Придобиване на канадско гражданство или как ние с Теди станахме канадски граждани.

За да се придобие канадско гражданство, общо взето има три начина/ има разни изключения, но няма да се впускам в подробности/.

Първият е по рождение на принципа на jus soli/ the right of soil/ вторият е citizen by descent at birth /по произход/ и чрез натурализация. Интересното при мен е, че трите ми деца са станали канадски граждани по различен начин, имаме и трите модела.

Тина е родена в Канада, за това си получи гражданството по рождение без да правим каквото и да е.

Канада е една от малкото останали страни, която дава канадско гражданство на принципа на jus soli. Демек, дава се канадско гражданство на дете родено в Канада, независимо от статута на родителите. Това значи, че може двамата родители примерно да са дошли с туристическа виза и детето родено в Канада ще бъде канадски гражданин. Съответно, има някакъв туризъм за раждане в Канада. Това обаче, освен че е много скъпо, не дава право на родителите да останат и обикновено всички си заминават, като детето навършвайки 18г. ще може да се върне самостоятелно в Канада. Т.е. това е едно дългосрочно и скъпо планиране за евентуалното бъдеще на детето.

Тони е канадски гражданин по произход/ citizen by descent at birth/, и първото от децата ми, което се сдоби с канадско гражданство. Той е роден в България с баща канадски гражданин. Няколко месеца след раждането му, баща му изпрати документите, имаше и някаква такса и след около година получи сертификата за гражданство на Тони в пощенската си кутия. Има обаче едно ограничение. Само на първо поколение натурализирани канадци, децата родени в чужбина получават гражданство. В това отношение Тони е ощетен, защото баща му е първо поколение натурализиран канадец, съответно Тони се явява второ и децата му един ден, ако се родят в чужбина и майката и тя не е канадка, няма да получат канадско гражданство. За разлика от Тина, чиито деца ще получат гражданство, където и да се родят, както и за разлика от Теди, който също може да предаде гражданството на децата си родени в чужбина, защото пък е натурализиран канадец първо поколение. С тази разлика, че децата на Тина, ако си родят техните деца в чужбина, също ще имат право на гражданство, а децата на децата на Теди няма. Достатъчно ви обърках. Ми, да се оправят.

Теди и аз сме канадци чрез натурализация./ ако се чудите какво става, Теди ми е дете от първи брак/. Канада е една от страните, която дава доста бързо и лесно гражданство чрез натурализация спрямо това, което съм чела за някои европейски страни. Само че, преди това трябва да станеш постоянно пребиваващ/ permanent resident/, няма друг начин. А да станеш постоянно пребиваващ е по-трудната част, но това е повод за друга статия.

Условията за натурализация са прости. Да си постоянно пребиваващ и да си прекарал 1095 дни/ 3 години/ през последните 5 години в Канада. Децата не е нужно да имат тези дни престой. Естествено, има разните му там, да не си терорист, осъждан и тн.

Разбира се, не е задължително да кандидатстваш за канадско гражданство, има хора с години си живеят като постоянно пребиваващи по най- различни причини, но има и такива като мен, които броят дните и пускат документите на втория ден след навършване на необходимите дни. Всъщност, аз ги пуснах с точно 1098 дни в Канада.

Не че имах някакъв зор, причината беше Теди. След като емигрирахме, Теди се върна в България да завърши учебната година и му липсваха едни 8 месеца. Както казах, децата не е нужно да са изпълнили дните за престой, но той скоро ставаше на 18г. и аз бързах да пусна документите докато е все още на 17. Не че не може той да си ги пусне като пълнолетен като изпълни дните за престой, но моите притеснения като майка бяха, че иска да пътува, може да се влюби, може да иска да поживее някъде и да не се върне навреме и да изгуби статута си на постоянно пребиваващ. Да, за да си постоянно пребиваващ има изискване колко време минимум на година трябва да си в страната, докато като канадец може да се вее колкото си иска.

