Преместването или как получих шамар от канадската бюрокрация-част 2

Понеже питахте защо се преместихме. Цялата работа е, че мъжът ми много често пътува до Торонто и не винаги можеше да се прибере и оставаше да преспи, а аз мрънках. Също мрънках, че ми е омръзнало в Хънтсвил. Но и не искаме да живеем в Торонто. Тази локация му е много удобна до навсякъде, където трябва да ходи и да се прибира за вечеря и просто трябваше да решим бързо. Това е. А Хънтсвил се оказва едно бижу, но едва сега го разбираме.

Ето и какво стана и защо толкова не харесвам това място. Писала съм, че умните хора първо избират училище и после наемат/купуват къща. Това е така, защото  училището е според адреса и не може да го запишеш, където ти падне. Колкото е по-добро училището, толкова е по-скъп района. В Торонто не знам какво училище бихме могли да си позволим, но в провинцията е по-добре в това отношение. Аз съм проверила училищата в района, добър рейтинг, видяла съм и кое точно училище с French Immersion е за нашия адрес.

Няколко дни преди да се преместим, специално се вдигаме и отиваме жизнерадостно да запишем Тони, така че, като се преместим през уикенда, той в понеделник да тръгне в новото училище. Казват ни, че за съжаление няма свободно място във френската програма. Аз гледам недоумяващо. Никога не съм предполагала такъв проблем. Мислех, че е както с английската програма, щом това е училището за района, трябва да го вземат. Това не важало за френската програма. Има две паралелки с по 20 деца и никакво изключение не могат да направят. За справка, в Хънтсвил бяха две паралелки с по 17 деца, а сега едната вече е с 16, явно няма толкова желаещи, но и населението е по-малко. Поисках среща с директора, не, той не може да вземе такова решение. Казах, че ще се обадя в борда. Казаха ми, че суперинтендънта трябва да разреши. /Извинявам се, но нямам представа как е на български и въобще дали има еквивалент тази позиция по отношение на образованието. /Много съжалявали за разочарованието и ни пратиха да го записваме в училището ни по адрес в английската програма.

Аз съм разстроена. Наистина не знаех, че само ако има място може да го запишат, но незнанието не е извинение. Само, ако бях се обадила в училището като решихме да се местим, щях да знам и нещата да се развият по друг начин. Един двеминутен разговор! Изобщо не ни е хрумнало, че може да няма места, та нали идва от френска програма и е един вид заварено положение. Мъжът ми звъни на борда на първия номер, който открих. Не, не може да направят изключение. 20 деца и нито едно повече. Може да го запишем в листа на чакащи за 4ти клас и ако се освободи място и издържи теста, тогава. Лошо ми е.

Аз не съм някаква амбициозна майка, даже хич, но на Тони никак не му беше лесно първата година, тъкмо започна да се чувства комфортно с френския и край. Адски ме хвана яд и се запънах като магаре на мост.

До сега нямах никаква представа как функционира училищния борд. Оказа се, че има няколко superintendent като всеки отговаря за няколко училища в определен район и той коли и беси. Звъня на нашия и вдига Деби. Както се оказа, и предишният път мъжът ми с нея е говорил. Обяснявам случая и моля за изключение. Не, не може, такива са правилата. Ако направели за нас, трябва и за другите, а много били желаещите. Да, обаче едва ли всички чакат за трети клас. Направих бързо проучване в нета и се оказа, че в този район наистина са много желаещите и за записването в 1ви клас става някакъв ужас. Точно както беше в България, редят се на опашки от тъмни доби. Хората са искали да се открият още паралелки с френски, но борда категорично отказва.

Разбирам, че няма да се съгласят и че родителите може би ще имат някакво основание за недоволство и започвам да мисля други варианти. Освен този борд има един Католически и един Френски. В католическите училища учат френски, но малко, освен това имат часове по религия. От Френския борд разбирам, че има училище в един град на 35км. Натоварвам децата и с навигация на телефона отивам там. Могат да го вземат, ако издържи изпита, защото френско училище не е като French Immerssion. Това е вярно, обикновено са франкофони или поне единият родител владее френски. Първоначално мислехме да опитаме, но разпитах по групите и една майка, чиито деца са учили там ми обясни, че всички бележки, родителски срещи и каквото се сетиш са на френски.  Каза ми, че дори в междучасията трябва да говорят на френски. Това би било мъчение и за Тони и за нас. Да не говорим за домашните като не разбирам и дума френски.

Продължавам да умувам и съм убедена, че трябва да има решение. Връщам се на предишния борд и проверявам кои са най–близките градчета с училища с French Immerssion. Намирам едно на 25км. Обаждам се по телефона, послъгвам, че ще живеем там и питам има ли място. ИМА. Мятаме се всички и отиваме. Разбира се, там обясняваме случая, казват че няма проблем да ходи там, стига суперинтендънта да разреши/същият/ и да държи тест, щото училището в което е ходил е към друг борд. И че няма да има автобус, а ние трябва да го караме.                                                                                                                                             Хубаво, този тест не би трябвало да е проблем, попълваме формуляри и се разбираме да ни се обадят до ден два за теста. След обяд ми звънят, че суперинтендънта не е разрешил. Вече бяс ме хвана.

