Expat Bulgarian Mum

Днес съм се присетила за баща ми. Мислех си колко много приличам на него, въпреки, че цял живот съм си мислела, че приличам на майка ми. После се присетих и за майка ми. Външно, наистина много приличам на нея, а по характер на баща ми. И аз съм същият темерут като него. Но вече ги няма.

После разбрах, че е задушница. Аз не я отбелязвам, не правя жито, не ходя на църква, просто понякога си мисля за тях.  Атеист съм, също като баща ми, но реших, че има  някаква символика, че си мисля за тях днес.

Баща ми почина два месеца преди да се роди Теди, а майка ми- когато бях бременна с Тони. Символика, колкото искаш.

Не мога да отида  на гроба им, не че бих отишла точно на задушница, за това реших да пиша тук.

И баща ми пишеше. Остави ми сборник от две части, озаглавен “ Нива с търни”. Първата част е педагогически записки, а втората- разкази. Писани са на печатна машина, на тънка хартия, буквите са избелели и трудно се чете.

Това ще е месецът на баща ми като гост блогър. Естествено, тогава не е имало такава дума, но може би щеше да му е приятно да е блогър. А и едва ли се е надявал нещата му да бъдат прочетени от някой друг, освен роднините. Този месец ще ви представя само няколко от записките и разказите му, толкова съм успяла да набера на компютър. Но ще се постарая да прехвърля и другите, за моите деца. Може би един ден, ще ги прочетат и ще се докоснат малко до дядо си, когото никога не са познавали.

А за да се запознаете и вие с него, ето неговото представяне в началото на сборника:

“ До 1961 година, когато станах учител, бях успял да завърша, макар и трудно, средното си образование и още:

– да отслужа седем години във войската като войник и офицер
– да стоя една година безработен
– да завърша тригодишен механотехникум над средното
– да работя три години като леяр и фрезист, на смени
– да отупам две години на бюро, като старши стоковед по електрическите материали в ЦУМТС
И така станах на 32 години.
Един ден моят колега Стамболиев доведе момчето си в службата и го курдиса на едно бюро да научи уроците си.
От любопитство помогнах на момчето, като бащата също слушаше. Накрая ми рече:
– Ти си роден за учител!
На другия ден отидох в отдел „Просвета“ да питам търсят ли учители. Тия, без да им мигне окото, ми написаха заповед и ме изпратиха в ПТУ за промишлен и енергиен монтаж. Там младоците – учители незабавно ми лепнаха прякора-чичото. Едва на 42 години завърших висшето си педагогическо образование в СУ с втора специалност български език.
Така, педагогическото колело ме завъртя, като от време на време ме изхвърляше на различни места:
–  ПТУ за промишлен и енергиен монтаж-10год.
–  Отдел „Просвета“
–  Гимназията в община Кирково, Кърджалийски окръг
–  V-та вечерна гимназия- София
–  Интернат за деца и юноши-Враждебна
–  Пансион за юноши-Копривщица
–  Основно училище-с.Плетена
–  Гимназията в с.Сатовча
На това, последното място клъцнах възраст 60 години и се пенсионирах през 1988 година, при трудов стаж 40 години, от тях 25 педагогически. Като прелиствах папките си, открих някои педагогически записки от учителското ми време. Събрах ги за домашен прочит. Ако си ги прочел до края, можал си да намериш вътре себе си, било като ученик, било като родител. Ако пък ти се е случвало през живота си да учиш, обучаваш, възпитаваш, съветваш, насърчаваш, ръководиш, оценяваш  поне един човек, напълно ще ме разбереш. Значи сме колеги. “

Йордан Рангелов – 1993г.