Snow day или един прекрасен ден за онлайн обучение

Първо да кажа, че изобщо не се оплаквам, даже ми е забавно. Съчувствам ви на вас, които сте в дебрите на обучението в електронна среда или както там се казва. Е, малко злорадствам.

И така. Събуждам се сутринта, будя Тина с триста зора и я пращам в банята. Тони винаги е станал и облечен, никога не ми се е налагало да го будя. Давам зор на Тина да бърза, с едно око виждам, че е понаваляло сняг и се сещам все пак да си проверя имейла. Да, snow day е. Пращам Тина обратно в леглото и крещя на мъжът ми веднага да прекрати приготвянето на кутиите с храна. Късно е, готови са. Простено ми е, първият snow day за тази година, загубила съм тренинг. През зимата, първото, което правя като отворя око е да си проверя имейла за snow day. Това, след като веднъж пратих Тони и баща му да висят на спирката да чакат автобус, който няма да дойде.

Предишни години като обявят snow day, значи, че училищните автобуси не вървят, но училищата работят и ако искаш можеш да си закараш детето и съответно трябва да го вземеш. Такива дни не са рядкост в Мускока, минимум две седмици се събират за една зима. Тази година, заради Ковид, борда реши, че няма да работят училищата, когато е snow day, за да не става върволица от родители и деца. Което ми се вижда безумно. Моят мъж може да остане вкъщи по всяко време, а и аз винаги мога да се обадя и да не отида на работа, не правят проблем, но нямам представа как се оправят родители, които нямат този лукс, защото тези имейли ги получаваме между 6:30-7ч. и нямаш много време за реакция.

Пия кафе и се сещам, че в някой от многобройните имейли съм чела, че когато е snow day, ще е учебен ден, но онлайн. В началото на учебната година ни изпратиха пароли и там каквото трябва, в случай, че обявят локдаун. С Тина е лесно, ползваме един ап и там ще качват какво да се прави.

Само че, аз отивам на работа, а 60 годишния мозък на мъжа ми отдавна е решил, че след като има секретарка в мое лице, която да му пише имейлите и всичко необходимо, изобщо не е нужно да се учи да борави с нещо повече от вайбър. Само споменах, че Тина ще има онлайн обучение, но по погледа който направи, разбрах, че е безмислено.

Отивам да питам Тони дали си помни паролата за google classroom. Не я помни. Аз съм сигурна, че след като два пъти я исках на учителката съм я снимала и е някъде на сигурно място, остава да се сетя къде е из телефона ми. Взимам таблета да му припомня и установявам, че всички класрумове, драйв и там каквото са ползвали миналата година са изчезнали. Тони не знае кой ги е изтрил, предположи, че съм аз!

Обявявам деня за напълно снежен и всеки да прави каквото иска и отивам на работа.

Нямам представа защо виртуалната класна стая на Тина съм я инсталирала на моя телефон, но решавам да надникна. Валят разни задания. Нещо да се намери някаква дума. После да се намери цифра. Чета инструкциите. Мръднете червената точка в квадратчето, натиснете моливче, преместете еди какво си… Заклевам се, не ми стана ясно каква цифра и къде се търси. Дивя се на ентусиазма на учителката и си мечтая, че вече е догодина и е друга учителка.

Тя продължава. Да се влезе в клас на живо в 9, 12 и 14ч. Мхм, ще кажа на мъжа ми.

По-късно пак полюбопитствах какво се случва. Детето да чисти стаята си или да мие чинии и да пратим снимка. Как ли пък няма да им снимам лудницата. След това имаше видео от учителката по физическо. Показва как да си направят топка от чорапи и да замерват кула от ролки тоалетна хартия, за да я съборят. Започнах да се смея и си казах: Тука има луд и това не съм аз! Тина естествено няма никаква представа, че има онлайн обучение и вероятно гледа детско и се тъпче с шоколад. Добрата новина е, че не е задължително цялото това… нещо. Което дете се включи в някоя от дейностите, ще се води че е било на училище. А което не се е включило, ще има grant day. Thank you, thank you!

За Тони обаче, не получих никакви инструкции кога и какво ще има и се зачудих, да не би това онлайн обучение да е решение на училището на Тина. Рових по имейли, все още не знам дали е така. И установих нещо, което не знаех преди.

А именно, че да имаш две деца в училищна възраст е някаква лудница. Когато Тони тръгна на училище, Теди беше вече в гимназията и там не са ме занимавали с почти нищо и съм пропуснала забавлението.

Искам да кажа, че сега вече ви разбирам. Какво имам предвид? Получавам имейли от училището на Тони и от училището на Тина за всевъзможни неща- продажба на книги, базар за нещо си и тн. Всички са от някакво име и разширение- съкращението на борда. Получавам имейли от Аманда, Сюзън, Пенка… и нямам никаква представа за кое училище и дете става дума. Опитвам се от контекста на текста да разбера. Единственото име, което помня е на учителката на Тони, мадам Hunter, нали, лесно е. Всеки път, когато някое дете отсъства от училище, пращат имейл, където попълваш нещо си, че детето е здраво и името на детето. Забавно е, ако и двамата са отсъствали. Веднъж Тони май кашляше, защото му дращеше гърлото, а Тина имаше нещо, дето някой някъде би могъл да го определи като сопол и ги оставих вкъщи, за да не изпоразят Мускока и всички да умрат. Получих два имейла с въпросните формуляри. И никаква идея кой за кое дете е.

А колко по-лесно щеше да е, ако са примерно с имейл bunny24@gmail.com.

Това беше онлайн обучението на моите деца, демек никакво. Ще горя в ада.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s