Както знаете вече, Мускока е популярна дестинация за туризъм. Освен невероятните гледки, красиви плажове, има и много диви животни. Освен сърни, лосове, птици, костенурки и какво ли не, има и мечки. Преди съм писала, че са кафяви мечки, но съм объркала, черни били в Мускока, нищо че може и на цвят да не са точно черни, а и аз не че ги различавам. Та, черната мечка тук им е най-важното животно и се опитват всячески да си го пазят.
В Мускока съжителстваме един вид с тях / аз все още не съм виждала/ и непрекъснато ни припомнят какво да правим и не правим, за да си живеем необезпокоявини едни от други.
Първо малко за самите мечки. Мечките са едни от най- интелигентните животни и изпитват емоции също като нас. Не са моногамни, и често няколко малки може да са от различни бащи, ако ви е важно да знаете. Е, бащата си е бил камшика нанякъде, да се оправя майката. Черните мечки са всеядни, диетата зависи от сезонната растителност. Ядат пролетна трева, цветя, горски плодове, ядки. Месната част от диетата се състои главно от личинки и ларви. Ядат и мърша, като попаднат на такава, но самите те не убиват животни. Като любопитна подробност, черната мечка търси пчелни кошери не заради меда, а заради пчелните ларви. Има изключително обоняние и може да надуши хамбургера ти от километри, та леко с пикниците в гората.
За това и са предупрежденията какво да правим в града и в гората на разходка.
Черните мечки са срамежливи и неагресивни и избягват хората, но често се появяват в градчетата. Не идват да се разходят и да плашат хората, а защото са надушили храна. Основни правила в нашия град, които трябва да се спазват от Април до Ноември, ако не искаш близка среща с черна мечка са:
Не се оставя никаква храна, храна за домашни любимци и непочистени барбекюта навън. Боклука се оставя максимум час преди извозването. Имаме график кога минава камиона. Никакви хранилки за птици. Ако имаш овошки или ядкови храсти в имота си- или се научаваш да живееш с мечки или премахваш дърветата. / тук къщите може да са много отдалечени една от друга и няма огради. Ами, в гората си си./
Мечката вече намерила храна в града, се връща. Да се хване и премести мечка не е опция, защото има добра памет и може да измине над 100км., до мястото, където знае, че има храна. Живота на мечката се върти само около храната и отглеждане на потомството. Също като нас.
Една специалистка по черни мечки казва:” Ако знаеш какво прави мечката, може просто да си седиш и да се наслаждаваш на преживяването.” Много бих искала да видя как мечка яде ябълки в задния ни двор, но не съм сигурна дали ще си седя и наслаждавам.
Ако решите да се разхождате по горите в Мускока има следните правила; Кучетата винаги на каишка. Кучето и мечката не са големи приятели и може да има разправия. Никога със слушалки в ушите. И очите на четири.Носиш си свирка и я надуваш от време на време. Да те чуе мечката, ако е наблизо да смени посоката. Като цяло, няма интерес да те яде. Носиш си репелент за мечки. Не като те ухапе да се намажеш, а просто миризмата ги отблъсква.
Ако все пак срещнеш мечка, не бива да св паникьосваш, тичаш и катериш по дървета. И да се снимаш с нея. Бавно вървиш назад и спокойно говориш “Мечко, отивам си!” Предполагам тонът е важен, а не езика, та сигурно и на български ше стане. За да ви обясни, че се чувства неудобно в присъствието ви, ще се издухва, трака със зъби и тропа с лапа по земята. Ако е много нервна, ще направи “тъп заряд”, тичайки няколко стъпки към вас и спирайки рязко. Обясняват, че това не е агресивно поведение, а просто комуникации и ти казва да си ходиш. Ако много се ядоса, вероятно сте мъртви вече. Шегувам се, нямам идея.
Има специални телефони, ако видиш мечка в града, ровеща по боклука и организация за ранени мечки или изгубени малки и им оказват помощ и връщат в гората.
На 30км. от Хънтсвил е най- известния защитен парк в Онтарио- Algonquin park, простиращ се на 7, 630 кв.км. В Онтарио има 329 защитени парка и 294 резервата. В защитените паркове може да се къмпингува, да се кара каяк, въобще туризъм, но със строги правила. В Algonquin park има десетки видове птици, прилепи, лисици, лосове, вълци и … мечки. Аз се отказах да ходим в този парк. Както каза мъжът ми, ние живеем в гората, защо да ходим. А като прочетох правилата съм сигурна, че на 2рата минута с двете деца сме се сдобили с поне $1000 глоби, представяйки си как Тони е събрал наръч пръчки, а Тина е обрала цветята на поляната.
Правилата във всички защитени паркове в Онтарио накратко, като пропускам някои. Къмпингува се само на определените за това места. Никакво радио и музика, освен със слушалки. Никакви аларми на коли и въобще по-силен шум, за да не се притесняват животните. Никакво оставяне на храна и отпадъци, раздават специални контейнери, за да не блазниш животните, особено мечките. Никакво късане на разстения. Никакво местене на камъни и пръчки, живо или мъртво. Всичко, което е паднало, трябва да си остане там. Само може да стъпваш и да гледаш. За всяко нарушение на горното глобите са от порядъка на $150. Паркът може да се разглежда пеша и с кану. С велосипед само на места. Зимата със ски.
Аз лично ще се въздържа, ще си стоя в Мускока и ще гледам сърните през прозореца. Но ако идвате ме намерете. Ако можете…
Expat Bulgarian Mum 