Expat Bulgarian Mum

Моя приятелка, любезно ми предлага да отскочим до гръцкото море, на най-близкото възможно място до България с децата за няколко дни. За мен гръцкото море е свързано с ходене на таверни и тъпчене с калмари и октоподи, вино, гледка към морето, спокойствие, кеф. Не съм ходила от 4 години и взех, че се съгласих. Речено-сторено. С приятелката ми Еми, не веднъж сме ходили по морета заедно, разбираме се чудесно, така че нямам притеснения. Първото море беше с Теди и нейния син, които са приятелчета от детската градина. После в същият състав, но и с бебе Тони. Сега вече онези две дечица от първото ни съвместно море са големи и ще ходим само с моите две. Само че някак си забравих факта, че освен 8 годишния Тони, има и една Тина, която е на 2. Ужасните 2.

Решаваме да тръгнем рано сутринта. Еми пита дали ще е проблем да събудя децата в 7,30. Изсмивам се, явно е забравила какво е да имаш малки деца. Аз винаги пътувам с много малко багаж, толкова малко, че на третия ден няма какво да облечем, за сметка на това, че и малкото, което съм взела ми е напълно безполезно. В случая малкото ми багаж е плюс, защото колата на Еми се оказва миниатюрна, а аз съм спокойна, защото знам, че тя си носи цялата къща с нея. Дори сол има в колата си! Разбира се, има и тирбушон.

Тръгнали сме вече. Еми тактично ме пита, дали на завоите в Кресненското дефиле има вероятност Тина да повърне. Тя е болна на тема чистота и изобщо не знам как ѝ хрумна да качи децата ми в колата си. Категорично я уверявам, че няма, до сега никога не е повръщала на път. Още преди да стигнем заветните завои, Тина повърна. Еми моментално намери някаква отбивчица и спря. Предложи да сваля детето, за да я преоблека и да изчистим като хората. Категорично отказах, чисто не чисто, исках веднага да се махнем, за да не ни отнесе някой от отбивчицата на пътчето по което се движехме, набедено за международен път Е 79. После спряхме само веднъж за кафе и измиване, веднъж за домати, на границата , после малко се повъртяхме в кръг и взехме, че стигнахме.

Отиваме на кръчма да ядем както казва Тони, ръце и крака на октопод. С дете на 2, не е да седнеш и да си ядеееш и пиеееш. Слава Богу имаше една люлка и Тони беше от изключителна помощ в този момент, защото люля Тина до откат и чак се притесних да не ѝ стане лошо и наново да повърне, и то безценния калмар, който изяде с настървение. За следващите вечери, за мое удобство и все пак да не тормозим клиентите по таверните, ми дойде гениалната идея да отидем на рибен пазар и да си накупим пресни калмари и октоподи. Не знам дали наистина пречим на клиентите в таверните/сигурно, защото всички бяха българи/, гърците са доста толерантни, но аз съм наплашена от отношението към децата в българските кръчми, а и няма да какво да си кривим душата, такова малко дете, по-добре за всички е да не се води на кръчма за повече от 15 минути.

Ние хубаво купихме калмари и октопод, но никоя от нас не знае как се готви. Тук влезе в употреба фейсбук. Малко късно, защото в Гърция интернета го има, когато си иска. Мислех, че в Канада е най-скапания интернет, но не, в Гърция е. Малко сутрин и малко следобед. Нашият мил хазяин, на оплакванията ми че няма нет каза „Тука е така. Ей там в оня ъгъл виж дали не е по-добре.“ И не, не ми казвайте, че съм отишла на почивка и мога без нет. Мога, ако ми е казано, че няма, а тук е обявено, че има и по дяволите трябва ми скапания нет. Няма да влизам в подробности защо, но най-малкото щото нямам телефонен номер и това е единствения начин да се чуем с мъжът ми, който се е кръстил 150 пъти докато му вдигна на вайбър и разбере, че не сме се размазали по пътчето дето вече споменах. Та, ако може да не ми казвате, че мога и без нет.

Въпреки това, хазяинът грък се зае да ни показва как се приготвят калмари и октоподи. За мой късмет, Тина заспа и Еми имаше честа да е на кулинарен урок. Тина спа дългооо и продължително, мислех си едва ли не, че всичко е готово и като слязохме в кухненския кът на двора, установих, че току що били приключили с чистенето на калмарите. И двамата бяха в кръв. Трябвало да им се чисти някаква кост и очите. Еми каза, че калмарите са със сини очи или тя била попаднала само на такива със сини очи. Добре де, как да ни хрумне, че ги продават неизчистени. В наша защита ще кажа, че има логика, щото октопода беше изчистен. Хазяинът беше така мил, че дори ги изпържи. Октопода остана за следващия ден и ще кажа, че е далеч по-лесен за приготвяне. Лошото е, че Еми вече не иска да хапне калмари. Но се научи да ги приготвя. Чудесно.

Малко плаж. Тина е облечена в цял бански. Имаме проблем. Когато е с памперс си казва, сама си го сваля и отива до тоалетна. Когато е с гащи, нищо не казва. Явно и с банския така, защото пред същисания ми поглед си се изпика права на плажа. И пред погледа на още доста плажуващи, които нищо не казаха. В опита ми да ѝ сложа памперс и някаква дреха, тя реши, че ще си седи гола. Ми, съжалявам, ако съм нарушила нечий комфорт, но нямах сили и я оставих известно време така и после просто я прибрах.

