Expat Bulgarian Mum

Така, три години след като съм дошла в Канада се записах на курс по английски. Звучи идиотски предполагам. Сега ще ви обясня защо е цялата тази работа.

Наближава времето, когато ще имам право да кандидатствам за канадско гражданство. В нашето семейство само аз и Теди нямаме такова. За целта обаче, трябва да представя някакъв сертификат за владеене на езика, било то английски или френски, по избор. Френски със сигурност няма да е. Но аз нямам сертификат и по английски. Има си списък с тестовете, които се приемат сред които IELTS, TOEFL и тн. Това са тестовете, които се изискват от кандидат емигрантите по повечето програми/ на едно доста високо ниво/ и съответно се признават после за гражданство, дори и изтекли. Аз обаче съм по програма family sponsorship, където не се изисква такъв тест и нямам никакъв сертификат.

В интерес на истината, изискуемото ниво за владеене на език за гражданство е супер елементарно. Горните тестове са някакви невероятни висини. Доколкото схващам, идеята е да можеш да си научиш клетвата. След като е минала документалната процедура, приемането на канадско гражданство става с клетва. Тя се казва в група от 15-20 човека, обаче има служители, които зяпат хората в устата дали произнасят думите. Ако се усъмнят в някой, го привикват отделно да я каже. Нямам представа дали е дълга или сложна тази клетва, имам време до тогава.

Както и да е, въпроса е, че сега аз трябва да се сдобия с някакъв сертификат. Има изпит, който важи само за гражданство и освен, че струва $180, трябва да отида до Торонто. С тези 100 деца дето съм народила ми е малко трудно.

Още от България знаех за безплатните курсове за език, от които могат да се възползват новите емигранти. Писала съм вече, че исках да се възползвам, но в нашия град няма, по простата причина, че тук емигрантите са единици. Най-близкият център е на 100км. Сега обаче, в списъка с тестове, които се признават, виждам, че фигурира и въпросната програма.  Обаждам се по телефон и си записвам час за определяне на ниво. Мъжът ми е ангажиран да гледа бебето, а аз се вдигам на 100км. да ме оценят.Бях сигурна, че нивото ми е по-високо от необходимото и се надявах просто да ми издадат някакъв документ.

След оценяването стана ясно, че нивото ми наистина е доста над необходимия минимум, но те не правят изпити. Принципа е, да минеш курс, минимум два месеца./ независимо на какво ниво си/ Иначе, можеш да си ходиш колкото си искаш и да минаваш от ниво в ниво, но двата месеца са минимума за да ти дадат документ, който да послужи за гражданство. Предложиха ми курсове, два пъти седмично, дневни или вечерни. Както и да го мислих, не можах да го измисля как да стане с бебето. Има някакви варианти и да ти осигурят човек за гледане на детето, но аз хич не съм ги коментирала, защото идеята да я возя по 100км в посока ми се вижда идиотски. Можех и да наема детегледачка, но така този курс щеше да ми излезе по-скъпо, от това просто да се явя на изпит. Съжалих, че не съм го проверила по-рано и можех да го направя докато бях бременна. Мислих, как би могло да стане и не го измислих. Казах, че съжалявам, не мога. Тогава жената ми предложи дистанционно обучение. Което, аз веднага приех. Всичките варианти, дали присъствено, дали дистанционно са напълно безплатни.

Сложи ме в листа на чакащите и каза, че ще отнеме около 3-4 седмици да намерят учител за моето ниво.

След 3 седмици получих имейл, че моята учителка се казва Фиона и ще ми се обади за да се уточним. Изпратена ми бе и парола за платформата за обучение.

Значи, ма платформати има всякакви упражнения от модулите слушане, писане и четене. Има граматика и произношение. Можеш да се записваш и да сравняваш с техен запис на думи. От мен се изисква да имам минимум 5ч. на седмица прекарани в упражнения в платформата. Има си таймер и ти отбелязва направените упражнения. Ако си неактивен известно време те изхвърля и пак трябва да се логнеш, така че да не върти таймера само щото си вътре.

Модула говорене се осъществява с телефонен разговор. В уречения ден и час, Фиона ми се обажда по телефона и трябва да си говорим 30мин. Фиона се намира на 350км от мен, /излиза ми града от който се обажда /Предполагам, че има някакви набелязани теми от учителката, но първият разговор беше опознавателен, ква съм, що съм и бяснения как работи платформата.

От оценяването, което ми направиха, излезе, че с писането съм най-зле. Споделих с Фиона, че пиша някви неща на български. Тя каза, че ако пиша добре на български мога или по-скоро да се науча да пиша добре и на английски. Нямам такива амбиции, но кой знае! Разговора беше много приятен. Тя ми каза,да не се притеснявам за акцента си, бил ок, каквото и да значи това. Аз пък и казах, че тук местните ме определят за рускиня по акцента. Тя се посмя. Каза, че акцента ми в никакъв случай не е руски. И добави- нали знаеш, канадците, не са чак като американците, но и те не разбират много. И аз се посмях.

Та цялото това маловажно нещо ви го разказвам, защото ме впечатли това, че има измислен вариант за учене на език на хора някъде си в гората, по средата на нищото. На емигранти, напълно безплатно.

В допълнение ще кажа, че Канада субсидира изучаването на майчин език /на децата на емигрантите/ какъвто и да е той. Има изискване само да се съберат определен брой ученици.