Expat Bulgarian Mum

Така, аз си имам разправии с моята щитовидна жлеза от много години и се налага да я следя. Като се записваш при личния лекар си казваш историята на всички заболявания.

Наскоро поисках от личния лекар да ме прати на ултразвук на щит. жлеза, че отдавна не съм правила. Ултразвукът се прави оt ultrasound technicians. Те се занимават само с това, включително и при проследяване на бременност. Техниците нямат право да обсъждат с пациента какво виждат/ дори нямат право да кажат пола на бебето/. Резултатите се изпращат на личния лекар и той съобщава каквото има. Това може да е неприятно, особено ако човека е притеснен за здравословното си състояние. Все пак, това забавя получаването на информация.

Моят лекар ми се обади още на следващия ден, каза ми какви са размерите на възлите/ имам си ги отдавна/ и че ще изпрати резултатите ми на хирург и от там ще ми се обадят.

Нещото, което много харесвам в системата тук, е че не ми се налага да търся доктор и да записвам часове. Личният лекар препраща информацията и ми се обаждат от офиса на съответния лекар за час. За ултразвука е същото.  В България ми беше някаква мъка, с направление няма часове, търсиш на частно, ровиш в интернет къде да отидеш. Така и не успях да си намеря лекар, който да ме следи, а ходех където намеря свободен час. Съответно и не много редовно. Кръвни изследвания на хормони също толкова рядко правех, тъй като трябва да ми ги назначи някой, а и не се покриват от здравната каса, а са доста скъпи/поне тогава, сега не знам./

Имах си една рецепта за лекарството, което пия и си я ползвах няколко години, да не говорим, че понякога и без рецепта ми го даваха. Тук, личният лекар ми изписва количество за около три месеца, като отида за нова рецепта поглежда кога съм правила кръвни изследвания и горе-долу на 6 месеца ми ги пуска.

Така, един ден ми се обаждат от офиса на хирурга, че имам насрочена  биопсия за еди  коя си дата. Признавам, че това ме стресна малко. Аз съм свикнала да се видя с лекар, да обсъдим нещата, а сега някакъв непознат хирург директно ме праща за биопсия. Казаха ми, че инструкциите са на регистратурата на личния ми лекар. Честно казано се изненадах, че ще ми я правят в местната болница. Тъй като градът е малък, мислех, че ще ме пратят в по-голям град.  След няколко дни, още преди да се състои биопсията ми се обадиха да ми запишат час за хирурга за обсъждане на резултатите. Това го намирам за доста смислено. Имаш си час предварително, независимо от резултата, а не да се стряскаш при всеки телефонен звън. Писала съм вече, че при рутинни кръвни изследвания ти се обаждат само, ако има нещо. Ако всичко е наред не ти се обаждат.

Биопсията/тънкоиглена/ се извършва от доктор radiologist с помоща на ultrasound technician. Техникът подготви всичко, докторът дойде,  който за първи път виждам, свърши си работата за 2мин и си замина. Резултатът отива при хирурга и личния ми лекар.

Като излязоха резултати,  личният ми лекар лично ми се обади по телефона да ми каже, че няма нищо притеснително, всичко е наред, но иска да си отида на консултация с хирурга. От офиса на хирурга също ми се обадиха, че няма нищо, но докторът ми искал да си запазя часа. От което разбирам, че при добри резултати, просто ти го казват по телефона и отменят часа. Но ако новината е лоша, не се налага да ти я съобщят по телефона. Има резон. Е, щом докторът ми иска, отидох. Хирургът закъсняваше с часовете и почаках доста. Мислех си, че е хирург ендокринолог, но от това, което чух на регистратурата, хората бяха за консултация за доста разнородни операции. Хирургът се оказа жизнерадостна дребна жена около 50те. Дискретно огледах дипломите по стените, но никъде не видях специалност, пишеше “ обща хирургия “. Както и да е, не ми каза нищо, което не знаех вече, щяла да изпрати препоръка на лекаря ми за ултразвук на всеки 3 години. Това ми посещение намирам за напълно излишно, не толкова, че аз си загубих времето, а колкото, че загубих нейното време/ 15мин./ предвид навалицата и закъснението в часовете. Но да речем, че личният ми лекар е супер грижовен.

Значи, за да се разбере има ли ми нещо или не се получи следната верига. Личен лекар- човек който ми направи ултразвука- човек който направи биопсия- хирург. Това отне два месеца, което намирам за добър срок. Въпреки феноменалната комуникация в размяната на резултати насам натам, за по-ефективно и бързо смятам ще е както е в България. Личен лекар- ендокринолог хирург. За пациента със сигурност ще е по-добре от гледна точка на това, че веднага ще си разбера резултата от ултразвука и евентуално последваща биопсия или операция ще е при същия доктор. А и от психологична гледна точка е по-добре за пациента си мисля. / всъщност нямам представа кой прави биопсията в България/. От друга страна, загубих 15мин на хирурга, но ѝ спестих времето за ултразвук и биопсия. Прави само консултации и операции. Та може оптимизацията да е в тази посока- специалистите да не си губят времето с изследванията.

В България никой ендокринолог не ми е предлагал биопсия, защото не виждаха нищо притеснително. Та си мисля, че ако ултразвуковото ми изследване  тук го беше видял ендокринолог, а не хирург, може би нямаше да има биопсия. Факт е, че до момента не съм виждала ендокринолог. Да си призная, не съм и искала такава консултация. Може би ако поискам ще ме прати. Или пък просто се презастраховат, не знам. Не знам колко струва една биопсия, но можеше да се спести този разход.

Тук много се набляга на профилактиката. В зависимост от възрастта получаваме различни напомнителни писма. Аз получавам за цитонамазка, а мъжът ми за някакви изследвания на простата и на дебелото черво. Даже преди две седмици ми се обадиха за цитонамазка, че нещо съм пропуснала последният път. Сигурна съм, че след три години ще ми се обадят за ултразвука.

Да ви кажа, че всички манипулации, които могат да се извършат в обикновен кабинет се правят от личния лекар. Включително и цитонамазката. Моят личен лекар знаете е гинеколог, но може и да е всякакъв друг. Той всъщност е семейният ни лекар, така че мъжът ми може да се похвали, че простатата  му я преглежда гинеколог. Като любопитен факт ще спомена, че до сега при все бременността ми и раждането, не съм виждала акушерски стол, който наричаме с колоритното име “магаре”.

В общи линии до специалист се стига, само ако личният лекар не може да го свърши и вече няма накъде. Чувала съм и че в големите градове за изследване като биопсия или преглед при специалист се чака много. Може би още едно предимство на малкият град, но  всичко стана доста бързо. Ще добавя и немаловажното, че за всичко описано не съм платила нито цент. Има много оплаквания от хората от системата, както казах, най-вече от дългото чакане. Не знам дали е добре или не това разделение на дейностите от различни хора. Но за мен, тази система работи далеч по-добре от българската.