Аз съм Дара и съм слаба

Наясно съм, че “дебелите” са в по- неизгодна позиция от “слабите”, но и ние понасяме разни забележки. Може би, не чак толкова де.

“Ти не ядеш ли?”

“Ще изчезнеш”

“На диета ли си?”

“Вземи яж повече”

“Да не си болна?”

“Много малко ядеш”

Ами дразнещо е. И слабите имаме огледало.

Някъде около 20 годишна възраст започнах да слабея. Не съм била дебела, но имах закръглени форми. След като родих първото си дете, отслабнах драстично. Да, знам, ще кажете “умри кучко”. Обаче бях грозно слаба, не се харесвах. Ходих на лекар, нищо ми няма.

Опитвах да кача, закрепих се в някакъв момент. При мен има някакъв феномен, след всяко раждане отслабвам повече отколкото съм била преди да забременея. Раждала съм три пъти. Знам, знам- “умри кучко”.

Опитвала съм да ям повече тестени храни. Имах период, в който ядях по един шоколад на ден и нищо. Знам, знам- “умри кучко”.

Храня се разнообразно, мъжът ми готви божествено. Ям много месо, риба и зеленчуци. На сладкиши и шоколад отдавна не налитам, нямам потребност. Така като го написах, май излиза, че се храня доста здравословно. Единствено, че плодове ям много рядко. Ми не ми се ядат, няма шанс да ям нещо, което не ми се яде.

Защо съм слаба?

Нямам представа, но за част от причините подозирам.

Когато съм под стрес, не ям.

Когато някое дете е болно, не ям.

Когато съм притеснена, не ям.

Като съм тъжна, не ям.

Като съм депресирана, не ям.

Не мога да ям насила.

Но пък пуша.

Знам какво ще ми кажете. Спри цигарите и ще надебелееш. Ама не ми казвайте какво да правя. Не искам да спирам цигарите, харесва ми да пуша. Много обичам да пуша.

Знам и че има хранителни режими за напълняване, не мога да ги спазвам, нито пък искам.

Някакси с годините установих, че се храня веднъж на ден-вечер. Просто не съм гладна през деня. Дали вследствие на това, приемам и много малко количество. Нямам проблем да ям и през деня, но не обичам да се храня сама. Ако имам компания, ще хапна и на обяд, но пак няма да е много, просто нямам място. Никога не съм преяждала, а не е да не обичам вкусна храна. Даже обичам да ям. Наскора разбрах, че всъщност това ядене веднъж на ден, се наричало фастинг.

Сега съм на 44г., с три деца и тежа 48кг. Да, да, знам “умри кучко”.

Чувствам се добре, имам енергия, нищо не ме боли. Приех се, такава каквато съм. Единствено съжалявам, че гърдите ми изчезнаха и  свалих няколко размера. А какви прекрасни гърди имах,ех,  но така или иначе едва ли щяха да останат същите, може би щяха да са като печени чушки. А сега всъщност даже си ги харесвам. Вече не ми пука и се шегувам с това, че съм твърде слаба. Е, понякога и дразня де, забавлявам се.

От известно време съм спокойна, нямам стрес и започнах да огладнявам и през деня. Мисля си, че може пък и да успея да кача две кила и да стигна 50.

За мен лично, стресът е големия бич, дали в посока ядене, неядене или нещо друго.

Гледайте си живота и се опитайте да не задавате нетактични въпроси и да коментирате външния вид. Всички имаме огледала.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s