Чета коя от коя по-абсурдни случки в родното образование. Като тази, как на дете с диабет не му било разрешено да хапне в час. Или как има нова наредба за детските градини, с която е забранено децата да пият вода от пластмасови шишета. Само стъклени или еднократни чаши. До колкото разбрах е, за да не пият децата само минерална вода. Драмата идва от това, от какво ще пият малките на двора? А и има и друг проблем, много майки не разрешават чешмяна вода. Как ще разрешат казуса, не знам. Та реших да ви разкажа за дребните неща/ но понякога доста съществени/, които отличават канадското училище от българското.
Тази драма с водата не я разбирам много, аз винаги съм давала чешмяна вода/ където съм живяла, водата си беше съвсем годна за пиене./ Тук проблемът е решен по следния начин. Всяко дете си носи бутилка за многократна употреба. От някаква пластмаса са шишетата, но от тези free от всякаквите му там вредни неща. Има всякакви, от 5 та до 50$, с всякакви големини. Детето си го влачи всеки ден, а в коридорите има ниски чешмички, така че и 4-5 годишните да стигат, от които да пият/ нали знаете тези дето струята е нагоре и с уста не допираш нищо, освен водата/ или да си доливат в шишетата. Разните му шишета за еднократна употреба или пластмасови чашки са неприемливи откъм екологична гледна точка. Ми това е. Водата си е чешмяна.
За храната. Знаете, че тук си носят храна от вкъщи. Малките си имат три почивки за хранене, както и задължителните три излизания за раздвижване. За рождени дни не е прието да се носят торти, само нещо супер дребно. За предпочитане нещо домашно./ поне в нашият борд/. За празници се носят разни домашно приготвени вкусотии, само трябва да са придружени с бележка какви продукти съдържа и да е без ядки. Не че не може нещо купено, но определено при нас предпочитат домашно приготвените. Това ме изненада, защото от България съм свикнала да е обратното и всичко да е със сертификат.
В гимназията е напълно разрешено да се яде по време на час. Дори учителите ядат, носят си супи или каквато манджа са си решили и си плюскат докато си водят дискусии. Изобщо не се смята за неуважително. За изпитите в края на сроковете, направо се влачат машини за кафе и чай и разни мъфини, която майка каквото е направила, слагат се на една маса за общо ползване, да се подкрепят децата в тия 3-4 часа.
Малко за оценяването на децата. Писала съм вече, но ще се повторя, защото тук е огромната разлика, която няма как да не ми прави впечатление.
За малките няма какво да говоря, няма оценки. Което не значи, че не се оценяват, но информацията я получава родителят. При големите, по всеки предмет знаят колко теста, презентации или каквото там ще има и какви ще са критериите за оценяване. В България никога не съм знаела по кой предмет колко оценки трябва да има детето, за да бъде оформено за срока / нито пък, аз като бях ученичка/. Учителите знаят, но дали уведомяват учениците? И тази отвратителна практика на изненадващо изпитване или изненадващо контролно. Целта на българското училище е ученикът да бъде хванат неподготвен и как ти “не ставаш”. Тук е точно обратното. Децата предварително знаят кога ще има тест, НИКОГА не може да бъде изненадващ и целта е детето да може да се подготви, а не да бъде хванато, че не знае. Също, не може да се поставя ниска оценка като наказание за нещо си.
Няма матури. Има един изпит за грамотност в 10 клас, без който не може да се завърши. Целта тук не е да се покажат високи резултати, той не участва в оценката на дипломата. Целта е да се гарантира, че всички завършили средно образование са покрили МИНИМУМА за грамотност. За това и се прави в 10 клас, за да има време, който е скъсан да може да се яви пак, ако се налага взима допълнителен курс и така докато го вземе.
Не знам дали съм ви казвала за оценяването по физическо. В България трябва да изпълниш норматива. И ако детето не е спортна натура, може да му се вземе акъла. Тук също засичат кой колко е постигнал на тичане, скачане и тн. С тази разлика, че целта е при следващото засичане, детето да подобри/ако може/ собствения си рекорд. Ако не може, здраве да е, но това е мотивацията. Няма задължителен норматив, който трябва да се достигне, няма сравнение с другите деца. Кой колкото може. Оценката се поставя на база старание, желание и други неща, а не на база постижение. На Теди му беше намалена оценката първата година, защото доста вяло е участвал в спортове, които са му непознати. Теди записваше физическо всяка година, но само един кредит, / значи един семестър/ е задължителен за цялото гимназиално образование. Отделно, че оценката изобщо не играе при кандидатстване в университет.
Теди не е взимал рисуване, музика и подобни, те също са по избор, Оценяването пак е на база старание, изпълнение и тн. , а не на талант. Записващите тези предмети, очевидно имат интерес в тези области, та е възможно и талант да оценяват, но не е основния критерий. А и не е задължително детето да има талант, може просто да иска да пробва, да види дали му харесва.