Expat Bulgarian Mum

Всяка година по това време чета из нета как в България коледните тържества в училище стават все по-пищни. А тази година разбрах, че на първолаци им правят тържество с DJ в нощен клуб, макар и през деня. Да не говорим за подаръците и за деца и за учители, невероятни суми прочетох. И всичкото това невероятно разточителство на фона на добре известния ни стандарт на живот. За 10 години толкова много са се променили нещата в посока все по-голяма комерсиализация и показност. За всичките години в училище на Теди в България нито веднъж не е имало коледно тържество ИЗВЪН училището, а сега дори правят завършването на детска градина в ресторант!

Завършването на Теди на детска градина също беше малко в повече, но поне беше в Националния исторически музей и след това децата играха на детската площадка и разгледаха самолетите. Предвид, че някои деца е възможно никога да не бъдат заведени, това си е плюс, което ме подсеща, че не съм водила Тони там.

Ето как се отбелязва Коледа в училище в това така комерсиализирано канадско общество. Общо взето целият месец е подвластен на Коледа, украсяват си стаите, имат разни пижамени дни, базари с благотворителна цел и всякакви такива неща. Тази година цялото училище събират детски играчки и ще ги дарят на организация, която ще ги раздава на бедни семейства.

Коледният дух е изцяло и в учебния процес. Тази седмица ще правят джинджифилова къщичка, която после ще изядат, но това всъщност е урок по математика! Докато правят тестото, ще трябва да измерват продуктите. За мерки и теглилки мисля, че учиха миналата година, но може би преговарят, не знам, защото както знаете няма учебници. Ако има някакво тържество, то е за цялото училище, провежда се в салона и не е повече от час. Иначе, обикновено последния учебен ден си правят „купон“ в стаята. Може да гледат някой коледен филм, или коледни песни и разни игри. Родителите изпращаме по нещо за почерпка. Обикновено има списък какво да се прати и родителите се отбелязват кой какво ще прати- плодове, сирене и солени и сладки бисквити са стандартните неща.

Интересното е, че нещата които се правят като курабии и сладки, държат да са домашно направени, а не купени. И не искат сертификат и проба от лаборатория, а само написано какви са съставките на съответните курабии, за да не го яде дете, ако има алергия към някоя от съставките. Децата с алергия тук са добре обучени, предполагам и в България де, то си е необходимост. Моите деца нямат алергии и не знам как става, но децата сами си казват. При малките сигурно си е проблем. Просто тук ми направи впечатление, когато на рожден ден на Тони, ставаше на 6, едно също 6 годишно детенце дойде и ми каза, че има алергия към пеперони. Родителят като го доведе, нищо не каза, явно разчита, че детето си знае. Стана малко тъпо, защото това е любимата пица на Тони, но в крайна сметка той много добре разбра и сам предложи за всички да е вегетарианска, което си е урок по емпатия. Аз пък доста бях изненадана от факта, че някой е алергичен към салам!

Да се върнем на Коледата. В детска градина/училище децата не получават подаръци от дядо Коледа, това си е за вкъщи. За учителите също не ми е известно да се събират пари за огромни подаръци. Който иска подарява, но е нещо символично. Та вместо те да получават подаръци, в училище децата изработват нещо за подарък за семейството си. Това е- учат ги и да дават, не само да получават.