Expat Bulgarian Mum

Много буйствах и се възмущавах на системата за прием в детските ясли и градини в София. И сега ме яд на идиотския лотариен принцип и тъпите критерии. Обаче, сега като ми дойде до главата, да ви разкажа за Канада и малко да се успокоите.

Както знаете, харесвам образованието в Канада / от 4 г. започват предучилищна та до 12клас/ и е безплатно. Какво обаче правят родителите до тази заветна 4 годишна възраст. Уточнявам, че говоря за Онтарио, в другите провинции е друго, а Квебек си е направо друга губерня, която все повече ми харесва, освен че говорят френски.

Направо не мога да повярвам, че една от най-социалните държави в света има сериозен проблем с отглеждането на децата до 4 г. в частност Онтарио. Потретвам,че става въпрос за Онтарио.

Да започнем от начало. Платеното майчинство е 1 година. Плаща се 55% от месечната заплата. Не е много, но е нещо. Наскоро приеха, майката да реши дали да е 12 или 18 месеца по майчинство. С уловката, че ако избере 18 месеца, за сметка на това ще получава 33% от заплатата си. Което не е особено мотивиращо. Въпреки това, правителството по този начин се надява доста майки да останат по-дълго време вкъщи и по този начин да се облекчи ОГРОМНАТА  липса на места в яслите. Условно ще ги наричам „ясли“ като имам предвид децата от 15 месеца до 4г.

„Яслите“ за тази възрастова група са точно три вида и всичките са частни.

Licensed home child care – една майка е решила да гледа още няколко деца, но има критерии на които трябва да отговаря дома, има периодични проверки и тн.

Lincensed child care centre- също трябва да отговаря на определени условия, с квалифициран персонал, обикновено са в бизнес сгради и децата са разделени по възраст.

Unlincensed child care- ми на нищо не трябва да отговаря, освен децата да не са повече от 5 под 6 годишна възраст. Пускам обява и събирам още три деца, освен моите две.  Нито са законни, нито са незаконни.  Съответно са и по- евтини от нелицензираните. Доста сакатлъци съобщават по новините при такива. Не, че иначе не може да стане инцидент.

И трите вида си решават от каква възраст ще приемат, какво ще е работното време и колко ще струва. Тяхна си работа.

Проблемите са два. Няма места в лицензираните. Аз бях чувала за проблема, но не си давах много зор, защото съм решила да си гледам бебето до 2 г. възраст.  Сега е на 15 месеца и реших да проуча въпроса. В нашият град има точно две лицензирани места. Записах се в листа на чакащите като изобщо не ми дават гаранция, кога ще се освободи място. Вероятно, когато някое дете стане на 4г. и са минали всички чакащи преди мен. В Торонто направо се записват чакащи като се роди детето. Тук ще направя малка съпоставка между малкият и големия град в Онтарио.

Значи, тук ако се вреди дъщеря ми някога, ще плащам $40 на ден. Около $800 на месец. Което е супер.

В Торонто ще струва около $2000. За да добиете представа, това е колкото наема ви или месечната вноска за ипотека. В момента в Торонто, цената за “ ясла“ е най-висока от цяла Канада.  Не искате да имате две деца в тази възраст. Съответно процъфтяват и нелицензираните, в които аз лично, не бих си пуснала детето, ако не съм притисната от обстоятелствата. А много хора са. Има и тенденция, млади семейства да излизат от Торонто в околните градове и да пътуват дълго за работа, защото не могат да си позволят да плащат за „ясла“, ако имат две деца примерно. За три, изобщо не става дума.

Има субсидиране от провинцията на работещи родители с ниски доходи за таксата за лицензирана „ясла“. Плащат част или цялата такса директно на „яслата“. Обаче условието за прага на доходите е толкова нисък, че едно семейство от „средната класа“ не отговаря на критериите и се оправя както може.

В Торонто, места в лицензирани „ясли“ има едва за 31% от децата./ източник CBC news 26.04.2017/

Сега има някаква програма, която за 5 години да се открият не знам си колко хиляди места. Проблема е сериозен. Чудех се защо е така. Може би, че като решиш да имаш дете да си преценил, че можеш да го отгледаш. Да, ама не. Както навсякъде по света, най-бедните имат най-много деца. Наблюденията ми от нашият град са, че тези с по пет деца, майката не работи. Логично, по- евтино е. И вероятно взима социални помощи. Поне е сигурно, че тук няма да те оставят да умреш от глад.  Има „деЦки надбавки „, има разни фондации, които дават храни и дрехи и какво ли не за децата, включително памперси,но това не е мотивация за образованите хора да имат повече деца, а поддръжка  на маргиналните общности да не си уморят децата от глад.

Да добавя,че тук училището свършва в 15ч. Демек, след като 4годишното е тръгнало на училище, плащаш някой да го гледа, ако си на работа/ има програми към училищата/ и така до към 12 годишна възраст.

Начи, да речем, че Тина се вреди за „ясла“ и аз започна работа. Тони, обаче свършва училище в 15ч., трябва да плащам и за него да го гледат след училище. Поне за Теди не трябва да плащам да го гледат, не и в този смисъл. Но трябва да го возя на тренировки, щото още не може да кара сам. Негативът на малкият град е, че нямаме градски транспорт.  Както и в България, така и тук , единият родител се превръща в развеждач на децата по някви места. И кога се предполага да работя? Понеже мъжът  ми може да прибира децата инцидентно, тоест няма как да направим график, това е основно мой ангажимент, се замислих как се оправя сам родител с две деца да речем.  Не искам да знам, наистина. 

Извода ми за 17 години и три деца е, че е все по-трудно и по-скъпо да имаш дете. Навсякъде по света. Що така, не знам!