Expat Bulgarian Mum

Аз освен да гледам деца, понякога върша и други неща. Докато живеех в София и бях по майчинство с Тони, или малко по-късно, понеже не го приеха в ясла вече откачах от скука и се чудех какво да правя. Скуката при мен е основна двигателна сила. Попаднах на Airbnb и идеята ме заплени, още повече, че имахме един свободен апартамент. Мога да се похваля, че бях един от първите хостове в София, при това с много добър рейтинг. Избягвам да използвам чужди думи, но в случая домакин или стопанин някак ми е тромаво и ще използвам хост, за което ще ме извините. Две години вършех тази работа, да това си е работа и адски ми харесваше.

Началото беше плахо и се учех в движение. В София бяха обявени едва петнайсетина апартамента и бързо се сдобих с клиенти и ревюта. В началото доста експериментирах и се връзвах на всякви истории, ама аз съм си наивна. Например, два пъти се навих да приема гости, не през системата на Airbnb. Таксата, която хоста плаща на Airbnb е малка, госта плаща доста по-голяма. За това, често гостите се пазарят да минат по-тънко. Вече едва ли има хост, който би се съгласил, просто защото не си заслужава, а и защита му от Airbnb изчезва. Тя не че е голяма, ама има. За България нямаше действаща застраховка/сега не знам/ , но можеш да поискаш депозит и при проблем Airbnb съдействат.

Първия път, когато се съгласих да минат извън системата, ми развиха някаква теория, как нямало да им стигнат парите да се приберат, нещо такова и за това искали да си спестят таксата на сайта. Нещо и за цената се пазаряха. Бяха трима млади турци. Честно, като ги видях, доста се изплаших. Стереотипът “тъмен балкански субект” в действие. Настаних ги и после все си мислех, че може да са терористи. Ами сега, ако взривят нещо? Аз съм ги настанила в дома си доброволно и нито Airbnb, нито някой друг знае за тях. Вечерта ми се обадиха, че някакъв щепсел изгорял, да ходя да видя. Което ми прозвуча много съмнително. Реших, че това е трик да ме примамят да отида, да ме изнасилят, разчленят и изядат и после да си отидат. За това взех един едричък приятел с мен и отиваме. Беше се запалил щепсела / или контакта/ на пералнята. А накрая, момчетата ми подариха чантичка с някаква козметика. Добри момчета бяха, нищо не взривиха и добре, че не изгоряха.

Вторият път, когато приех хора, не през платформата, бяха една двойка австрийци. Шлагера беше, че са в София, няма къде да спят, някаква спешна история беше, при това само за една вечер. Ако се чудите, защо повечето хостове искат минимум две нощувки е, защото не си заслужава от финансова гледна точка. Все пак има разходи, в които влизат почистване и пране, гладене и тн. В моя случай, аз си правех всичко сама. Все пак ги приех, защото звучаха отчаяно. И така и изглеждаха, жената видимо не беше добре здравословно. На другия ден напускаха рано и им казах да оставят ключовете вътре и да хлопнат вратата. Всъщност, винаги така правех/ вратата е с топка/, никога не съм ходила на инспекция преди да си тръгнат гостите и рядко е имало проблеми. Но този път, олеле мале. Всичко беше оповръщано и осрано. Такава мизерия не бях виждала. Предполагам, че са били изгонени от предишния апартамент. Естествено, никакво обещетение не можех да искам. Никога повече не се съгласих да взимам хора, извън платформата. Освен хоста, и госта има защита. Ако попаднете в апартамент, който не отговаря на това, което е в обявата, снимайте и се свържете с Airbnb. Много е вероятно да ви върнат пари.

Какво очаква хостът от гостите си? Нищо особено. Да не се пазари за цената. Да прочете цялото описание на апартамента и правилата, а не да задава въпроси чийто отговори са вече написани. Да остави апартамента горе-долу във вида, в който го е заварил и да спазва правилата за тишина в определените часове. И накрая да напише ревю.

В началото имах такса почистване, но установих, че така хората смятат, че са свободни да си цапат, щом си плащат. За това я махнах и просто си калкулирах почистването в крайната цена. В описанието пишеше да оставят апартамента в приличен вид и да са си изхвърлили боклука. Това последното никога не се случваше. В повечето случаи се извиняваха, че не знаели къде да го изхвърлят. Това искрено ме изненадваше, защото контейнера е точно пред кооперацията. Е, сега си го обяснявам. Просто идват от държави с различни порядки в разделното събиране и няма как да знаят/ а може и да не им го побира ума/, че в този контейнер се изхвърля всичко.

