Образованието в България ми е болна тема и следя до колкото мога какво става и „реформите“. Попаднах на едно предаване, където темата беше превенция на агресията в училищата. Гости бяха родител, психолог и експерт по нещо. До като обсъждаха какво трябва да се направи, за да спре това избиване в училищата ми направиха впечатление две неща.
Едното е, че се говореше само за санкции и второто, че никой не дефинира какво точно включва агресията в училище и малко така останах с впечатление, че е според ситуацията. Също така, никой не спомена тормоза между учениците. Щом няма удар, значи всичко е наред. А за тормоз от учител към ученик, никога, ама никога не съм чула да се говори. А има такъв. От Теди знам, че учителите ги обиждат.
Това, което установих в този момент е че агресията в България и в Канада се възприемат по коренно различен начин.
Това лято, докато бях в София водех децата в един парк и там засичах групи деца от различни занимални. Наблюдавах ги. Децата бяха между 7-12 год по моя преценка и си се държаха съвсем нормално. Не видях да правят глупости или да се държат лошо. Учителките или пазителките/не вярвам да са педагози/ се държаха отвратително. Винаги бяха едни крясъци. Малка част от репликите, които чух от различни пазителки. “ На вас кой ви каза да ходите там бе!/ децата бяха мръднали 10м. за да са на сянка/; Сега ще се обадя на майка ти и повече няма да идваш тук. Какво ще те правят тогава? ; Айде тръгвайте, че ми писна от вас.“ Децата изобщо не се впечатлява от тези реплики. Значи са свикнали. И щом за едно 10г. дете е нормално да се отнасят така с него, какво да очакваме когато стане на 20г.? Да бъде мил и любезен?
С няколко родители в парка, с които се познавам, споделих видяното и чутото. Нито един не го прие като нещо нередно. Напротив, започнаха да обясняват как децата били толкова невъзпитани, че учителите какво да правят, да ги бият ако трябва. За стотен път чух, как училището не възпитава. Амаха. Пък едно време как на тях им се е случвало и някой зад врата да отнесат, пък виж станали хора. Аз лично имам съмнения за последното. Пък тия деца като са невъзпитани, учителите ще ги възпитат. Последно, училището възпитава или не?
Моите спомени от училище и тези на Теди можем да обобщим така. Аз /учителят/ съм шефа, а вие нямате думата, защото сте деца.
Значи, да се държиш с едно дете, неуважително, заплашително, унизително и агресивно/ и четирите форми ги видях в парка от пазител към дете/ не е никакъв тормоз. Вероятно е възпитание.
Опитах се да си представя същото в Канада или пък да споделя в парка с някоя майка, че един плесник зад врата е с възпитателна цел. Не можах да си го представя. Ето за това казвам, че агресията в Канада и България се възприемат по различен начин. Прагът на търпимост към агресия в България е много, ама много висок.
Което не значи, че в Канада няма агресия и тормоз. Има. Погледнах статистиката и видях такива ужасяващи проценти, че ми стана лошо. Но като се загледах, в статистиката влизаха неща, които в България изобщо не се броят/ като плесник зад врата или псувня/.
Канада има закон срещу тормоза в училищата, с точни дефиниции.
Ще спомена накратко какво е описано
Вербален тормоз- обиди, подигравки, заплахи…
Социален тормоз- изолация от група, разпространение на клюки, публично излагане…
Физически тормоз- бутане, ритане, плюене, неприлични жестове…
Кибертормоз
На база на този закон, всяко училище е длъжно да има Кодекс на поведение и е на сайта на училището. В този кодекс ясно е описано какво е неприемливо поведение и кое се наказва с отстраняване от училище и кое с изключване. Някои от нещата за които отстраняват/ от 1 до 20 дни, имат си скала, кое колко дни е/. Заплаха за побой, псуване на учител, притежание на алкохол или под влияние на такъв, чупене на неща в училище…
Изключване от училище следва при- притежание на оръжие, физическо насилие довело до травма, нуждаеща се от лечение; даване на алкохол на малолетен….
Това за санкциите.
В този кодекс е описано и какво се очаква от учителите. Едно от тях е “ да помагат на учениците да работят в пълния си потенциал и да развият чувството си за самооценка“.
Предлага се и помощ на жертвите на тормоз и на тези упражняващи тормоз. На децата упражняващи тормоз, /например моят син във 2ри клас, /се гледа на тях като на деца, които страдат и трябва да им се помогне. В случая тормоза упражняващ сина ми е бутане и удряне. И се помага, синът ми посещава упражнения за изразяване и овладяване на емоциите в училище. За сравнение, поведението на сина ми в България си беше същото. Виждах, че е по-агресивен и много пъти съм питала в детската градина за поведението му. Отговора винаги е бил, че е в рамките на нормалното. Това отново за прага на търпимост към агресията, тук неговото поведение, определено се прие като неприемливо.
Погледнах някои български училища, също имат Етичен кодекс, със съвсем резонни неща. Само дето всички знаем, че не се спазват.
Погледнах и новата стратегия на МОН, в която има не лоши неща като обучение за действие в случай на инцидент, психолози и тн.и почти нищо за превенция.
Онтарио също прави нова стратегия, заради увеличаващите се случаи на тормоз. С тази разлика, че се набляга на начините да се помогне на децата и причините за това, които да се премахнат, а не на санкциите. Това, което е най-важно тук е Позитивна Училищна Среда. Децата от началния курс излизат на всеки 40мин да тичат и поиграят навън или в салона/в стаите и коридорите е забранено тичането/. Наясно са, че едно 8г. дете не може и не бива да стои цял ден на едно място. Ученето е под форма на игра и всяко дете има право да се усамоти, ако се почувства изнервено. И да, учителите разговарят с тях и ги възпитават. И въпреки, че канадските деца в началния курс нямат учебници, домашни и не са заковани на чинове, в новата стратегия се застъпва извеждането на учебния процес, колкото се може повече извън класните стаи.
Учителите са длъжни да докладват на директора всеки случай на агресия или тормоз. Това включва и псувни. Навсякъде в училищата висят плакати Report bullying с обяснения към кого и как да се обърнат децата, ако станат жертва или свидетели на тормоз.
Както вече казах, основното в стратегията е Позитивна Училищна Среда. Питах Теди каква е училищната среда в България. Той каза: Ужасно негативна! Направо отвратителна!