Възпитава ли училището?

Хиляди пъти съм попадала на мнения, че на училището не му е работа да възпитава. Децата са там да учат.  Възпитанието вкъщи. Това, от родители в България. Искрено се ядосвам и съм наясно, че няма как да обориш тези родители, защото не искат. Особено след последната случка в българско училище.

Тази случка, за която всичко сте чули. Учители наказали първокласници с вдигнати ръце, после да клечат и накрая да целуват ръка. Самата случка не ме шокира особено. Защото знам, че насилие  под най-различни форми от учители над ученици се случва непрекъснато в България. А и не само в България. Случва се навсякъде по света. Ключовата дума е „случва“, а не е норма.

Това, което ме шокира  от последвалите дискусии са реакциите на хора/ предполагам голяма част са родители/ и реакцията на отговорните органи или липсата на такава/ представена от журналистите/.

Значи, много хора в дискусиите, които проследих се изказаха, че нищо кой знае не станало. Любимото ми, как и те били наказвани, пък виж станали хора! Отново се вижда огромния праг на търпимост към агресията в България. И то към собствените ни деца. Просто невероятно.

Оправданията, че това били неуспешни ролеви игри ще ги подмина. Просто са нелепи.  От журналистите разбрах, че до две седмици ще решат/ не знам кой/ какво ще е наказанието за тези учителки. Което значи, че нямат представа какво да правят. Аз ще им кажа, тези педагози трябва да бъдат съдени и завинаги да им се отнеме правото да работят с деца. Подозирам, че просто ще ги уволнят и ще си намерят работа в друго училище.

Та въпроса е, възпитава ли училището? След като има ролеви игри за кой е послушен и кой не? Самият факт, че се използва думата послушен е доста показателен. Да, българското училище възпитава децата да бъдат послушни. Толкоз.

И канадското училище възпитава. Възпитава в емпатия, респект, добро поведение, взаимопомощ. И имат занимания специално в тази насока. Постоянно. В имейлите, които получавам веднъж седмично от учителката, задължително е описано какво са правили за добри маниери или за помощ на другарче и тн. Съвсем целенасочено се работи.

Когато отидох на родителска среща с учителката на Тони, веднага започнах, че знам че е по-агресивен и тн. Учителката ме гледаше учудено и каза, че няма такова нещо. Каза,че е много мил и възпитан! Понякога ставал раздразнителен и изнервен и тогава имал нужда да я гушне! Имали много добра връзка помежду си! Нали се сещате, че мигах известно време. Просто, защото знам какво е 2ри клас в България и никога не ми беше хрумвало, че може да има и човешко отношение. Всъщност, отдавна знам, но не спирам да се изненадвам, че индивидуалноста и темперамента на детето, тук имат значение. Никой не иска да ги направи по калъп. Това ми харесва.

Мисля си, че Тони, ако беше в България щяхме да имаме големи ядове, а той да понася наказание след наказание. Тук, лека полека го насочват как да се владее, кое е добро и лошо, защо и да достигне до момента, когато той сам е поискал да помага на други деца. Поискал е сам да бъде bus boy! Да води по-малко дете до автобуса му. Той е решил да се грижи за някого! Разбира се, вече е и пораснал, но не мисля, че е само това. Училището играе огромна роля във възпитанието.

Веднъж се върна от училище и каза, че не иска да е bully. Не ми стана ясно защо беше взел това решение, до тогава си беше точно такъв, но е факт, че вече не смята за такъв и не съм имала оплаквания. Вкъщи непрекъснато сме говорили на тази тема, но мисля, че заслугата е на училището. Защото там Тони видя и изпита какво е да си bully. Така са го наричали децата и не са искали да играят с него. И надявам се е разбрал, какво е да си жертва на bully.

И сега, във втори клас, макар да играе по-грубо, знае до къде е границата. Тони никога не ставал свидетел на агресия в семейството, за да се държи агресивно. Мантрата, която се пее в България, ми то от родителите гледа.  Но ето че го правеше. И все още го прави понякога. Имаме някакви подозрения за причините, но те не са защото е виждал такова поведение. Най-общо казано, защитна реакция, защото не може/ или не иска/ да изрази притесненията си и никой не го разбира.

И с всяка година виждам как той започва да овладява емоциите си, благодарение на училището.

Водила съм разговори с разни хора, които ми обясняват, че просто са научени така и това е лицемерие. А пък българите си казвали всичко както си е. А дали е така?

 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s