Имала съм гости от всякакви националности и добрите впечатления като цяло са повече от отрицателните. Понякога гостите имат безумни изисквания или те застрелват с някой въпрос. Една испанка ме пита колко стъпала има до апартамента? Ходих да ги броя и се оказаха точно 100!/няма асансьор/. Щяла да идва с майка си и баща си, които са на по стотина години и да прецени дали ще могат да се качат. Дойдоха де. Те ме поканиха на испанска вечеря в апартамента. Не помня какво сготвиха, но бяха много милички. Една американка беше в София, защото синът ѝ имаше турне с някакъв оркестър и тя вървеше подир него във всеки град. Тя ме заведе на един от неговите  концерти и сутрините пиехме кафе. Не всички търсят близък контакт с хоста, някои просто искат да бъдат оставени на мира. Но повечето хостове са отворени за контакт, ако госта поиска, така че пробвайте, може да ви разкрие някоя тайна на града в който сте. На мен поне ми беше много приятно и интересно да се занимавам с тях. Имала съм гости и българи, живеещи в чужбина. Не съм имала проблеми с никой от тях.

Имах проблем с една мома англичанка и 15годишната ѝ дъщеря. Имала приятелка в София и дошли да разгледат града. До късно през ноща имало крясъци и скандали, вдигнали във въздуха цялата кооперация. А на сутринта излязла на улицата гола, увита в чаршаф да си приказва с приятелката. Бяха ми и съсипали кърпите с грима си. Не една, всичките им предоставени. После в ревюто пишеше колко бил прекрасен престоя им. При оставяне на ревю, госта  може да напише нещо, което само хоста да види. Възползвайте се от това, ако имате някакви препоръки. Много съм благодарна на един американец, който изписа цял ферман какво да променя в апартамента. Той беше стар хост с имоти в Хавай, дори ми предложи отстъпка за къща там. Тогава определено не планирах ходене до Хавай и не запазих контакта.

Като цяло съм с много добри впечатления от гостите си. По националност, не можах да направя някакво обобщение. Но по критерий “чистота” наблюдавах нещо много интересно. Според вида в който ми оставяха апартамента имам следните констатации.

Много чисто, лъщи направо – сам мъж или няколко мъже.

Не много чисто, но в рамките на нормалното- семейства /независимо с деца или без деца/, сама жена.

Мръсно и разхвърляно- няколко жени.

Разбира се, това не важи за всички, но това ми направи впечатление на база на моите гости.

На мен страшно ми харесваше това занимание и общуването с всякакви хора, та ако имате свободен имот, пробвайте. Пробвала съм и с booking и homeaway, но за мен Airbnb е най-добрата платформа от позицията на хост.

За тези, които дават или ще дават под наем по този начин малко информация за законовата част. Тогава тази дейност не беше регулирана. Предполагам сега е същото и си  виси в сивия сектор. Ходих в общината да питам как мога да плащам данъци. Не било при тях, там само дългосроните наеми. Трябвало да се категоризим. Отивам в агенцията по категоризация, където ми казаха следното: Да имам фирма, управителя да владее чужд език и да го докаже със сертификат, да имам двама служители и разни такива глупости. Евентуално, ако ме одобрят за „къща за гости“ ще трябва да сложа на видно място с колко звезди е обекта и да спазвам техните правила какви точно услуги да предлагам. Посмях се и си тръгнах. Изчетох сума ти закони и намерих вратичка, където се казва, че можеш да отдаваш под наем почасово. Направих двуезични договори, в които пише, че го давам под наем на еди кой си по съответния закон и член. Който се интересува, мога да му го предоставя наготово. Събирате си всички договори от гостите и когато подавате данъчната си декларация, обявявате и този доход. Повечето хостове нищо не обявяват, но имайте предвид  какви съседи имате. Реално нищо не могат да ви направят, но могат да ви вгорчат живота. Разбира се, у госта също остава копие на договора, за да може да го покаже на полицията, която непрекъснато вика съседката Ненка. За съседката Ненка мисля да напиша книга в жанра „зли съседи“. Ако и вие имате съседка Ненка, хубаво си преценете нещата.

На снимката е апартамента въвлечен в историята, който може би пак ще заработи скоро, ако намеря правилния човек. След като заминах за Канада, с мъжа ми решихме да го дадем на приятел да го управлява, на когото подробно бях обяснила как работи сайта и вече успешно управляваше своя. И сега се съвземаме от загубите и загубеното доверие. И ужасно ми липсва тази работа.