За отсъствията от училище

Прочетох текста на Мая Цанева в Майко Мила за отсъствията в детската градина и се шашардисах. Не е да не съм гледала дете в България, знам че се искат бележки, но не знаех, че е стигнало до такива висоти. Сигурна съм, със съмнителен успех и с чудесни предпоставки за корупция и измами.

Видях и коментари за „белите“ страни, как там има сурови глоби за всяко отсъствие и как от 4 годишни тръгват на училище. Сигурно е така, всяка страна си има нейните начини. Но да ви кажа как е в една друга „бяла“ държава.

В Канада също тръгват на 4г. на училище, с тази разлика, че си е като детска градина и не е задължително. Задължителното образование е от 6г. до 17г., стане ли на 18г. може да напусне без никакви последствия. Но до тогава е следната ситуация в провинция Онтарио. Не зная дали е същото в другите провинции.

Няма понятието извинени/неизвинени отсъствия. Те просто са отсъствия. Писала съм, че при отсъствие на детето, просто се обаждаш по телефона и оставяш съобщение. Много пъти ми се е случвало детето/ дали Теди, дали Тони/да не се чувства добре и да го оставя вкъщи за всеки случай и да не се е налагало посещение при лекар. Никой не ми е искал бележка. Тони рядко боледува и максимума от поредни дни, в които е отсъствал е три. Това по болест. Никой и не ми е искал бележка, че е оздравял и не е контактен със заразно болен и там каквото още може да се поиска. Като сме пътували за България съм „изяждала“ част от началото или края на учебната година, за да удължа престоя ни, тук лятната ваканция е два месеца. В такъв случай, на по-дълго отсъствие съм попълвала формуляр, от кога до кога няма да го има и причината. Дори не съм ходила лично, пращат ми го по детето и той го връща. Никой не ми е правил проблем.

Реших обаче, да видя колко отсъствия максимум може да има, за да завърши годината. Или кога и как следва да има санкции. Да, след четири години се сетих да проверя, но по-добре късно, отколкото никога. Добре, че са тези дискусии във фейсбук. И със сигурност, догодина ще му броя дните и ще съм по- внимателна с отсъствията при пътувания.

За децата от 1ви до 10 клас няма заложени параметри. Според индивидуалната ситуация е . Но… По закон учебните дни за една учебна година в Канада не може да са по-малко от 194/ тази година са 196/ , като ако ученик е натрупал 19 дни отсъствия, започва да се води „постоянно отсъстващ“. Което е риск за отпадане от училище и се взимат мерки. Първо от съветници и директор на училище, ако няма промяна, вече се уведомяват социалните.

Това доста ме притесни, защото по последната report card на Тони, имаше 17 дни отсъствия. Като след това е имал някакви единични дни на неразположение и разбира се , когато седя една седмица без училище като се местихме и се разправях с борда. Демек, минал е 19 дни както и да го погледна. По- голямата част са от престоя в България де.

Като се замисля, предишните години също вероятно е имал над 19 дни отсъствия, защото пак взимах от учебната година за пътуване до България. Но никога не съм имала проблем. Та това имам предвид като индивидуално подхождане към случая- училището е уведомено, че ще пътуваме, през останалото време Тони отсъства за по ден или два, когато нещо не му е добре, не е боледувал дълго, т.е. няма опасност от отпадане. С други думи, надвишили сме дните, след които детето се води с риск от отпадане, но предвид, че става дума за пътуване/ естествено, че знаят, че сме емигранти и коя ни е родната страна/ а през останалото време си е редовно, значи не е спирано умишлено и няма риск. Канада все пак е емигрантска държава и непрекъснато си пътуват хората, било то и през учебно време, дори за почивка, защото са по-евтини билетите извън ваканциите, никой не го учудва и притеснява това. Вероятно при над седмица боледуване ще бъде изискана бележка от лекар. Както казах, на нас не ни се е случвало повече от 3 поредни дни. Притеснението е само, ако има риск да отпадне детето от училище, а не точно колко ще е отсъствало и колко ще е пропуснало. Не че няма значение, че е пропуснало, но не е толкова важно, не и ако това ще го спре да ходи на училище и да отпадне завинаги.

В дискусиите в България, хората естествено също си задават въпросите какви ще са санкциите, какво ще им направят, ако детето не ходи на предучилищна или на училище. До колкото разбрах нищо, освен да спрат детските, ако въобще получават. Това е, поправете ме, ако греша.

За Онтарио. В закона пише, че до 12 годишна възраст, родителите носят отговорност детето да ходи на училище. Ако родителите не го пускат, могат да ги съдят за това, че детето не ходи. Терминът е truancy/ charged for their child’s truancy/. Абе за кръшкане един вид. Това разбира се, след като са се изчерпали всички други начини, със съветници, директори,разговори и не е дало резултат.

От 12 до 15 годишна възраст, вече самото дете може да бъде съдено за truancy, пак разбира се след изчерпване на други методи за връщане в училище. Може да бъде осъдено на глоба до $1000, на пробация до 1 година, като по време на пробацията трябва редовно да посещава училище и ако я наруши/ не по болест/ може да бъде осъдено до 30 дни затвор.

През 2015 година, най-големият училищен борд в Онтарио/TDSB/ е имал 167 случая на деца, дадени под съд за „бягане“ от училище. Не знам с какви наказания са завършили делата.

Интересното е, че навършат ли 16г. не подлежат на обвинение „бягане“ от училище и не могат да ги съдят. Не знам, защо е така, не намирам логика. Единственото, което открих е, че на 16г. могат да избират къде да живеят, т.е. могат да напуснат родителите си и дома си напълно законно, ако въобще има връзка. Все пак образованието е задължително до денят преди да станеш на 18.

Докато за по-малките класове няма особено значение отсъствията/ знанията имат/, то за 10-12 клас има значение. Ако детето е отсъствало 20% от учебното време, дори да си е взел изпита по дадения предмет, може да не му се признае кредита. Тук пак се работи индивидуално, като след 10% отсъствия се свързват с родителите и в зависимост от ситуацията се действа. Какво имам предвид- ако детето не иска да ходи на училище щото така, ще му отнемат кредита. Но ще търсят начин да го върнат в училище. Ако пък семейството е бедно или има болен, и детето е ангажирано с това и това е причината за отсъствията, вероятно няма да му вземат кредита/ ако има нужния успех/ и пак ще се търси начин да го върнат в училище.

Има дискусии , че този начин на наказание е остарял и не дава резултати. На мен направо страшно ми звучат тези санкции. Говори се за промени и да се насочи вниманието към това, защо учениците „бягат“ от училище. След 6ти клас скача процента на „бягащи“ деца от училище, когато са вече по-независими и „бунтари“. Идеята е да се премахват санкциите и да се търсят причините. Но няма законови промени все още. Някои бордове въвеждат алтернативни и гъвкави учебни програми за децата в риск от отпадане от училище. Явно и със санкции не става, търсят се други начини.

И нещо много важно, обратното на това в България.

Тук не може да се изключи дете, заради отсъствия. Та нали, то точно това иска, да не ходи на училище. Обратното е, целта е да не отпадат деца от училище и за това не може да бъде санкционирано с изключване. За агресия може, за отсъствия НЕ.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s