За животът на детските площадки и.. за зимата

Значи, аз хич не обичам да вися по детски площадки, но го правя. Тук водя децата на една площадка в центъра, която е доста малка. Има пързалки, люлки, нещо си за катерене и това е. Та, седя и гледам. Първото ми впечатление е, че не се заседяват много. В смисъл, няма седящи с часове. Някак са като по график, 20-30 минути и толкоз. Само две майки засичам редовно, които седят по-дълго. Предположението ми е, че нямат двор и за това водят децата, повечето хора живеят в къща и предполагам, че детската площадка е за разнообразие на път за някъде. Сега през лятото, повечето са туристи/ по гривните от хотелите ги познавам/. На конфликти между деца или възрастни до сега не съм ставала свидетел. Най-разпространената реплика от родител към детето му е „Be nice“ ако нещо се бута или нещо такова. Командата на която всички деца реагират при по-груба игра е „Hands off!“. Изобщо не е необходимо да се стига до бой, важи за всяко докосване на друго дете. Има от време на време някое пищящо дете тичащо към мама да се оплаче, че еди кой си му казал или направил нещо, но до разправии не съм виждала да се стига. Също ми прави впечатление, че почти не се носят играчки, та няма кой знае какво да делят.

Интересен е момента с яденето. Около съоръженията за игра не съм виждала дъвчещи нещо деца. Обаче, в тревата има маси с пейки и там се хранят. Кой каквото си е донесъл. Едно семейство ми скриха шапката, като си носеха хладилна чанта с popsicles. Онези ледени близалки от оцветена вода. Сигурно 10 изядоха. Няколко пъти засичах една майка с две деца. Пускаше ги да играят точно 20 минути. След това разстилаше една покривка и вадеше кутии с храна да вечерят./тук вечерят към 5часа/ Доста разнообразна храна им даваше, виждала съм суши и веднъж даже цяло печено пиле. След това ги водеше на плуване. Та, хора всякакви.

През зимата обаче, аз изобщо не се вясвам там, така че не знам дали има играещи дечица. Съмнявам се. То няма и кога, като свършат училище в 15ч., като го заведеш на някакъв спорт и вече е тъмно. Да не говорим, че изобщо не е рядкост да е – 30-40 градуса. Всъщност, проблема на зимата не е, че е много студено, а че е много дълга. Децата ходят добре облечени на училище. Ски екип, ботуши, няколко чифта ръкавици. Това е, защото излизат три пъти на ден, ако времето позволява, демек до – 17 градуса. Лек дъжд също не се води лошо време.  Обаче, ела да видиш възрастните как се носят. Навсякъде е добре отоплено и всеки се движи с кола. Много е смешно сутрин пред училището като видиш някоя майка по пижама и пантофи, стоварваща добре екипираното дете. Може и по джапанки. Ако не планираш престой навън, няма нужда от ботуши. Миналата зима я изкарах по кецове. От колата до училището или магазина и обратно. Виждала съм и хора да си оставят работещи колите пред магазина, докато пазаруват. Което е забранено де, навсякъде има табели покрай магазините. Всъщност има цял закон за това как и кога може колата да е с работещ двигател без да се движи, но да си вътре все е пак. Общото правило е, че имаш право на три минути. С цел да се намали замърсяването. Има и изключения, през зимата, когато е студено, през лятото, когато е топло и ти трябва климатик, когато си в задръстване и тн., та накрая пак същото. Още повече, че доста хора през зимата си палят колите с дистанционно, за да загреят.

Не е рядкост да видиш през октомври примерно, някоя дама с яке, шал и джапанки. Да вметна,че днес е 31 Август и в момента на писането на това е 13 градуса. Аз , чак такива работи не правя, но все още подценявам ситуацията. Особено когато навън е бяло, пухкаво и слънчево. Абе приказка, докато не отвориш вратата и не ти замръзнат космите.

Бях бременна с Тина и ще водя Тони на Коледно влакче. За по-лесно, обух едни боти, още от България. Само че, съм пропуснала, че ще чакаме доста време на опашка, а и влакчето е открито. Когато стигнахме до дядо Коледа, имах сериозни съмнения, че ще се наложи ампутация на пръстите на краката ми. Спаси ме това, че при дядо Коледа имаше нещо като калорифер и докато Тони му обясняваше какво иска, аз успях да се размразя малко. През цялото време на това ни приключение, аз обследват краката на хората или по-точно с какво са обути. Естествено, че нямаше с боти.

Все пак открих тенденцията- ботуши на две марки, които никога не бях чувала. Е, на другият ден направих проучване в интернет, марките се оказаха канадски. Поръчах си едни червени, които са подходящи до -40 градуса. Да, в описанията пише за какво време са и до колко градуса студ са подходящи. И вече си ги возя в колата, ако се наложи да крача някъде.  Тази зима е ред на яке. Категорично отбивах опитите на мъжа ми да ме накара да си купя яке с качулка, защото ги намирам за грозни. Вече не мисля така, даже са много практични, слизаш от колата и слагаш качулката. Та те са със същите характеристики, до колко градуса са подходящи, дали предпазват и от вятър и от дъжд и тн.  Естествено, че съм гледала хората какви якета носят и си съставих мнение какво да търся. А под якетата са.. по къс ръкав. Та, ако ще емигрирате насам, не си купувайте якета и ботуши от България, няма да ви свършат работа.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s