Expat Bulgarian Mum

Не помня кога за първи път започнах да подлагам на съмнение, диагнозите поставени на децата ми от различни лекари. Нямам представа кога беше първият път. Било е някъде във времето, след като съм натрупала опит и познания с първото дете. А първото дете много боледуваше. До някъде се смятам за хоби доктор, смея да твърдя, че доста разбирам/ разбирай, разпознавам поведението на децата си, кога нещо не им е добре/ но никога не предприемам нищо без лекарско мнение. Предполагам, повечето майки са така. Което не ми пречи, да съм несъгласна с лекаря и да не спазвам предписанията.

Помня, че Тони като беше бебе имаше температура няколко дни. Педиатърката изписа антибиотик. Просто така. Обаче изби обрив и температурата изчезна. Аз вече бях поставила диагноза „шестата шарка“, но се обадих на педиатърката за да потвърди. Тя ми каза, че обрива е реакция от температуропонижаващите с които съм го натъпкала и да си му давам антибиотик. Не му давах антибиотика и след три дни, нищо му нямаше. От там нататък я ползвах само за бележки.

Е, навсякъде е едно и също. Помните, че скоро водих Тина в спешното. Докторът постави диагноза отит и предписа антибиотик. Основният симптом, заради който я заведох беше много червените венци и че очевидно я боли устата, а той грам не обърна внимание на това. Аз бях поставила диагноза стоматит, но нямах представа какво се прави. Надявах се да изпишат нещо за мазане. Дори и да знаех, не мога да купя нищо без рецепта.

Е, не дадох антибиотика. В понеделник отидохме при личния лекар и той потвърди, че е стоматит и не се налага антибиотик./ защо всичко се случва през уикенда бе/. Било вирус, имало два варианта, коксаки или друг, който не запомних. И не, нищо не изписа, дори за мазане. Да му се невиди, трите ми деца боледуват от различни неща. Ама веднъж не са боледували от едно и също нещо. За това и този вирус ми е непознат, другите не са имали такова нещо. След няколко дни, Тина си беше здрава без антибиотик.

Но мисълта ми не е само, че не винаги диагнозата е вярна. А и за това как докторите ти съобщават разни недоказани неща, без да им мигне окото. Това ми се е случвало в България в много брутален вариант. Сега ми се случи тук, но с обратен знак – демек от загриженост. Което  не попречи да ми изкара акъла де.

Причината да напиша тази статия е Теди/най-големия/, който си нямаше работа и се разболя и последвалите събития. Значи, от срещата с докторката хем съм много доволна, хем съм възмутена. Е, как става това. Сега щи ви разкажа. Все още не знам, кое чувство надделява.

Та, Теди ми се обажда на обяд да го взема от училище, че не се чувства добре. Отивам и го разпитвам какво точно не му е добре. Той ми казва, че го боли глава и се чувства все едно му е ниско кръвното. Два пъти му се е случвало да му пада кръвното, като единият път колабира пред мен, а аз щях да получа удар. За това реших да го заведа на лекар и да се разбере какво става с това кръвно. Не че предишните пъти не е воден де. Първият път беше тук, втория в България, през ваканцията при баща му.

Директно отиваме, без час, без нищо. Тук в един офис са няколко лекари. Питам на регистратурата за личния ни лекар, или ако може да го види, който има възможност. Нашият лекар няма да го има два дни, другите са заети. Но има сестра, която може да му премери кръвното и след това ще решат какво да правят.

Сестрата му премери кръвното няколко пъти, обясни, че така трябва, защото нещо си. Зададе му разни въпроси, удрял ли се е, къде точно го боли главата и тн. Кръвното се оказа съвсем нормално. Обаче пулсът му беше ускорен, между 90-100 всичките мерения. Ми, ние като видяхме, че кръвното е нормално и решихме да си ходим. Сестрата каза, че не е добра идея. Трябвало да го види лекар. Отиде и говори с една лекарка. Каза, че е заета в момента, но да се върнем след един час да го прегледа.

Ми добре. Върнахме след един час. Лекарката го прегледа, пак мерене на кръвно/отново само ускорен пулс/, уши, очи, гърло, врат, незнамсикво. Имал зачервено гърло.

Значи, според мен, ето тук трябваше да спре и да си ходим да си пие чай вкъщи. Лекарката обаче кво каза. Каза, че сигурно е вирус, но ако вдигне температура през нощта, да отиваме в спешното, щото да не се окаже МЕНИНГИТ. Назначи и кръвно изследване за веднага.

Аз съм разумен човек, Теди е малко хипохондрик. Искаше да види в нета, какво е това, аз му забраних. Разумен , разумен, колко да съм разумен, все си мисля, че не се изпляскват диагнози просто така от доктор. Жената беше просто загрижена според мен, ама така ли се говори бе жена. И аз се филмирах естествено. Признайте си, колко от вас няма да се филмират?

Ми, Теди вдигна температура. Невижданите 37,7. Такава температура не би ме притеснила, и не бих дала лекарство, но сега го направих, по-скоро да видя как ще се повлияе главоболието. Аз все пак се опитах да бъда разумна. Не мога да го заведа в спешното с тази температура и съмнение за менингит. А и там си е чакане, вместо да си пие чая вкъщи. И кой вирус по дяволите не е с температура.

Реших, че никъде няма да ходим. Това, обаче доведе до една напрегнатост от моя страна, мерене на температура на всеки кръгъл час и каране да прави движения с врата, да видя да не се е сковал, проверка за фоточувствителност и абе да ни ви разправям. Мъжът ми се опита да завърже някакъв разговор с мен, не успя.

На сутринта. Ти да видиш, температурата на Теди се покачва на 38,6. и продължава да го боли глава. Давам лекарство отново. Сещам се, че е дал кръв предишния ден и тук практиката е да се обаждат, ако има проблем. Карам го да види дали има съобщение на телефона си. О, Боже, има съобщение от болницата. Три пъти го изслушах. Лекарката се обажда, за да каже, че изследванията са му добри, само един показател е по-нисък, което било нормално при вирус!!!И ако има някакви притеснения или влошаване, тя била там днес. Е, не сме ходили. Цял ден бях като квачка, а на другия ден, Теди си беше като нов.

Та, хем са впечатлена от загрижеността. Не, не е за да ни вземат парите, всичко е безплатно. Хем си мисля, ама не можеше ли да каже да следя за едикакви си симптоми, а не така да ми хвърля бомбата, че може да е менингит.

Теди каза, че е по-добре така/само за себе си мисли/, а не като в София, когато баща му го завел на лекар с кръвно 70/50 и го изпратили да си пие айрян вкъщи. Вие какво мислите, кое по-добре?