Expat Bulgarian Mum

Първият учебен ден е винаги във вторник. Датата е различна. Това зависи от Деня ня труда, който е  първият понеделник на Септември и веднага след него започва учебната година.

Две седмици преди началото на учебната година,получих имейл и съобщение, че ще получа имейл и съобщение в коя стая ще е Тони и името на учителката. Това малко ме озадачи. Защо за бога ми изпращат съобщение, че ще получа съобщение. Както и да е, получих съобщение в коя стая ще е Тони и името на новата му учителка. Ще вметна,че някъде през лятото получих писмо, че на Тони училищния автобус е едикой си номер и ако имаме промяна в адреса да се обадя преди да е започнала учебната година. Нямаме промяна, така че всичко си е по старому. Само дето има нова стая и нова учителка. Всяка година е различна учителка. Знаете вече, че тук няма откриване с цветя и речи, просто си отиват на училище.

Аз естествено, не го пуснах на автобуса и предпочетох да го закарам и лично да се запозная с учителката. И да се убедя, че тя знае на кой номер автобус трябва да го качат. Беше същата хаотика като миналата година. Полови час изобщо не можахме да намерим учителката. Намерих тази от миналата година, но и тя не знаеше къде е. Тони си намери някакви приятелчета от миналата година. Действието се развива на двора. Малко се изнервих от неорганизираноста. Представих си, че си пускам детето с автобуса и той не знае къде да отиде. Това и е причината да го закарам де. Е, нашата учителка се оказа дежурна на автобусите. Както и да е, аз имам повишена тревожност и склонност да подценявам децата си. Тони ми каза днес, че е имал bus buddy/ по-голям ученик, който го води до автобуса/  и че смята, че няма нужда повече от такъв. Изрецитира ми номера на автобуса, каза, че знае как да стигне до него и ми каза номера на стаята си. Ами, затраях си. Ще разчитам, че в училището знаят какво правят.

В крайна сметка се запознах с учителката, много симпатична. Тя се запозна и с Тони, но не разбрах какво си казаха, защото си говориха на френски, а аз грам не разбирам. На мен ми обясни, че не познава Тони, защото миналата година я  нямало дълго време. Няколко месеца пътувала с мъжа си из Франция и Италия. Често срещано е учителите да си взимат дълги отпуски, дори година и да заминат нанякъде или просто да правят нещо друго. Нещо като терапия срещу прегаряне.

Та, това беше. Тръгнах си. Класовете във френската програма са два и тази година са ги размешали. Половината от децата бяха от класа на Тони от миналата година, а другата половина от другия клас. Не знам каква е идеята на това разджуркване. Май всяка година ги разместват и може би е за да не се оформят групички и аутсайдери.

На първия учебен ден им раздават адженда/ нещо като дневник/, календар на учебната година, разни формуляри и нещо като обръщение от учителката към родителите. В това обръщение горе-долу пише какво ще учат и колко е щастлива учителката, че ще ги учи. Тази година, учителката е доста подробна и ни е написала цели три страници. Започва с нейното представяне. Има двама сина/ на 26 и 16/. В кой университет е учил големия, че осъществила мечтата си да види Айфеловата кула, че има куче и две котки, как се казват, какви са и хобитата и дори, че взима уроци по китара. Гаси. Всъщност ми хареса това представяне, добиваш някаква минимална представа за учителката на детето ти.

Нататък продължава, че често ще работят заедно с другия клас, така че няма да им липсват приятелите от миналата година. В гората щели да ходят с 3ти клас и някакви такива неща. Обяснява също как ще става комуникацията- чрез аджендата,/ която е единственото нещо, което се носи всеки ден, освен чантата с храна де/, имейл и приложението за телефон, което си имаме от миналата година. Напомня и че носенето на ядки е забранено. Освен обяд, имат и две закуски. Всеки си носи каквото си иска, но ако например едната закуска е нещо сладко, то другата трябва да е суров плод или зеленчук. Това ми е голям проблем, защото Тони никак не яде плодове и зеленчуци/ връща ги/ и слагам второ сладко нещо или солети, някакви такива боклуци. Обаче, миналата година, учителката няколко пъти не му дала да яде втори път сладко и му давала от на другите деца морков примерно. Та сега е съгласен да му слагам плодове и зеленчуци и дано имаме успех. Пише още, че тази година са в програма за рециклиране- ще правят компост от хранителните отпадъци и ще рециклират опаковките от храна. Имали и „гараж“ за бутилки с вода. Всеки трябва да си има надписана бутилка за многократна употреба и там си стои и си я пълнят от чешмата в стаята. Което ми напомни, че трябва да купя такава бутилка, защото днес го пратих с обикновена пластмасова, а това никак не е добре за природата. Сигурна съм, че Тони точно това ще ми каже като се върне днес.

Пише още, че ще има барбекю за запознаване с учителите. Имат други учители по изкуства и спорт. Родителите отиват с децата, всяка година се прави и наистина пекат някакви меса на барбекю пред училището. Има и разни други неща за ядене. Аз бях доста разочарована миналата година от това събитие, тъй като изобщо не можах да поговоря с никой учител. То си и бях доста неориентирана, та може и за това, ще видим тази година как ще е.

Добре че, дават календар на учебната година, че хич не мога да хвана кога не се учи. Освен официалните празници има едни professional activity day, в които не се учи, а учителите имат някакви занимания. Тази година преброих 7, разпръснати през годината. Ваканциите са 2 седмици зимна покрай Коледа и 10 дни през Март. Приключват на 27 Юни.