Двора на къщата, в която сме отседнали е приятен, има и някакви детски играчки. Има тоалетна на двора и не е нужно да се качваш до стаята и реших, че е подходящо Тина да разбере, че бърка понятията гащи и памперс и да разбере, че е точно обратното на това, което си мисли. За това е облечена с рокличка и гащи и инструктирана да каже, когато има ако. Каза детето, ама късно. Оказа се разстройство и не искате да знаете как, но някакси я пренесох до стаята без да се разтече и да се налага да мием след нас. Еми си умря от смях. Освен това, Тина се храни разделно. Винаги яде само по един продукт на хранене. Не знам защо, но е така. Реши да вечеря домат, разбирам я, вероятно сега разбира какъв всъщност е вкуса на доматите. Това обаче, както всички знаем не е запичащ продукт, а всяка хапка бе съпроводена с хленчете от което разбрах, че има афти. Имаше прословутия зелен сопол, който честен кръст никога до сега не е прихващала. Направи ми впечатление, че щом стъпи на плажа и сопола протичаше, иначе го няма много-много. В защита на гръцкото море ще кажа, че това май си беше вирус лепнат в София и просто така се случи.

Квартирата ни е на 2я етаж и Тина тръгва да я изучава. За мен периодът между 2 и 4 години е най-тежък за отглеждащият го, дори и при липсата на тръшканици/ чук-чук/, не за друго, а защото според мен са най-опасни за себе си и околните. Никога не знаеш какво ще му хрумне и на къде ще хване, няма инстинкт за самосъхранение, няма мисъл, няма нищо. За това и никога не я изпускам от поглед/ и с предишните две бях така/. Естествено, опита да се покатери на столовете на терасата и да се качи на парапета, изхвърли всички щипки и закачените бански на простора през балкона. Тези на Еми, аз не оставям неща, които не бива да са в обхвата на ръчичките ѝ. След като се опита да изхвърли още няколко неща, Еми си спомни, че е по-добре да ги държи нависоко. Накрая, Тина изхвърли шишето си с мляко и то се разпльока. Това шише ми е жизненоважно, защото служи за успокоение и приспиване. Както и да е, време е да се отказва. Слязохме да мием локвата. Еми ми де, аз уж я пазех да не влиза в локвата. И сега да ви кажа едно важно наблюдение. Освен, че на тази възраст са опасни сами за себе си, двойно по-опасно става, ако сте на почивка с човек, чийто деца са вече големи и не си е имал работа с бебе от десетилетие. Трябва да наблюдавате възрастния какви ги върши, за да предотвратите катастрофата. Като например, да изтръгнете от малката ръчичка приготвеното хапченца да си го изпие Еми, веднага щом си довърши телефонния разговор, който решава да отиде да проведе на двора и оставя вратата на стаята отворена. Както казах, изпусна ли я за няколко секунди от поглед, започвам да я търся, в случая я намерих на стълбищната площадка, колебаеща се да тръгне нагоре или надолу.

Всички вече спим. Тина се събужда в 3 през ноща с рев, нещо, което отдавна не се е случвало. Ето, сега ми трябва шишето с мляко и решавам да видя дали все пак не става нещо от него/Тони го прибра, за да го изхвърлим/. Ще видя, ама ако има ток. Щото ток няма. Аз обаче като никога съм взела едни лампички на батерии/ не ме питайте защо, това е друга история/, които свършиха чудесна работа, а на следващата вечер Тони и Тина украсиха с тях едно лимоново дръвче и пяха коледни песни. Шишето беше здраво, само се бе разглобило, та спасих съня на всички съседи.

На сутринта Тина е ухапана от около 140 комара. / имаше си мрежи/.Изглежда като болна от шарка. Който я видеше и инстинктивно отстъпваше две крачки назад. В недоумение съм, защото никой друг от нас няма особени поражения. Нищо не нося за такъв случай, а и никога не съм носила, за да започна тепърва да нося. Дори Еми се оказва, че няма в колата си никакво мазило. Хазяите като видяха Тина и започна едно вайкане. Тези хора се побъркаха. Гъркинята донесе мазило и лично намаза всяко ухапване едно по едно и така разбрах бройката. Подари ми друго някакво с инструкции на колко време да я мажа. Мъжът ѝ през това време донесе машинка за контакта да сложим в стаята и близалка за нея. Винаги ме е изумявало, как гърците са изключително внимателни и грижовни към децата.

Отиваме на плаж, аз с ясното съзнание, че ще влезем с Тина по-навътре и ще имитираме плуване. Тя все ме дърпа да ходим на по-дълбокото и аз си представям, че ще поплувам и аз някакси с нея. Да я оставя на Еми няма шанс, тя веднага тръгва след мен. Та, стигаме на плажа и аз с едно движение свалям роклята си с идеята да влизаме в морето. Оказах се по гащи. Да, имах горнище на бански, но някак съм забравила да си обуя и долнището. Еми пак се смя.

Децата гладни. Няма нищо наоколо, освен хотела, чийто плаж ползваме и незнамсиколко време чакаме да дойде някой и да си поръчаме. Отивам с Тина до ресторанта да поръчам. Гостите на хотела закусват. Оказва се, че приемат свободни поръчки след 11ч. Часът е десет, а Тина крещи „ам ама ам“. Сервитьорът просто сложи някакви неща от шведската маса в една чиния и ми даде едно кафе и ние се разкарахме. В 11,05 отново съм там с Тина, която крещи „ам ам ам“. Този път успешно поръчах сандвичи, а сервитьорът ми даде и бонус бира! Оказа се, че има дъщеря на почти две години и май ни съжали.

В общи линии смятам, че на море с бебе до една година е супер, с дете от 4г. нагоре е от поносимо до добре, а с дете от 2 до 4 е най-малкото необмислено.

Ама вие си знаете.