Expat Bulgarian Mum

Като цяло здравеопазването в Канада е безплатно. Сега ще пиша за Онтарио, тъй като, както знаете между провинциите има разлики. Не мога да бъда напълно изчерпателна, тъй като не всичко знам. Ако трябва да сравнявам безплатното здравеопазване в България и безплатното здравеопазване в Онтарио, то в Онтарио е по-безплатно, което не значи, че няма своите проблеми. Но да започнем от начало.

За да имаш достъп до безплатно здравеопазване в Онтарио, трябва да имаш легален статут и да докажеш, че живееш в Онтарио. Всички нови емигранти и канадци живяли другаде повече от 6 месеца и завръщащи се в Канада, три месеца нямат право на безплатно здравеопазване. За хората с работни и студентски визи, не знам дали е същото. Това се прави, за да не идват хора, които през повечето време живеят в друга държава, само за да се възползват от безплатното здравеопазване. Също, преди, много канадски резиденти  са идвали просто да си родят детето тук и пак си заминават/примерно в Пакистан/. Така нареченото citizenship of convenience. Сега, ако ти се наложи да раждаш в този тримесечен период на изчакване е към $10 000. Доказването, че живееш тук, освен с личните ти документи и там с каквото доказваш кога си влязал, става и с някаква сметка на твое име или месечно банково извлечение, което пристига регулярно по пощата на адреса ти. През тези три месеца се молиш да не се разболееш, щото трябва да си плащаш солено. Може да си направиш застраховка, но аз го ударих на молитва.

След като изтекат тези три месеца и докажеш, че си живял в провинцията през това време, получаваш така наречената OHIP карта. Където и когато ходиш на лекар я представяш. Не се плащат абсолютно никакви вноски на месец, година или каквото и да е. Нищо. Имаш право на безплатно здравеопазване щом си живял три месеца в Онтарио легално. Нелегално, нямаш никакъв шанс.

Какво покрива OHIP?

Всякакво посещение на лекар и всякакъв болничен престой- операции, лечение, всичко, което е в болница, включително медикаментите в болницата. Всякакви рентгенови снимки са безплатни също.

При бременност и раждане , не се заплаща абсолютно нищо, независимо от вида раждане, независимо от броя на ултразвука и изследванията. Нищо.

Профилактични изследвания, като кръвна картина не се заплащат. Аз проследявам на няколко месеца хормон на щитовидната жлеза, който също не заплащам. Има обаче изследвания, които се плащат, не знам кои точно.

Абортът също е безплатен. От скоро и хапчето за аборт/струващо $300/ също е безплатно. Това, което може да ви шокира е, че девойки навършили 16г. нямат нужда от съгласие на родител да направят аборт. Под 16г е по преценка на доктора. Ако прецени,  че девойката разбира какво прави, пак не е длъжен да иска съгласие.

Неограничен брой инсеминации са безплатни. Една ин витро процедура и една процедура със сурогатна майка също. Но… не и медикаментите, които за тези процедури са към $5000. Въобще, лекарствата, които приемаш извън болница, за хронично или каквото и да е заболяване, не се поемат. Сега от януари ще се покриват лекарствата за деца за определени заболявания като диабет, астма, има си списък.

Какво не се покрива от OHIP?

Очни заболявания. Има изключения.  На деца и младежи до 24г и на хора над 65г се полага по един очен преглед на година безплатно. Вече, зависи от заболяването може и да се покрива, може и да не, за тези възрастови групи. Някои заболявания се покриват и за хората извън тези възрасти.Не съм наясно кои точно диагнози се покриват.

Зъболекар. Тук също има изключения за децата и тези над 65г. Има всякакви програми, но те са и на различните общини. Моите деца са в програма, която покрива спешни и не спешни състояния/демек пломби/. Програмата не покрива брекети, които са ужасно скъпи.  Тези хора пък, които са на соц. помощи им се поема лечението изцяло. Отново без естетически процедури естествено.

Физиотерапия. Тук също, някои неща може да се покриват, но повечето се плащат.

Викане на Бърза помощ, доплаща се $ 45 ако викането е основателно, $240 ако е било неоснователно.

Така, тези в работоспособна възраст, за нещата, които не се покриват от OHIP, могат да си купят застраховка, както и за лекарства.Застраховките, които разгледах никак не ми харесаха по отношение цена и какво покриват и не съм направила такива.

