Първо да кажа, че съм се заблудила, а съответно и вас,че децата са 30. 17 деца са !! Питах учителката на родителската среща, но ми каза, че в предучилищна група е имала 30 деца. Сега двата класа, които са French immersion са всеки по точно 17 деца. Които са били заедно в предучилищна, а сега са ги разделили, защото има и по-късно включили се / като Тони/ и станали много. Не знам какъв е допустимия максимален брой, но учителката кааа, че е много доволна в момента от бройката.
Получих първата report card за годината и най-накрая разбрах какви „предмети“ учат. Та „предметите“ са: French, Mathematics, Science and Technology, Social studies, Health education, Physical education, Music, Visual art. Тони е във френска програма и за това няма английски, той влиза в 4ти клас. Струва ми се подобно на предметите в България.
Разликата е как учат. Няма учебници и тетрадки. Няма и домашни. Единственото за домашно е една папка с разни френски работи за преговор. Аз не говоря френски и изобщо не и обръщам внимание. Все пак, в мобилното приложение, учителката качва всичко и как се произнася, та там може да преговаря. По математика, има сайт с игри за упражнение. Толкоз за домашните.
Всяка седмица, учителката изпраща имейл, в който обяснява какво са правили през седмицата. Изобщо няма такива работи като да седнат да решават задачи. Учат математика с всякакви материали, включително с пари/монети до 100цента/. Всъщност, това с парите е задължителна част от програмата. Материала по математика мисля, че е горе-долу същия като материала в България за 1ви клас. Форми, сантиметри и метри, часовник, половина, третина и четвъртина, по някое време ги запознават и с умножение. Таблицата се учи в трети клас. Не забравяйте, че тук започват училище на 6г., така, че във 2ри клас са 7-8 годишни, колкото са 1ви клас в България.
Това, което ме впечатлява, е освен всякаквите нестандартни и стандартни методи на обучение, ги учат и на различни начини на решаване на дадена задача. Просто им показват различни начини и ги оставят кой както реши, че му е по-лесно. Просто не ги пишат, а ги показват практически.
Аз до сега не знам Тони да е решил и една задача на лист в училище. Не знам, може и да пишат нещо. /Аз вкъщи го карам, с цел , да знае и българските термини/. За пример, когато учеха геометрични форми, трябваше да направят животно от геометрични форми. За сантиметрите, сами мерят разни неща, като целта накрая беше да могат да определят колко см. е кутрето им без да се налага да го мерят.
Мисля и че не пишат повече от едно изречение на ден. За четенето използват разни картончета с думи, речници, книги.
По технологии имат таблети. По физическо имат график кога е в салона, кога е навън. Времето не е от особено значение. Писала съм вече, че не се излиза само, ако ако температурата е под -18. По музика е отделен учител, пеят, свирят, опитват различни инструменти.
Това, което ме влудява като стане дума за българската образователна система, е че много хора обясняват как училището не възпитава. Ами, аз не съм съгласна. Макар, че вероятно всеки си влага каквото му падне под думата „възпитание“.
В същата report card, която получих има и няколко графи, които са: отговорност, организация, самостоятелна работа, работа в екип, инициатива и самоконтрол. Те също са оценени и има обяснения от учителката.
От имейлите на учителката разбрах, че много работят по отношение на изразяване на чувствата. Гледат филми./ inside out примерно/.Наблягат на респект, отговорност и емпатия. Имат и програма с домашни любимци. Дете от по-горен клас ги посещава с домашния си любимец и им обяснява как трябва да се отнасят към животинчето. Последният път имаха морско свинче на гости.
Ами, ако това не е възпитание, не знам какво е.
Миналата седмица беше Kindness week, през която са имали различни мероприятия в тази насока. Завърши с пижамено парти.
И моят син за Бога е поискал да бъде bus buddy. /учителката ми каза/.Това е дете, което води по-малко дете до неговия автобус след училище. Тони имаше такъв предишните години. Тази вече се оправя сам. Но не мога да повярвам, моят син и някаква отговорност. И да поиска сам да се грижи за някого?! Ми, аз това не можах да го постигна, училището го направи. Училището МОЖЕ да възпитава, и още как!
Expat Bulgarian Mum 