На път със самолет

При повечето хора, определящо при търсенето на билет е цената, а не авиокомпанията. Така съм и аз, особено като се има предвид колко са скъпи билетите за презокенските полети и бройката ми деца, едно пътуване е цяло състояния, за това гледам да намеря възможно най-ниската цена. Неприятното е, че щом детето навърши 2г. се плаща 80% от билета. До 2г. се плаща 20%, но детето няма място. Но на дълъг полет можеш да си поръчаш bassinet/кошче за спане/ напълно безплатно и е супер удобно.

Обаче, авиокомпанията си има значение за качеството на услугата. Ще направя сравнение с авиокомпаниите от миналогодишното ми и тазгодишното пътуване. И някои трикове, които приложих тази година, къде успешно, къде не, за да си облекча живота.

Така, миналата година пътувах с Jet Airways+ Bulgaria air. Jet Airways е втората по големина авиокомпания в Индия, не е някаква нискотарифна.

Тази година- Lufthansa+ Air Canada. Билетите на Lufthansa обикновено държат високи цени, но тази година изненадващо те даваха най-ниска цена и за това взех тях.

Единственото, което ми е задължително като изискване е, престоят между двата полета да е около 2 часа. Ако съм сама не пречи и повече, но с две деца няма начин да обикалям някое летище 6-7 часа.

От Торонто всички полети са вечерни, но на обратно от София има вариант или сутрин много рано или след обед. Предпочитам след обед разбира се, но както казах, цената е определяща. Миналата година беше сутрешен, тази следобеден и мисля, доста по-добре се чувствахме.

Така. Jet airways- полет Торонто-Брюксел. Онлайн чек ин. Обикновено с предимство при качването са бизнес класа, майки с деца, инвалиди. Пълна лудница и блъсканица, едвам си проправих път. Същото и наобратно. Вътре като в селски автобус, по-скоро индийски де. В края на полета, тоалетните бяха в безумно състояние. Стюардесите- млади, красиви, гримирани и с прически. И бяха доста мили. Самолетна храна, едва ли някой обича, но тази поне имаше някакъв вкус, или пък заради миризмата да ми се е сторило така. Доста уханна беше. Поеевропейчено или поамериканчено индийско, не знам всъщност какво точно беше. Ръкопляскания при кацането и моментално ставане и ровене за багажи. Стюардесите положиха доста усилия да ги задържат по седалките, докато спре самолета.

Брюксел-София с България еър. Полупразен самолет. Неизменното шоколадче, което аз всъщност харесвам. Индийските стюардеси може да бяха красиви, ама нашите няма кой да ги бие. Всичките като от списание. Но самата сериозност, без грам усмивка и излъчват някаква надменност и отегченост едновременно. Може и да си въобразявам де. Вяло ръкопляскане при кацане.

Връщането беше меко казано отвратително, писала съм за него. Не може онлайн чек ин. На всичкото отгоре на място ми направиха чек ин само за първия полет, за втория не можело. Рискът да пътуваш с някаква шашава авиокомпания. Служителката на чек ин на България еър, кисела та кисела, може би заради ранния час и да беше недоспала. Закъснение на полета на България еър/ о, изненада/ недоставяне на бебешката количка и търчане с Тина на ръце да хвана следващия полет, като мина чек ин преди това. България еър са ми вече в топ 1, които да избягвам, заради пословичните им закъснения. Теди си отвися 6 часа на едно летище.

Тази година.

Торонто-Франкфурт с Луфтханза. Онлайн чек ин. Като си купувах билета заявих wheelchair/ инвалидна количка/ като имах предвид онези колички дето превозват по няколко човека. Това, заради приключението с носенето на Тина миналата година. Трябваше да куцам, щото нещо там на крака ми има. В Торонто не мина номера, не качвали деца. На кацане във Франкфурт, стюардесата каза, че не знае дали ще докарат инвалидна количка или камионче/ не знам как се казва/ и да си говоря със служителите. Не ми се разправяше, а и си получих бебешката количка. Този път бях заявила детски менюта, защото първо тях носят и да не ме пита Тони кога ще му дадат и на него, не че я яде. Дали за възрастни, дали за деца, храната беше отвратителна и само поразровихме малко. Изобщо не мога си спомня какво беше. Стюардесите- усмихнати, приветливи и доста възрастни. Дават моливчета и нещо за оцветяване на децата. В края на полета, тоалетните все още изглеждаха прилично. Няма ръкопляскане при кацане и хората не бързат да се втурнат към вратата, веднага щом докосне земята.

На връщане пак с Луфтханза, но втория полет се оперира от Еър Канада. Пак онлайн чек ин, но отивам да оставя багажа и да кажа сто пъти, че бебешката количка ми трябва на вратата. Момичето на чек ин е супер, ама супер любезно. Дори ми сложи знак priority и на количката и на куфара без да съм молила за това. Организацията им е много добра. И на отиване и на връщане при отвеждане към самолета няма блъсканица. Предварително отделят бизнес класа, инвалиди и хора с деца и влизахме с предимство без да използвам лакти.

Първият полет закъсня с 40 мин. и подготвям Тони, че ще трябва да излезем от първите и да побързаме. Летището във Франкфурт е доста неприятно и проверката за сигурност тече мега бавно. Естествено, че на полет от София до където и да е настава блъсканица, кой пръв ще излезе. Ако ни е втори полет, винаги изчакваме и слизаме от последните. Моля ви, ако полета ви е последна дестинация, изчакайте търпеливо и дайте път на хората гонещи други полети. Не веднъж съм чувала отчаяни викове на някой пътник да го пуснат да мине, че ще си изпусне полета.

За моя изненада, на стълбите стоеше човек с табела с надпис Торонто и номера на нашия полет. Събрахме се общо 12 човека за Торонто. Качиха ни на автобусче и ни закараха директно на гейта, където веднага ме пуснаха да минавам с предимство. И най-хубавото е, че така ни спестиха проверката по сигурност. Според мен имаше достатъчно време да хванем полета с малко подтичване, но явно са решили да не рискуват с 12 заблудени българи и да плащат хотели. Да, всички бяхме българи, а един си личеше от далеч, с голям златен ланец. Ех, ако можеше винаги да ни превозват така.

Франкфурт-Торонто с Еър Канада. Пак им дадоха нещо за рисуване на децата. Значи, Еър Канада бият всички с две неща.

1. Най-възрастни стюардеси. Поне 50- 60 годишни бяха и доста неугледни, не видях грим и прически, те са над тези неща. Чудех се, ако стане инцидент и трябва да ни спасяват, как ще стане това. Е, имаше и едно младо момче за цвят. Горкия.

2. Най-гадна храна. Признавам си, че тук изобщо не можах да разбера какво ям. Ако не знаех, че има пиле вътре, никога нямаше да разбера. Детското меню не беше по-добре, някакъв миазъм от паста с домати, като макароните поразително приличаха на големи тлъсти червеи, а за десерт бонбони помбер.

После някакви сандвичи, като тези от детското меню незнайно защо бяха и вегетариански. Значи, хляб мацнат с нещо, не знам какво, резен домат, резен краставица и част от листо на маруля. Егати сандвича. Децата спяха така или иначе, а аз си поръчах вино.

Та така, това беше най-лекото ми пътуване и сега си давам сметка, че голяма част от това се дължи на добрата организация, така че има значение авиокомпанията.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s