конкуренция.  Организацията е феноменална. Прекарахме три часа там, въкреки, че се възползвах от предимството за майки с деца, нещо, което  го няма в Канада, но и не ми се е случвало да вися някъде три часа. На един от многобройните актове за раждане, пълномощни и каквото там носех съм пропуснала да направя копие. И върха беше, че трябваше да отида с двете деца, някъде от другата страна на улицата, за да напрвя копие, защото никъде там няма една скапана машина, хората да си снимат документите срещу заплащане. Както и да е, мисията изпълнена, буквално. Тъй като се налагаше навсякъде да влача децата, Тони всеки път ме питаше „ На мисия ли отиваме?”

Имаше някво писмо от Частен съдебен изпълнител за мъжа ми. Обаждам се да питам за какво иде реч. Информация по телефона не се дава. Отивам лично. Според секретарката, пълномощното ми от мъжа ми, заверено в Консулството в Торонто „ не става”. Поисках тва да ми го напише на един лист и да се подпише. Извика юристката. Оказа се, че ставало. Мисията успешна.

Последната зима, сметките за ток на апартамента ни в София са брутални и след като проверката по жалбата ми показа, че всичко е наред, отивам в ЧЕЗ да искам да ми сложат контролен електромер. Да кажа, че където и да ходя, прочитам в съответния сайт какво ще ми е необходимо и си подготвям документите. Ако въобще има такава информация, тя обикновено е непълна, стара или направо грешна.Така си извадих едно удостоверение от общината за 7лв., което се оказа, че от две години не се използва изобщо.

Та за ЧЕЗ. Оказа се, че трябва да нося нотариален акт на апартамента, че може да съм решила да сложа електромер на някой непознат. Процедурата е ТРИ МЕСЕЦА. Първия месец правят проучване за 98лв. На въпроса ми какво проучват, отговора е- къде и как ще бъде сложен. ЕДИН МЕСЕЦ и 98 лева. Ма, аз не искам нова инсталация. Втория месец, мислят дали да се съгласят да ти го сложат. Електромера това. Третия месец, не знам, щото спрях да слушам. Мисията неуспешна.

Сметките за вода не са идвали от месеци и решавам да се регистрирам за електронна фактура. За да стане това, освен всичко друго, трябва да въведа номера на фактура от последните 6 месеца. Наложи се да отида лично до офис, за да ми дадат такъв номер. Успях. С ЧЕЗ също успях. Реших и за Топлофикация да го направя. При тези идиоти, трябва да отидеш лично в някой офис, да подадеш заявление и след две седмици ще може да се активира. Мисията полууспешна.

Решавам да си отворя банкова сметка с интернет банкиране, за да мога да си плащам от тук сметки, данъци и каквото там има за плащане. В първата бамка ми обясниха, че всяка транзакция се потвърждава с смс. Ама аз нямам български номер. Влизам в друга банка. Няма проблем, купувате си едно устройство за 30 кинта и готово. Поисках да ми го дадат безплатно. Отказаха ми и не им станах клиент. Влизам в трета банка, където ме увериха, че нямат есемеси, токени и прочее дивотии и ще си плащам сметките като стой та гледай. Супер, открих си сметка и накрая ме уведомиха, че трябва да инсталирам някакъв си сертификат на компютъра. Мноого бавно казах, че нямам компютър. Ползвам само таблет и телефон.

-Емиии, тогава няма да стане- отсече хубавата кака.

Иначе имало приложение за мобилни устройства, ама първо трябва да се инсталира сертификат на компютър.

Дебитната ми карта щяла да стане след 10 дни. Поисках да ми я пратят на адреса. 30лв.струва услугата. В първия момент помислих, че се шегува. Сладури.

Естествено, на другия ден си забравих паролата за интернет банкирането. И знаете ли какво се прави. Трябва да отидеш лично в някой офис да ти дадат нова срещу 5 лева. Някакъв късмет извадих, че я забравих в България.

Имам и компютър де, ама той е на друг континент. Та като се прибрах, два дни си играх да инсталирам въпросния сертификат. О, чудо, стана. Но от мобилните устройства мога само да гледам, но не и да нареждам преводи. Съжалявам, ако проблема е в мен, но не съм IT специалист. И сега, това интернет банкиране мога да го ползвам само и единствено от вкъщи. На път, забрави. Мисията полуизпълнена.

Вече съм тук, имам работещо интернет банкиране и решавам да си платя данъците, щото не можах и това да свърша. Влизам в сайта на Столична община, за да видя какво дължа. Ами не може да видиш, защото си си решил. Трябва да имаш ПИН, който можеш да получиш срещу предоставен документ за самоличност във всеки един от отделите местни данъци и такси удобен за Вас.  Същото е и с НАП. Можеш да си правиш каквито си искаш справки, само трябва да отидеш да си вземеш ПИК лично, пък сега. Ще си счупя компютъра. Напълно безполезен е. Поне за България.


2 thoughts on “Из дебрите на българската администрация

  1. Може и да сте писали в друга статия не знам не съм ровила но в Канада опашки няма ли? И наистина ли е важно всичко да става през телефона? Всъшност и аз съм минавала по същият път за някой от заявленията но … има и „романтика“ във тези разходки ма горе-на долу;)

    Like

    1. Ами важно е. Удобство е и спестява време. Особено, ако си с бебешка количка и достъпа е изключително затруднен. Хората с инвалидни колички, изобщо не е ясно как се справят. И тук се налага да ходиш за нещо лично, но голяма част от нещата ги вършиш по интернет. Опашки има. За автобус например. Редят се на спирката по ред на идването. В спешнито можеш да откарал часове. Сигурно и другаде има, но що се отнася за административни неща е доста облекчено.

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s