Като типична българка реших да звъня направо на Директора по образование в борда. Вдига секретарка, обяснявам пак и тя ми каза, че не може така. Първо е суперинтендънта, после зам. директора и чак тогава директорът. Аз пък и обясних, че този суперинтендънт е неоткриваем и вдига само Деби. Тя обеща да му предаде да ми се обади. Е, обади се, за да ми каже, че не може. Даже ми се сопна, че съм казала, че той не разрешава, а всъщност такива са правилата. Но защо не може, това вече ме срази. Понеже имало много желаещи, не разрешават в близките училища извън района. Просто си държат свободните места/1-2-3 примерно/и не ги дават на никой извън района на училището. Можело да ми разрешат в едно единствено, което е на 60км! защото нали вече не е толкова близо и няма луди да си карат детето до там и обратно. Ей така за спорта се обадих, но няма места там.

Има и една позиция trustee, които се избират с избори, членове са на борда и са нещо като медиатори между хората и борда, като не можеш да се разбереш. Обадих се на нашия, тя обеща да говори със суперинтендънта. Върна ми обаждане, че наистина много съжалява, но, о изненада, не може. Но на този човек със сигурност му става лошо от мен. Мъжът ми предложи да се откажа, даже малко се поскарахме, че яко съм се запънала и май прекалявам и нали няма да свърши света, ако не учи френски. Няма разбира се, но ужасно ме е яд, най- вече на себе си. А Тони ще съжалява един ден, като разбере защо не е продължил с френския.

Тони не беше ходил на училище 5 дни и понеже не може да продължава да е без училище го записах в това за района ни.

Значи, Тони може да не го вземат във френската програма, но ще ги изтормозя до край, защото не е честно да държат свободни места. Ми направете лотария, хвърляйте чоп, измислете си критерии, но ги дайте тия места на децата.

От опита ми с българските институции знам, че нямаш ли черно на бяло нещо, значи нищо не си направил. За това решавам, че ще пусна писмено искане за преместване в училище извън района на адреса ни, но не знам как. Звъня на Зам. Директора на образованието в борда и като по чудо, лично той вдига. Обяснявам какво искам да направя, човекът ми даде имейла си, но ми каза, че всъщност Суперинтендънта на Програмата трябва да реши. Този е някакъв на когото не съм звъняла. Веднага поправям тази грешка, но се включва секретар, оставям съобщения, но не, не ми се обажда.

Междувременно пратих имейл на Зам. Директора с цялата сага, като този път добавих, че искам да ни разрешат само за текущата учебна година. После ще се спасяваме. Това беше в сряда. В петък започвам да нервнича, че нямам отговор. Ми то ще свърши семестъра скоро. За всеки случай му пращам пак имейл. След две минути получавам отговор, че в началото на следващата седмица, той, суперинтендънта на училищата за нашия район/ онзи същият дето ми отказва сто пъти/ и суперинтендънта на програмата/ този, на който оставям съобщения/ще се срещнат, за да обсъдят случая. Уау, с такава радост се обадих на мъжа ми, да му кажа, че поне нямам пълен отказ. Както каза мъжът ми, другата седмица ще получа пълен отказ.

С този отказ, хич няма да се занимавам с Директора по образованието, а ще пусна оплакване до Омбудсмана. Има такъв, който се занимава само с училищните бордове. Не знам какви са му правомощията, но се надявам да ги накара да си променят правилата и да не държат свободни места, щото няма за всички.

Това ми е драмата. Иначе и сегашното училище е чудесно, с добър рейтинг, но няма френски и съответно не ми харесва. Директорката ме разведе, училището е много мъничко. Толкова мъничко, че са смесени класове, 1 и 2, 3 и 4 заедно и тн. Някои бордове го практикуват това и без да са малки училищата, имало някакви позитиви, но не съм запозната точно. На Тони разбира се, не му е важно да учи френски. Ако го питам него, най-добре изобщо да не ходи на училище.

Общо взето се оказа, че с Хънтсвил сме извадили някакъв луд късмет и то не само за училищата. За личен лекар също и въобще за доста неща. Единствения недостатък е, че е доста на север и далеч от Торонто. Но мислим да се връщаме в Хънтсвил за следващата учебна година. До тогава ще се опитаме да поддържаме френския на Тони с частен учител. Намерих една единствена учителка за $40 на астрономически час, но поне е преподавала в French Immersion и знае какво трябва.

И всичко това се случва, защото съм направила един пропуск в проучването. Ако някога пак отиваме в нова община, не само училищата ще гледам, но и правилата на борда, защото не са еднакви. Те си ги измислят.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s