И така, изпратила съм документите по пощата, останалата коренспонденция се осъществява по имейл. Таксата е $650 за възрастен и $100 за дете. Първата стъпка е получаване на AOR, което значи, че документите са получени и започва чакането. Втората стъпка е да си “ в процес“.Имаш онлайн профил, където можеш да проверяваш това, но никаква друга информация няма. “ В процес“ влязохме може би 7 месеца след изпращането, което значи че работят по файла. Проверяват ти миналото за криминални прояви, не знам си кви неща и разбира се дали имаш необходимите дни в Канада, чрез гранична полиция. След като са проучили всичко, следващата стъпка е тест и интервю. Тест по канадска история. Звучи смешно, а и е така. Изпращат ти една книжка, която е сигурно 10 страници по която се подготвяш. Обикновено след като минеш успешно теста и интервюто, след 2-3 месеца получаваш имейл да се явиш на клетва. При нас обаче не беше така.

Някъде през декември, 11 месеца след изпращането на документите, получих имейл да се явя на тест на 10 януари в Съдбъри. Както знаете, живеехме в Хънтсвил и Съдбъри беше моя офис. Офисите/ местата където се случват тестове и клетви са по местоживеене. Обаче се преместихме, аз ги уведомих за новия ни адрес, защото съм длъжна и очаквах да прехвърлят файла в офиса в Мисисага, който ми е на 40мин., но щеше да чакаме още 2- 3 месеца. Те обаче са решили да не го правят, за което много се радвам.

Офисът в Съдбъри се води временен, защото командироват емиграционни офицери от Торонто за тестове и клетви два пъти годишно. Този офис обслужва един доста голям район, с не много емигранти и понеже повечето пътуват от някъде си, правят теста, интервюто и клетвата в един ден или два. От Хънтсвил се намира на 230км. на север, а от сегашния ни адрес на 360км.

Получих имейл за тест и интервю само за мен и малко се притесних, защото знаех, че макар Теди да не трябва да прави теста, трябва да присъства на интервюто. Децата под 18г. не правят тест. Теди вече ги беше направил, но се гледа на колко години е в деня на получаване на документите и над 16г. трябва да присъстват на интервю. А аз нямах имейл за него. Имат кол център и се обадих, където ми обясниха, че вече са го премахнали и не трябва да присъства, само да нося и неговите документи.

След няколко дни ми се обадиха по телефона от емиграционните и ми казаха, че ако мина теста и интервюто, на следващия ден ще е клетвата. Тук започнахме да мислим как да стане логистиката, защото всички над 16г. са длъжни да се закълнат и Теди трябва да присъства. Теста ми беше в 13ч. на 10ти , а клетвата е в 9ч. на следващия ден. Можеш да си отложиш датата на теста или на клетвата, ако имаш основателна причина, като това че си на работа или имаш лекции, не е такава. Само за информация, ако не успееш да се явиш на тест или на клетва два пъти, ти затварят файла и трябва цялата процедура наново.

Понеже Теди си е в университета в Гуелф, първоначалната идея беше, той да си наеме кола, за да се прибере до вкъщи и после двамата да отидем до Съдбъри. Стана ясно, че на тази възраст не може да наеме кола и мъжа ми трябва да отиде да го вземе, тъй като и с автобус и влак не намерихме нищо удобно. Очевидно трябваше да преспим в Съдбъри и предложих да отидем всички заедно и пред алтернативата да остане сам с двете деца за два дни, мъжът ми веднага се съгласи.

Така, Теди е докаран от университета, преспива в къщи и на другия ден се натоварваме пет човека в една кола/ не ни е за първи път/ и се отправяме на три часа и половина на север. В Канада дистанциите не се измерват в километри, а в часове. Аз съм наела предварително, чрез Airbnb една къща за $130, както се оказа по-късно съборетина в съмнителен квартал, но учудващо приятна вътре.

Пристигаме точно половин час преди часа за теста ми, оставят ме мен, а те отиват да се хранят и настаняват в къщата съборетина.

Обикновено, в нормалните офиси първо е теста и който го мине отива на интервю. Тук беше наопаки. Първо интервюто.

Като пристигнах, първо някакъв формуляр попълних и ми дадох един тест с подчертани верните отговори да си преговоря. Същият тест по който се готвех и вече го знаех наизуст. Като кажеш, че си готов те пращат на интервюто. Имаше 4 емиграционни офицера за група от 12 човека, по 5-6 мин. на човек, задават въпроси на които отдавна знаят отговорите, първият въпрос беше дали идвам от много далеч, при положение, че знае че идвам от майната си, после проверка на емиграционните документи и паспортите за печати. След като ни препитаха, всички влязохме за тест. Теста е 20 въпроса, имаш право на 5 грешки и е толкова прост, че всеки да може да го вземе, просто изисква да имаш минимум познания за Канада.

