Не си спомням Теди да съм го пращала на лагер в ранна възраст. Но добре помня първата му екскурзия от училище. Една седмица, през пролетната ваканция в Москва. Беше във 2ри клас/на 8г./ и понеже беше в руско училище, идеята беше да практикуват езика и да посетят руско училище. Аз не мисля, че съм имала някакви големи притеснения, защото Теди от малък е много отговорен. Някакъв график за разговорите бях направила с инструкции да е бързо и по същество, че роуминга беше 11лв на минута. Я, как го помня това.
Да, посетили руско училище и били в някакви часове. Теди беше много впечатлен, ултра мега модерно било. Предполагам, че това училище е било специално определено за показване на чужденци. А може и частно да е било. Откъм практика на езика, нямаше абсолютно никаква полза тази екскурзия, освен, че с ужас разбрал, че Теодор на руски е Фëдор.
Беше оборудван с фотоапарат/ онези с карта/ да снима разни интересни неща. За моя изненада, всички снимки бяха на някакви пернати в зоопарка. Теди обясни, че като се напълнила картата, триел предишните снимки, снимал пак, после пак триел и така се стигнало само до снимки на кокошки, може и орел да имаше де.
Но нещото, което не очаквах като се върна, е смрадта, която се носеше от него. Наистина не съм си представяла, че дете може да мирише толкова ужасяващо. Теди обясни, че първата вечер опитал да се изкъпе, но банята била ужасна и нямало топла вода, та повече изобщо не опитвал. Както и другите деца от стаята. Искрено съжалявам пътниците от онзи самолет. Така приключи първото му дълго отделяне от вкъщи.
За разлика от брат си, Тони изобщо не може да се нарече отговорен и дисциплиниран. Аз лично много харесвам лагерите, смятам, че са чудесни за приучване към самостоятелност в ранна възраст и ред други неща. Тони не е и много самостоятелен, все хленчи някой да му помага или направо да го свърши вместо него и реших, че ще започна да го пращам на лагери. Беше на 6г., когато отиде за първи път. Живеем ма място, където има доста лагери, та дори не се наложи да пътува. Лагерът е на 30км от нас и ние си го закарахме.
Тази година ще ходи в същият лагер. Аз обичам разнообразието, но голяма част от лагерите се водят и християнски и имат разни молитви и четения по темата, а този няма такива работи. Лагерите са за най различни възрасти, този специално е за 6-16г. Тони ще ходи за една седмица, но много хора си пращат децата за далеч по-дълго време, дори за цялата ваканция. Това за по-големите деца де. За 14-16 годишните лагерите са от 2 седмици/ минимум/ до 4 седмици. Те се водят leadership camp и skills development camp. На тези лагери придобиват различни сертификати според интересите- за воден спасител, за инструктор по каяк, инструктор по разни арт програми и какво ли не. Лагерите никак не са евтини, един такъв лагер от 4 седмици е около $ 5000. Въпреки това, местата много бързо се запълват.
За малките е волна програма. Можеш да запишеш детето на различни занимания според интереса на детето, Тони ще ходи на езда. Има катерене по скали, колоездене, уроци по китара, рисуване, фотография и какво ли не. Всички лагери са на някое езеро и има и много водни спортове, на някои даже не знам имената.
Така, както казах , много са посещавани, за това, когато отворят за регистрация/ през Март!/ , бързо трябва да се действа. Миналата година се замотах и Тони остана без лагер, за това тази година още на първият ден подадох формулярите. Абсолютно всичко става по интернет.
По имейл получавам инструкции по пристигането и какво трябва да се носи. Списъкът ме разсмя, но изключително ме облекчава- колко броя тениски, колко броя чорапи, фенерче, всичко необходимо е описано. Сега ви разказвам за първото ходене на лагер на Тони, когато беше на 6г. и естествено имах доста притеснения.
Така, според инструкциите закарваме Тони в уреченият час. Следва регистрация, че е пристигнало детето, преглед за въшки, разговор с лекар за алергии и заболявания и предаване на лекарствата, които приема детето/ отдавна е попълнен формуляр за здравословното състояние на детето по интернет/. Направи ми впечатление, че доста деца имаше с най-различни заболявания, които трябва да приемат медикаменти ежедневно. Сигурно имат персонал само за разпределяне на лекарствата, нямам идея как се оправят.
След това ни заведоха до стаята. Много симпатични дървени къщички, вътре с много стаи. Отвън изглеждаше по-добре. Стаята беше за 16 деца с двуетажни легла и обща баня с няколко душа. Разбира се, децата са разпределени по пол и възраст. Тесничко, с миниатюрно пространство за вещи. Доста спартанско ми се видя, но може и да е умишлено. Независимо от възрастта карат децата сами да почистват стаите и масите след хранене. Спалното бельо трябва да си го носиш, така че ми дадоха 5 минути да оправя леглото и чао. Няма протяжни сбогувания. Отговорниците на малките спят в съседна стая с обща врата, така че да имат бърз достъп.
В началото малко се шокирах като видях отговорниците за децата. Младежи и девойки на възраст между 18 и 24г. Главно студенти и това им е работата през лятото. Всички облечени с отличителни тениски, за да ги различаваме. Естествено имат разните му там сертификати. Тук за всичко има сертификат. Имаше и помощници, които са 17годишни и явно в процес на обучение. На 4 деца има по 1 отговорник и главен отговорник за стаята. Как ги развеждат по различните им занимания, нямам понятие.
Храната е здравословна по Canada’s Food Guide. Не съм я виждала де, Тони е доста капризен на храна, но явно е имало какво да яде.
Телефоните и всякакви електронни джаджи са абсолютно забранени. Ако детето за първи път посещава лагера, на третият ден се обаждат на родителите да кажат как се чувства. Тони плакал първата вечер, но всичко било наред ми каза момчето. Тази година няма да има обаждане. Имаме право да им пишем имейли и те им ги раздават веднъж дневно, но децата не могат да отговарят. Обикновени писма също може да им се пращат. Тони не можеше да чете, така че нищо не съм пращала.
Така си мина една седмица. Денят на взимането е family day, има барбекю и разни семейни игри до 13ч. Тони не пожела да ми разкаже какво са правили, освен, че ревал за мама и баткото го успокоявал. Пълна мистерия за мен е как се е оправял с къпането, но поне са плували в езерото, та не миришеше. Това е. После Тони получи картичка от лагера за рождения му ден.
Expat Bulgarian Mum 