До тук, горе-долу добре. Къде е проблемът?

Много е трудно да си намериш личен лекар. Няма места. Ако си намериш такъв, много трудно да си запишеш час, ако имаш спешен проблем. По разкази на очевидци. Тук, ние сме късметлии, предполагам, защото сме в малък град. Нямам проблем да отида веднага, ако опиша проблема като спешен. Нямахме и проблем със записването на личен лекар. На моето семейство е моят гинеколог. Малко е шантаво. Хем е общопрактикуващ, хем си изражда бебета и прави операции. Покрай бременноста ми, записах цялото семейство. Бебето също. Бебетата се следят от личния лекар и  на педиатър се праща само при проблем. Аз съм много доволна от нашия лекар, голям пич, даже знае къде е България. Посетил е Румъния и Хърватска, но все още не мога да го убедя да отиде до България, въпреки рекламните материали, магнити и мартеници, които съм му занесла.

Има хора, които нямат личен лекар, не си длъжен да имаш, или пък не могат да се доберат спешно до лекаря си, щото няма часове. Какво правиш тогава? Вариантите са два. Вариант едно. Отиваш на walk in clinic. Клиника, където те преглежда, който е на смяна и чакаш по ред на идване. Също е напълно безплатно и обикновено е голямо чакане. Тези клиники обаче, поне в нашия регион работят до 16ч. Както и личните лекари де. В съседното градче има две такива клиники като не работят в неделя и на празници. В нашият град има само една, която работи САМО през лятото, когато има много туристи. Това ми се вижда абсурдно. Значи, ако се разболея в събота ми остава единствения вариант- Спешното.

Там не ти мърдат няколко часа. В големите градове е ужасяващо чакането, по 6-7 часа. Тук съм чакала 3 часа с Тони. Беше изпохапан от нещо и в училище се бяха притеснили да не е варицела и ми искаха бележка от лекар. Аз бях абсолютно сигурна, че не е варицела, виждала съм как изглежда, ама тук явно не са/ има ваксина срещу варицела/. Ужасно ми беше неудобно да отида в Спешното за този абсолютно неспешен проблем, но нямаше къде другаде.В спешното има дежурен лекар/ може и сестра да е, не знам/, който ти изслушва  оплакванията и записва в компютъра и преценява, кой колко е зле./скалата е от 1 до 4, като с 1но са най-зле/. Така че, изчакваш да минат тези по-зле от теб, когато те извикат, тогава. От друг вход приемат тези докарани с линейките и е пълна лудница.

Защо се получава това. Тук НЯМА частни лекари. Ако имаше, просто щях да заведа Тони на частен преглед и готово. А така, спешните отделения са пълни с хора, които не са много зле, но все пак им трябва лекар и лекарите се задръстват с неспешни случаи. Идеята да няма частни лекари е защото, един вид, всички, богати и бедни да имат равен достъп.

Също, за разни планови операции, които не са животоспасяващи се чака с месеци да ти дойде реда. До колкото знам и за разни специфични изследвания също се чака много. Така, тези които могат да си го позволят, отиват в САЩ да си направят операцията срещу заплащане и приключват. Съответно, парите на много канадци отиват в САЩ, вместо да си платят тук за лечението.

Сега умуват, хората искат реформа, не са доволни, ще видим дали ще се промени нещо.

По ирония на съдбата, след като написах това, се наложи с Тина да посетим спешното. Сега се прибрахме и дописвам. От влизането до излизането засякох 2ч и 10минути. Което е супер, вероятно една от добрите страни на малкия град, в Торонто това е невъзможно. Имаше над 10 човека,/ без да броя придружителите/, половината от които, деца. Възрастните имат право на един придружител, децата на двама. Това сега го разбрах, имаше табела. Хората си носеха ядене и вода, играчки, одеала, а една възрастна дама си носеше плетката. Една майка на дете със счупена ръка стана клоун и изнесе цяла програма на децата да не мрънкат много.Аз пък си харесах обувките на една жена и тя подробно ме информира от къде да си ги поръчам, цена и тн. При Тина се оказа възпалено ухо и гърло и за съжаление и бе предписан първия антибиотик в живота. Това състояние не е спешно разбира се, но трябваше да я види лекар. Ако утре/понеделник/ бе работен ден щях да изчакам и да отидем при личния лекар. Утре обаче е Thanksgiving и е почивен ден и за това реших така. Та това е положението при нас, през моите очи.