Празниците в училище

Покрай Коледа, всички родители в училищна или детско градинска възраст са полудели. Добре си спомням и аз  в България безкрайно дългите тържества, на края на които и деца и родители са пред припадък от изтощение. Преди това има събиране на пари за почерпка, спорове за подаръци на децата и спорове за подаръци за учителките, които могат да достигнат невероятни висини. От майчинските групи разбирам и че тези  тържества с всяка година стават все по-пищни и дори се организират в ресторанти. Естествено и задължителните кичозни календари.

Но това всичко си го знаете. И се замислих за комерсиалното. Нали е много популярно мнението в България, че в Северна Америка всичко е комерсиално и от малки ги правят консуматори. Та, нека ви разкажа как е в училищата по празниците  в нашия град и как ги възпитават в консуматорство.

В училището на Тони, освен по коридорите има елха и във всяка стая. Който искаше, дари по някоя играчка за елхата. Седмицата преди Коледа е spirit week и има доста забавления. Един ден са с коледни пуловери, друг с пижами, с коледни шапки тн. Гледат коледни филми, изработват разни неща на фона на коледна музика, правят курабийки.  Също так се и събираха дарения на дълготрайни храни за някаква организация за бедни. Имаха и базари с някаква цел. В тази седмица имаха и парти. Което не знам точно какво е, защото не присъстват родители. Това, което се иска от родителите за почерпка е едно плато с плодове и зеленчуци, едно със сирена и едно с бисквити или нещо такова. Нямам предвид от всички родители, а общо три за партито. Демек трима са дарителите за това  парти. За всеки празник  искат едно и също общо взето и родителите се въртят. Няма график, просто в приложението се отбелязва този, който желае да дари и кое от трите в този момент. Не са останали без почерпка.

Няма тържество с подаръци. Децата изработват нещо дребно за вкъщи  от боклуците, които даряваме целогодишно, като кутии, ролки от тоал.хартия, кори от яйца  и тн. Учителката подари на всяко дете картичка с лично пожелание.

“Тържеството”, всъщност е концерт за цялото училище. Училището на Тони е до 7 клас и все пак е малко училище и няма проблем да се състои в салона. Малките обикновено участват с по една песен. Предучилищните групи/4 и 5 годишните/ мисля не участват и си имат отделен концерт.

Иначе, тази година беше мюзикъла Scrooge. Както казах, по-малките бяха като хор с по една песен. По-големите са главните действащи лица. Мюзикъла си беше като истински. С осветление, микрофони, мултимедия, а ученици с тениски  с надпис stage crew се грижеха за това с помоща на учителите , разбира се. Имаше и брошури с реда на песните и изпълнителите. Това, което много ми харесва е че концерта е точно един час.  Някакси всички класове за този един час, успяват да се включат. И като се замисля, никога не съм виждала да рецитират стихотворения, което също много ми харесва.

Е, не можах да изгледам повече от 15 мин от мюзикъла, тъй като бях с Тина и се наложи да сновем по коридорите. В крайна сметка се обособи детско парти в библиотеката, където се озоваха всички родители с малките братя или сестри , не искащи да гледат мюзикъл.

В гимназията на Теди също беше spirit week. Пак подобно, конкурс  за грозни коледни пуловери и състезания за изяждане на курабийки/ които взимащите готварство са направили/. Те имаха бал, в зала в хотел. Без алкохол. Абсолютно всичко се организира от ученическия съвет.

Да ви кажа и за рождените дни в предучилищната и малко по-големите. Ами обикновено носят cup cakes. По едно на дете и това е. Остава и варианта с плато плодове и сирена примерно. Децата изработват картички за рожденика и толкоз. За рождените дни иначе съм писала как се провеждат.Детските рождени дни в Канада

Всяка година по това време ги снимат/ е, малко по-рано/.От предучилищна та до 12 клас. Разбира се, поръчваш ако искаш и каквото искаш. Има най-различни портрети, с рамка без рамка, картички, ключодържатели. Календари няма обаче по няква причини. Ще взема да ги светна за тази идея.  Аз винаги поръчвам само магнити. Гледам си ги на хладилника как се променят с всяка година.

Май няма много за писане за празниците. В училище просто се забавляват. Няма дядо Коледа, няма подаръци. Това си е за вкъщи, кой както си му е тертипа.  Подозирам, че е възможно да е така, заради многото националности, от които всеки си празнува по различен начин и различно си нещо. Но това е друга тема.

Та малко само се зачудих, къде и защо  децата се учат повече на комсуматорство?


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s