Пазаруване втора употреба

Обичам втората употреба. Освен сайтовете от типа на продавалник, тук много са разпространени гаражните разпродажби. През лятото всеки уикенд има. Хората слагат табели по улиците от колко до колко часа ще се проведе и вадят на улицата всичко дето им е за продажба. Има всичко каквото се сетите, от разни боклуци до разни находки. Аз обичам да ходя на гаражни разпродажби, страхотни  неща могат да се намерят. Често го правят и като се местят и тогава разпродават почти всичко.

Има и всякакви други магазини. Много обичам един, в който се продават мебели и всякакви други неща. Има мебели от истинско дърво! Но не мебели, които са реставрирани, а разни вехтории. Обожавам вехториите, които мога да поправя и префасонирам на нещо друго. За сега се ограничавам с дребни покупки. Като чинии, чаши, сосиери, всякакви идиотщини има. И не, никога няма цял комплект от нещо, но можеш да си направиш комплект с най-невероятни шарки.  Мечтая си, когато ще имаме собствена къща и ще я напълня с мебели от истинско дърво, в най-различни стилове, купени втора употреба. Къщата ми ще е някакъв ужас предполагам. Не че не мога да си купя мебели от истинско дърво от магазина, но струват хиляди долари, а и друга ми е идеята. В България, все още са сравнително евтини тези мебели, но и там ще стане като тук- евтини имитации на нещо. Всичко е имитация, на дърво, на мрамор, дори фасадите на къщите са имитация на камък или тухла или каквото там се предполага, че се слага. Пазете си старите мебели, цена нямат.

Но аз съм си такава. И в София обикалях около кофите като видех, че някой си е разчистил мазето. Имам два бакелитени телефона от кофите!

Но сега за бебешките работи. Никак не обичам да давам много пари за неща, които след няколко месеца няма да се ползват. За това, потърсих втора употреба. Извън сайтовете има три варианта, които изпробвах.

Първи вариант- има верига магазини, които са франчайз- Once upon a child се казва. В тях, освен че пазаруваш, можеш и да носиш употребявани детски стоки, които магазина да ти ги изкупи. Всичко за деца от 0 до 12г. Ако ми беше наблизо, щях да ползвам този вариант, но е на 100км. От една голяма торба с дрехи изкарах $12 и определено не си заслужава да ходя до там. След това те ги продават на по-висока цена от изкупната. Продава се всичко, дрехи, играчки, малки мебели, вани, колички, тротинетки и тн. Магазините са доста големи. Единственото, което е забранено за продажба са столчетата за кола. Столчетата имат срок на годност/ 7 г. от производство/. Макар и да са в срок на годност е забранено да се продават в магазините втора ръка. За това се продават в интернет. Това, което може би ще ви се стори необичайно е че от този магазин можеш да купиш гифт кард, за рожден ден или Коледа. Нали, някак си не мога да си представя да подаря на приятелка в България гифт кард за рождения ден на детето и за магазин втора употреба. Не съм сигурна как ще се приеме. Идеята е, че за тези пари, ще може да си купи много повече неща.

Така, потърсих по- близък вариант. Открих в нашия град, някаква организация, където можеш да дариш неща и да си вземеш БЕЗПЛАТНО- Christine`s place. Нарамих пак една торба с дрехи и ваничката на бебето, която вече не беше нужна и отидох да видя за какво иде реч. Една жена прие дарението ми и ме разведе из къщата. Имаше и една „тиха стая“, където можеш да отидеш с бебето си, просто да си почиваш. Доста странно ми се стори. Е, изясни ми се. Попитах дали аз мога да си взема някакви неща и жената каза, разбира се, само трябва да се регистрирам и да си запазя час, като обясня какво ми трябва, за да ми подготвят неща. Услугите били private. На мен ми трябваха само няколко панталона за Кристина и ми стана малко неудобно, защото започнах да схващам, че не е просто място за обмяна на дрехи и в крайна сметка не се регистрирах. Мястото се оказа, че е за помощ на жени в някаква трудна ситуация- самотно майчинство, аборт и тн. Дадоха ми брошури, понякога ще им нося неща. Много хора им носят и нови дрехи, памперси, храни. Не е нужно да си в няква драма, може и просто да си финансово затруднена и да ти дадат неща за децата. Не е типичното място за бебешки неща втора употреба, но от търсенете ми за такова, на това попаднах.

В крайна сметка намерих и третия вариант, който напълно ме устройва- The nest, family resource centre. Някаква организация, която се подкрепя от общината. Пак приемат всякакви дарения за деца от 0 до 18 и ги продават на съвсем символични цени. Книжки, играчки, има и пелени/нови/ и многократни пелени до чорапи и ластици и корделки за коса. За Тони не откривам подходящи неща, но за Тина всичко си е ОК. Което е нормално, много малко от дрехите на Тони смятам, че са подходящи за даряване, просто ги съсипва. За това нося главно неща от Тина и купувам за нея.

И в трите варианта не е нужно да даряваш, за да вземеш, просто аз комбинирам разчистването на умалелите неща с взимане на други.

И както разбрахте вече, канадците купуват втора употреба и никак не се притесняват от това. Пазаруването по този начин, по никакъв начин не значи, че си беден или някакъв изпаднал. Абсолютно нищо не значи.

 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s