„За“ естественото раждане

Нали сте чували,че тези които не са раждали естествено, никакви майки не са. Ми така си е, за това пиша. Ако случайно някой не е разбрал, че съм раждала трите пъти естествено и без упойка. И съответно, някой, ако може да ми даде медал. Обаче, също никакви майки не са и тези, които не кърмят. А аз не съм кърмила и сега не знам точно каква майка съм. Все едно на някого му пука.

Случвало ми се е слабо позната жена да ми обяснява да избера секцио, щото било по-лесно, при положение, че аз вече бях раждала естествено, а тя не. Предполагам, че и обратното е също толкова нелепо. Не знам, ако съм решила да раждам секцио/ изобщо не визирам, ако има и медицински причини/ как някаква позната ще ме убеди в противното. Чувала съм всякакви доводи, една жена да избере секцио по желание. Винаги ги приемам, макар и не винаги да съм ги разбирала. Единственият довод, който не мога да разбера и до днес е СТРАХЪТ на жена, която не е раждала до сега. Т.е не разбирам с какво страхът от естественото раждане е по-голям от страха от секцио при положение, че жената не е изживяла нито едно от двете. Моето обяснение е, че е по вина на докторите- не обясняват рисковете при секцио, които никак не са по-малко от тези при естественото раждане.

Първият път, може да се каже, че не съм решавала нищо, просто така се случи. Изборът  на платен екип беше в зората си, секциото се плащаше, а и никой доктор не ми е предлагал секцио де. Единствено имаше подмятане, че ми е тесен таза, но то май се оказва, че всички българки сме с тесен таз/ но в чужбина рязко си става нормален/. Преди да забременея, имах една коремна операция, която наподобява секцио и помня, че възстановяването беше ужасно при положение, че съм с много висок праг на болка. Даже мисля, че оттогава ходя леко прегърбена.

Така реших, че не искам да изживявам възстановяването от коремна операция отново и ще раждам естествено в най-близката болница при когото се падна. Ходех на консултации в поликлиниката и съответно както казах, никой не ми е предлагал секцио. Изобщо не съм искала да избирам екип, защото първо- нямах излишни пари и второ – нали това им е работата, какво значение има при кого ще раждам.  Когато ми изтекоха водите, просто отидох в болницата при който е дежурен. Нямам представа кои са били, никой не ми се е представял. Упойка обаче също никой не ми е предлагал. Много бях възмутена вече след като бях родила. Как може такова нещо! Редно е да кажа все пак, че нямах никакво понятие нито какво да очаквам, нито кое как се случва, ама абсолютно нищо не знаех. Което не ми пречеше да се оплаквам на близките си. Не че нямаше и за какво де, но в случая с упойката, когато ги извиках да ме погледнат/ писала съм за всяко от ражданията вече/ аз бях вече с пълно разкритие и няма как. От друга страна, тогава нямах представа как се слага тази упойка, но както казах, не ми пречеше да мрънкам. Е, добре че, нито ми предложиха, нито имаше възможност за епидурална упойка, защото аз имам необоснован страх от това да ми се забие игла в гърба. Или пълна упойка или нищо. Този ми страх наистина не знам от къде е, а интересното е, че и брат ми има абсолютно същият страх и предпочита пълна пред епидурална упойка, ама не при раждане де. Може би, страхът от естественото раждане при другите жени е нещо подобно на моя страх от игла в гърба.

Съвсем логично, второто и третото раждане предпочетох да са също естествени без упойка. Щом веднъж съм го направила, колко му е още два пъти. Все пак първото раждане протече бързо и без усложнения. Изумително е обаче как се забравя болката. И при второто и при третото раждане, адски се изненадах, че съм могла да забравя колко боли. Природата отново го е измислила, иначе никоя жена нямаше да роди втори път, ако си спомня ясно. Давам  си сметка, че имам страшен късмет- и трите ми раждания са под 3 часа. Вероятно, ако бях раждала  по 15 часа, хич нямаше да рекламирам естественото раждане. А най-много съчувствам на родилките дето се мъчат часове и накрая се налага секцио.

Тъй като третото раждане беше предизвикано/ третото е в Канада/ рискът да се стигне до секцио се увеличаваше, говорих с доктора, ако се стигне до там, че искам с пълна упойка. Категорично отказа. Каза, че това се практикува в изключителни редки случаи, когато няма друг начин. Всичко трябва да се случи изключително бързо, за да не се упои и бебето и няма начин да го направи, щото аз така искам. Добре, че не се стигна до секцио, щото наистина не знам как бих реагирала и дали щях да се съглася да ми сложат епидурална или… Не знам кое повече ме изненада- че тук не слагат пълна упойка, ако се налага секцио или, че в България е масова практика!

Обаче, както и в България, така и в Канада, секциото не може да е по желание.  Съответно, ако жената е решила, че иска да ражда секцио без реални медицински причини, трябва да открие лекар, който да се съгласи. В групите за района ни съм виждала такива питания. Пътуват до други градове, защото явно не се съгласяват лесно. Също като в България, трябва да се напише някаква диагноза, за да има основание. Не знам дали има санкции и какви, ако хванат доктор в такова нещо, но е факт, че не е съвсем лесно да намериш доктор, който да направи секцио без причина.

Ще отбележа и че бях на 40 години, когато се роди Тина и никой не е изразил мнение, че възрастта ми може да е пречка за естествено раждане.

Има някакви обсъждания дали трябва да се разреши секциото по желание. Аз лично смятам, че трябва да се разреши. Така и така, ако жената е решила, ще намери такъв доктор. И ще има реална статистика, колко са по желание и колко реално са по медицински причини. Единствената разлика с България е, че никой доктор няма сам да предложи секцио, просто така. Тенденцията е да се намали процента на секциото. А, има и друга разлика. И двата варианта са напълно безплатни.

Не знам дали успях, но идеята ми беше да насърча жените да раждат естествено. Болката бързо се забравя. За разлика от коремната ми операция, и след трите ми раждания бях бързо на крака и първата ми работа бе да отида да пия кафе. Да, и трите пъти слязох в кафенето на болницата още на втория час. Чувството беше невероятно, макар и … изпразнена от съдържанието.

И все пак, добре че го има секциото. Спасява животи. А майката е пак толкова майка, колкото и родилите естествено.

* на снимката сме аз и Тина/ или косата ѝ/ малко след раждането ѝ

 

 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s