Expat Bulgarian Mum

Тази сутрин рано рано, Тони се събуди с болки в единият крак. Казах му, че е защото расте и продължих да спя. Остави ме за десетина минути и пак дойде да хленчи. Той обича да драматизира и не му вярвам много. Или силно преувеличава или направо си измисля, ако не му се ходи на училище. Веднъж ми се обадиха от училище, щото им обяснил, че го болял мозъка. Да, ама сега е ваканция. Сега се опитваше да ме убеди, че кракът му е счупен. Сетих се за онази дама, дето си изкълчила крака докато спяла, та и той така. Станах.

Подскачаше на един крак като упорито твърдеше, че не може да стъпи на крака си. Това вече е странно, само дето не знам дали е вярно, щото той отказваше да опита.

Не знам дали щях да го заведа на лекар иначе, но точно днес имах записан час за Тина, за да види доктора дали наистина са ѝ криви краката или си въобразявам, та хайде и него ще заведа. Обещах му, че няма да го бодат с игли, защото освен че преувеличава болките си, е и доста страхлив. От колата до кабинета продължи да се придвижва с подскоци. Не взех асансьора за един етаж, а се качихме по стълбите, за да видя как ще стъпва. Изкачи ги с подскоци на един крак, за  Бога.

Така, първо Тина. Може да се сбогува с кариера на модел, кривокрака ще е. Сигурно ще се пооправят краката с времето де. Сега ходи навътре и седи по онзи начин с краката назад, който всеки ортопед ще ви обясни, че не бива, ама айде обясни го на едно двегодишно. В миналото са се правили специални обувки при такива случаи, но вече не. Много се радвам.

Ходенето където и да е с Тони  си е истинско изпитание, тъй като освен откачената му фантазия, много държи да е център на внимание и ръси неща, които рядко имат нещо общо с  действителноста. Не спря да дрънка и успя да обясни на доктора как Тина е паднала от масата онзи ден. Това обаче е вярно.

Така, преглед на Тони. Докторът ме пита дали е бил настинал скоро, вирус, нещо. Не успявам да отговоря, защото Тони вече му обяснява как един ден всичко го боляло и бил толкова уморен все едно имал автобус на гърба си! Всичко, което аз знам е, че го болеше гърлото този ден. Тина през това време отваря и затваря де що има, катери се, опитва се да отвори вратата и да избяга.

Докторът  успява да накара Тони да стъпи за малко, но това води до виене и охкане. Докторът е озадачен, тъй като от обясненията на Тони излиза, че го боли коляното. Праща ни за снимка и даване на кръв, за се види дали няма възпаление.  Иска още днес да ги направим.

Завличам Тони и Тина на долният етаж, където е лабораторията. Тони започва да реве, защото нали нямаше да има игли, а Тина отново се опитва да избяга, където си е решила. Драматизациите му ме изнервят, не може да е толкова страхлив, при положение, че и двамата с баща му не сме такива. Поне не се дърпаше. Сестрата му обяснява кое и как, а отнякъде се материализира друга сестра, която му предложи да му държи ръката, доката аз се борех с Тина, която искаше да участва и да се покатери върху брат си. Момичето клекна до него, държеше му ръката и му обясняваше да гледа нея, но той все пак погледна. Осъзнах, че никога до сега не са му взимали кръв от вена, но чак пък толкоз да го е страх. Всичко вече приключи и сестрите го хвалеха колко добре се е справил, когато направи един поглед  и аха да припадне. Свестиха го, дадоха му вода, поседя малко. Ясно, явно ще е от онези мъже дето припадат при кръв. Тони ще се прости с кариера на лекар.

Рентгенът е в съседната сграда, но вече се изморих да удържам Тина и реших, че ще отидем да я оставя на Теди и тогава ще отидем за снимка. Аз си бях взела рецепта от доктора за едно лекарство/ нещо и за мен да има/ и минахме през аптеката, най-вече, защото като си купиш лекарство/ от точно тази аптека/ и ти опростяват цената за паркинга, а ние доста време вече бяхме там. Паркингът е най-скъпото нещо в онтарийското здравеопазване.  Обаче, тук в Онтарио, имат особен маниер на продажба, който е меко казано е бавен.

Значи, като си дадеш рецептата, не ти дават просто лекарството. Неее, те взимат лекарството, отброяват точната бройка хапченца, която ти е предписана в друго шишенце, отпечатват там разни етикетчета с името, доктора, как се приема и не знам какво си още. И макар аптеката да е широка, с достатъчно място Тина да се разхожда, все пак има и достатъчно кутийки и шишенца, които тя да достигне. Жената на касата ни е запомнила и винаги си говорят с Тони, та сега проведоха дълъг разговор относно посещението му на лекар. Тя естествено веднага се поинтересува защо подскача на един крак и той с говоност ѝ обясни, че сега расте. Въобще не ѝ стана ясно какво има предвид, но се съгласи. На него явно му е харесала теорията, която му предложих / която, май не е доказана по никакъв начин/, но става за обяснение при неизяснени болки в крайниците. Тина се тръшкаше при всяко взимане от моя страна на нещото до което се е докопала и накрая я оставих да си строи кула от някакви кутийки с витамини. Жената каза, че няма проблем, такава е възрастта.

Получих си хапченцата. Всъщност, няма нищо лошо да си купуваш точна бройка, вместо цяла опаковка и да изхвърлиш половината. Просто, не трябва да го правя с Тина. Това, което ме дразни истински, е че не ми дават листовка на лекарството със страничните ефекти и тн. Аз обичам да ги чета, особено ако лекарството е ново за мен. Веднъж мъжът ми имаше доста притеснителни реакции от един антибиотик и добре че беше интернет, за да разбера, че е остра алергия. Не знам такава ли е практиката или не, все не се сещам да питам и да си искам такава листовка.

Вече без Тина, отидохме за снимка. Тони от някъде знаеше какво представлява и беше ексайтед, нали така се казва. Пред нас имаше трима човека с придружителите си. На Тони естествено му доскуча да чака. Последният човек като приключи, любезно ни каза, че ей сега ще ни извикат, няма да чакаме повече. Тони с най-невъзмутима физиономия изстреля:

— Ние и без това сме последни.

Начи, с такова скорост си изстрелва репликите това дете, че ме влудява.  Аз още не съм си отворила устата, а той вече е казал нещо. Никога не мога да го изпреваря.

Е, прибрахме се. Да кажа, че тук резултатите не се дават на пациента, а отиват при доктора, който ще ми се обади. Тони започна да се подобрява и в 5 следобед нищо му нямаше. Показа ми, че може да си ходи и тича нормално.

Аз казах/на себе си/- Е, какво беше това чудо?

А той- Ми просто растях.

Е, дано да е така. Силно се надявам. Чакаме резултатите утре и дано всичко е наред.