Церемонията за завършване на училище

 

Така мина и замина този така бленуван от мен ден.

Церемонията беше в една от залите на близкия хотелски комплекс. Децата трябваше да са час и половони по-рано, явно за инструкции. Теди каза, че си взели тогите и после седяли и се потили в тях. Беше горещ ден. Под тогите, някои официално облечени и с висок ток, други по джапанки и къси панталони. Също както и публиката.

Самата церемония беше от 13ч. и аз предвидливо реших да отида половин час по-рано, за да си паркирам спокойно. Явно не само аз мислех така, защото около хотела вече беше се оформила въздълга опашка от коли, а  хора в сигнални жилетки ни насочваха към паргинга на друг хотел, защото този вече беше пълен. Този паркинг се оказа доста далеч. Реших, че ще ми отнеме бая време да изкачва баира и да се добера до хотела по улицата и реших да пробвам случайно видяна от мен  пътека през храсталаците. С пъргавоста на коза изкачих баира по пътечката/ бях с официалните си кецове де/ и се оказах точно там, където трябва.

На вратата на залата раздаваха програмата. Вътре имаше  и имената на всички завършващи и какво ще правят следващата година. Някакъв чичо обяви на микрофона да станем прави и под съпровода на тържествена музика, влязоха всички учители, а след това и самите завършващи. Последва химна на Канада. Кратки слова от директора и още някой си. След това започна обявяването на завършващите по азбучен ред/ на фамилията/ ръкуване с директора и връчване на фалшива диплома и ръкуване със съветниците. През това време се обявява, какво ще прави следващата година и наградите и постиженията, които е имал в училище. Едно момче направо изправи залата на крака, защото около минута изброяваха постиженията му. Отива да учи математика, физика и някакви такива страшни неща.

Теди е само Ontario scholar, с което се титуловат всички с успех над 80%. Няма никакво значение за нищо, дори не го връчват  на хартия, а само го казват, та не знам какъв е смисъла. Освен “децата”, които ще учат в университет, колеж, ще работят или ще пътуват една година, имаше и доста такива, за които казваха “ going back to Huntsville high school”. Доста се чудих какво значи това след като нали са завършили вече и питах после Теди. Писала съм, че който иска може да учи и 12 клас. Та това е, който иска взима допълнителни кредити, било то защото си е променил мнението какво да учи и му трябват други предмети, било то да повтори някои за да си вдигне успеха, причини разни.

Аз много исках да направя клипче как му връчват дипломата на Теди. Понеже не знам точно кога излиза/ той е с буква К/ направих клипчета на всички с буква J, да не го изпусна. Е, не го изпуснах, но по някаква причина съм спряла да снимам точно на ръкуването с директора. Имам половин клипче. За завършване на университета ще направя цяло. А веднага след това загрях, че хаотичната според мен подредба на имената в програмата е точно реда на излизане и просто можех да видя след кой е, вместо да снимам всичките пет човека с J.

Има едно момиче от завършващите, което е болно от рак и е в болница в Торонто. Тя присъстваше на живо чрез един лаптоп. И директора и който там държа реч се обърнаха персонално към нея, а нейната диплома я прие нейна приятелка, докато тя гледа на компютъра. Казаха, че ще учи нещо свързано с медицина, веднага щом се оправи. Беше много мило.

Като слязат от сцената, минават по пътеката между публиката и аз опитваща се да направя някоя снимка на Теди, видях как една жена го прегърна и му сложи гердан от цветя. Майката на Шърли! Интересното е, че седяхме на един ред- тя на последния стол от едната страна, а аз на последния от другата. Случайност ли е, а? Единствените с гердани от цветя  бяха Шърли и Теди. Някаква традиция в Тонга. Много мило, че е направила и за Теди такъв гердан.

Отидох да се запозная с нея. Оказа се, не само с нея, а и с баща ѝ, един от братята ѝ и баба ѝ! Пак не можах да блесна с броя си деца, защото жената се оказа, че има четири. Жената се огледа да види с кого съм. Сигурно Теди е бил единственият само с един представител, но за сметка на това, много вълнуващ се. Поговорихме си малко, а през това време си вървеше церемонията. Тя беше три часа, защото трябваше да се връчат дипломите на около 190 деца. Това ме изненада, стори ми се много за 20 000 град и околните села, а съседния още по-малък град също си има гимназия.

Церемонията завърши както и започна. Под съпровода на музика изпратихме учителите и вече завършилите “деца”. Забелязах, че някои имаха подаръци, не знам кога са им ги дали и какви точно бяха. Само ми направи впечатление, че едно момче размахваше голям нивелир.

После имаше снимки кой където и с когото иска. Теди искаше да се снима с учителя по философия, този дето му пише на български; с германски произход/ и Теди го е спукал от подигравки, че Германо отпадна от световното.

Теди го намери и му казва:

– Хайде да се снимаш с любимия си ученик.

А той:

– Разбира се, но къде е той? – и се оглежда. Голям сладур.

Наснимахме се, децата си върнаха тогите и им дадоха истинските дипломи. В дипломата пише, че е диплома и това е. На еди кой си. Не се ползва за нищо, освен да си я закачиш някъде. Кандидатстването знаете, че става по електронен път, така че ги няма на хартия изучаваните предмети и оценките. Може и да има такъв вариант де, но не съм се интересувала. А, заедно с дипломата им дадоха и снимка на целия випуск, като в годишника. Тази снимка/ в по-голям вариант/ също, ще бъде сложена в коридора на училището, точно до предишния випуск. Не знам кога ще си запълнят коридорите и какво ще правят тогава.

*снимката е от церемонията на Теди


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s