Великденски Молебен у Сатовча

От Йордан Рангелов-  някъде през 80те

 

Свободната беседа в X „а“ клас завърши. Темата бе: „Естетичното и неестетичното в църковните ритуали“.

– Въпроси имате ли?
– Една ръка се вдига и момичето пита:
– Другарю, защо ни забраняват да видим тези ритуали?
– Кой ви забранява?
– Учителите!
Ха сега де!
– Добре, можем да извършим наблюдение. Помислете какво ще наблюдаваме от самия ритуал и какво от реакциите на хората.

Камбаната бие призивно. Разпети петък е. Със шест по-будни момичета се запътваме към църквата.

Посреща ни детска гълчава като през училищно междучасие. Двайсет-трийсет деца са се напъхали в камбанарията и вдигат шум като сноват нагоре надолу по дървеното стълбище. Едни от тях си светят със свещички, а по предвидливите-с фенерчета. Изкачват ме и мене да съм видел селото от високо. Доле в старото гробище до църквата, жени със свещи оказват почит на умрелите си близки. Вътре църквата е осветена добре ,кръста на камбанарията също.

Сто и петдесет души са се разположили на групички в салона и говорят като на пазар. Половината са жени, другата половина-деца от първи до пети клас. Гимназисти няма, освен нашата наблюдателна група. Най-малките започват да играят на гоненица, по-големите штъкат натам-насам и лющят семки. Мъжете са почти пълен дефицит. Като не броим себе си и попа, нали двамата сме служебни лица, присъстваше само един мъж. Неговата роля щеше да ни стане ясна по-късно.

В предната част на салона е поставена маса с покривка, евангелие и кръст. Пред масата е изправен разпънатия Христос, изрисуван и изрязан от шпертплат.

Жените като влизат, слагат зелена китка върху масата, премятат върху Христос дарове. Това са разни пешкири, покривки и ….комбинизони, един от тях на едри цветчета. Бъди милостив Господи.

В съседство, под кандило са поставени две икони. Някои от жените ги целуват и се прекръстват. Питам ги кои са тези икони, не знаят. Но виж Богородица я знаят-хе-е тази икона, дето до нея има касичка.

В това време дечурлигата напират към олтара-и там да видят какво има. Една жена им разяснява, че там може да се допуснат само мъжките. Нищо, Тинка е застанала на самата олтарска порта и успява да разгледа вътре, след това присвива презрително устни-какво ли пък толкова има.

Гълчавата става още по-силна, децата тропат на балкона. Нито едно „шът“ не се чува.
Почти на тавана четиримата изрисувани пророци /Йезекия, Илия, Давид и Мойсей/ бяха вдигнали десниците си с изправен показалец, като че ли въдворяваха тишина, но никой не ги слушаше. В същото време Лука разговаряше с някакво животно-не ми ти теле, не ми ти куче, а Йоан беседваше с врабец по-голям от гарван.

Попът размахва кадилницата, но не мирише на тамян. След това застава до масата пред Христос и в дует с една от богомолките започва службата. Пеенето е слабо и монотонно. Текста гледат и двамата от една книжка, всеки я придърпва към себе си и понякога се запъват. От думите им нищо не се разбира. Няма и желаещи да разберат. На групички жените продължават да обсъждат домашните си проблеми.

По едно време попът взе да ръси околните със светена вода, но не с китка, а с малко шишенце от парфюм и весело се подсмихваше. Децата се криеха да не ги опръска. Дойде време за най-тържествената част–опелото. Седем-осем жени активистки, подпомогнати от толкова деца запяха на балкона. Хубаво пееха. Мотивът мелодичен, но повтарящ се, а текстът дълъг. В него скръб се лее по Христа и проклятия за убийците. Когато става вече скучно, спират. Предстои друго действие. Жените се стълпяват към масата и разграбват „осветените“цветя. Блъсканицата е като на опашка за редък продукт.

Вдигат покривката и закрепват единия и край за главата на попа, а другия държи единствения мъж богомолец, така трябвало. Питам ученичката Мария, разбра ли сега защо е този мъж тука? Отговаря ми:
-Ха, другарю, моят дядо знае цялото евангелие наизуст и може би щеше да дойде, ама сигурно е пиян та не е могъл.
О-о пресвета Богородице!

Шествието начело с попа и мъжа що му държи покривката като булчинско вало, тръгва да обикаля църквата три пъти. Образува се колона, мнозина са със свещи, в тъмното нещата изглеждат призрачни. Накрая попът и неговият помощник спират пред главния вход на църквата, опъват покривката във вид на корито. Малкото женско хорче пее „Святи бо-же, святи кре-епкии, святи безсме-ертни помилуй нас“. Жените хвърлят стотинки в покривката и се провират под нея.
Толкова. Молебенът свърши.

Половината от моите момичета отдавна си бяха отишли, а другите все пак ме чакаха. По уличките на селото бавно се понесоха жените със свещички в ръце. Беше 10часа. Молебенът би трябвало да приключи в 12 през ноща ,но тук жените бяха променили часа от гледната точка на удобството-децата трябва да си легнат навреме.
Мъжете обаче не си позволиха да променят часа. Точно в 12 едно добре разпято мъжко хорче, излязло от механата проточи тъжно и красиво своето опело по главната улица. Под мигащите звезди се понесе вълнуващия стар шлагер:
„Хавайски нощи, под синьо небе бленувам смутен и мисля за теб-малка синьора“.

В това време самотен в тъмната църква висеше на своя шпертплатов кръст разпънатия Христос и чакаше своето възкресение. А децата вече спяха и очакваха утринта и училищното звънче.

На другия ден разговаряме с момичетата:
-О, ние мислехме, че е по-интересно
-Развълнуваха ли ви някакви чувства?
-О, не е за нас.
– А жените богомолки?
-Изглежда, че повечето спазват традицията, отколкото да се молят.
-Намерихте ли отговор на някой свой душевен въпрос?
-Не.
От чиновете ме гледаха будните очи на бъдещото поколение, търсещо отговори на многобройните си въпроси в училищния храм. Да се надяваме, че ще ги намерят.

 

 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s