Предупреждават, че по никакъв начин не можеш да казваш въпросите по социални мрежи и тн. , защото е наказуемо. Факт е, че са различни от тестовете за подготовка и до сега никъде не съм видяла да са изтекли в нета. То не си и заслужава риска, предвид че наистина са лесни. Всеки излиза щом е готов и след минути ти казват резултата и ми връчиха поканите да се явим с Теди на клетвата на следващия ден. Всичкото това беше около час. Както казах офиса е временен и тестове и интервюта е имало три дни и клетвата на четвъртия. Сигурна съм, че аз бях от най-далече, заради смяната на адреса и са го взели в предвид, защото моя тест и интервю бяха в последния ден и последната сесия от 13ч. така че да мога да приключа за 2 дни. Ако тестът ми беше първия ден, трябваше да пътувам два пъти.

Като казах екскурзия, имах намерението да посетим научния музей в града, има и планетариум и една огромна монета с която се снимат хората, но всичко това се оказа затворено за годишната им поддръжка и предвид, че беше -20 градуса, и никой не искаше да се разходим из центъра на града, просто не правихме нищо.

На другия ден, всичките 5 човека, в 9ч. се изсипваме в колежа, където ще се състои клетвата. На клетвата може да присъстват колкото искаш гости. Първо пускат гостите в залата да се настанят, след това следва регистрация за бъдещите клетводържащи/ естествено, че няма такава дума/. Регистрацията е проверка на поканата за клетва, взимат ти картата с която си бил постоянно пребиваващ и ти казват на кой номер седалка да седнеш. За бъдещите канадци седалките са номерирани и има пликчета с информация за Канада, писмо от министъра на емиграцията, химна, клетвата и безплатен пропуск за всички паркове и някои музеи и подобни за една година. Нямаме право да напускаме залата до края на церемонията. А и къде да отида, като са ми взели вече документа, който доказва легалното ми пребиваване в Канада.

Имаше там някакви официални гости, портрета на кралицата с двама RCMP/royal Canadian mountain police/ , които бяха атракция и желани субекти за снимки. Разни слова, не знам дали винаги е така, но церемонията беше изцяло двуезична, всичко първо се казваше на английски, после и на френски. / предполагам само, че сред кандидат канадците е имало франкофони и за това/Най- накрая дойде време за клетвата. Служител казва думите, ние всички заедно повтаряме. Предупредиха, че всеки трябва да я каже ясно и високо, това е задължително, иначе могат да откажат да ти дадат сертификата. С вдигната дясна ръка започнахме да повтаряме клетвата, а емиграционните офицери обикаляха и гледаха хората в устата дали я казват наистина. После и на френски. Условието е да я кажеш на единия език де, не на двата. После пяхме химна.

След това, поименно ни викаха да си получим сертификата за канадско гражданство и да се здрависаме с кмета на града и другите официални лица. Моето име се оказа най-дълго, всичките ми четири имена Дарина Йорданова Рангелова Донкова и ми се смяха. Общо 114 човека станахме канадски граждани в този ден, казаха, не съм ги броила, от които освен нас, около 7-8 европейски имена чухме, сред които една украинка, която няма шанс да не я забележиш, защото беше като огромна матрьошка.

След това ни поканиха да си се снимаме колкото искаме и нещо като почерпка и разговори, които ние пропуснахме, защото мъжът ми беше изтощен да занимава децата си и направо си тръгнахме. Около два часа и половина отне от началото до края. Това е, след 11 месеца и няколко дни от пращането на документите, с Теди сме вече канадски граждани.

Ако някой се е отправил към Канада, това е официалния сайт.

А ако някой е вече в каквато и да е процедура, това е един много полезен форум с хора от цял свят.

ПП. Давам си сметка, че не знам нищо за придобиване на българско гражданство, освен по произход, какъвто беше случая на Тина./ за което съм писала вече как става/. Съвсем нормално, човек се интересува от това което го засяга, едва ли роден канадец знае всичко това, ако не го касае.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s