Преместване в Испания/ част 1 или наемане на жилище/

Отдавна си мислиме с Айвънчо да се преместим в Испания. Един приятел от Канада се премести там и ни агитираше. Аз правих проучвания, но планът беше да останем още една година в Канада и тогава да се местим. Ама, разбира се, че така ще стане.

Планът се сгромоляса, просто още не го знаехме, но се оставихме на събитията да ни водят. Знаете, продадоха ни къщата в която живеехме в Канада и напуснахме и заминахме в България с идеята да намерим жилище през това време най-общо казано. Нищо не намерихме и на Айвънчо му хрумна гениалната идея жена му дето грам не говори испански и барабар с двете деца да ходи да се устройва в Испания ЕЙ СЕГА, КАТО СВЪРШИ С РЕМОНТА В СОФИЯ и той да дойде после. Разбира се, нали ТОЙ говори испански, защо да не ида аз.

Там е работата, очевидно съм се съгласила с налудничават му идея и вместо за Канада, хванах самолета за Испания. Е, не отивам в нищото все пак и има някаква организация в последния момент и се лети САМО 3 часа. Отивам при нашия приятел “ хубавия човек”. Идеята е да отседна при него с децата за не повече от седмица. Много ми е важно да намеря квартира бързо, заради училището на децата, за което ми трябва адрес, а учебната година вече е започнала и не искам да се мотая до безкрай.

И така. Кацаме в сряда, “хубавия човек” беше се свързал с негова позната, агент на недвижими имоти- българка и на следващия ден имах два огледа, като предварително му бях обяснила какво търся. Едното предложение беше къща над бюджета ми, но тя държеше да я видя, за да направя някакво сравнение. Второто беше апартамента, който харесах. Хубаво съм го харесала, ама как се наема идвайки от нищото!

Ще отворя скоба, че жената ми показа имоти точно по моите критерии, развозва ни из града, води на плаж, записа ми час за регистрация в общината, абе направи чудеса, за да ми помогне и ми предложи помощ за всичко, което не ми е ясно. Кристина се казва. Кристина от Торревиеха, където сме се базирали за тази година.

Да се върнем на това как се наема жилище като идваш от нищото. Обикновено се иска договор за работа, някакви доходи, нещо нормално навсякъде. Аз нямам нищо. Знаехме за тази практика и вече бяхме решили с мъжа ми, да предложим плащаме за целия период. Не забравяйте, трябва много бързо да намеря жилище. Предлагаме да наемем до края на учебната година, юли и август не ни интересуват и могат да си го дават на туристи, което доста улеснява нещата.

В Испания повечето апартаменти са обзаведени. Но точно този не само беше обзаведен, ами и оборудван с чаши, чинии, тенджери, че дори и възглавници и чаршафи, което не само ми спестява разход, но и разправии и неудобства. Трябва да купя съвсем малко неща. Не е ли късмет това!

И така, предложих на Начо, собственика на харесания от мен апартамент да му платя 9 месеца накуп и юли и август да си го ползва както намери за добре. Оказа се, че баща му идвал през лятото и го устройва, което не му попречи да мисли два дни, щото и други желаещи имало.

И така, човекът Начо се съгласи да ми го даде. Но и много държеше да имам испанска банкова сметка. Няма лошо, ама тя не се открива съвсем лесно, ако нямаш работа и тн. Но моят наемодател, тип Начо се оказа шеф на банков клон, записа ми час и ми откриха сметка още преди да подпишем договора за наем. После подписахме договора в офиса му в банката и ме утрепа, че ще ми даде ключовете на другия ден, за да е сигурен че са дошли парите! Направих експресен превод бе Наче!

Както и да е, на другия ден моята брокерка и другата-испанка от страна на Начо ме чакаха с ключовете пред сградата. Бях питала дали може да съдействат за пускаме на интернет и бяха организирали да дойде служителка на интернет доставчик, която ми обясни какво предлагат и се споразумяхме. Направо ми счупиха главата с тази организация да ми дойде човек вкъщи и в понеделник ще дойдат да го инсталират. Разбира се, плащам един месечен наем комисион на агентките, но е абсолютно заслужен за услугата, която получих. Кристина е жестока и съм ѝ обещала вечеря.

И така. Нанесохме се, вече е 22ч., децата спят, седя на балкона и се кефя, че за точно една седмица имаме чудесно жилище, че и бонус банкова сметка и се звъни на вратата. На вратата е “президента на сградата”, който иска да ми каже welcome. Предполагам, че е нещо като домоуправител, но съгласете се “президент на сграда” на какъвто и да е език е адски смешно. Щях да се свлека от смях, още повече, че се присетих за ненка. Момент, “президента” беше дошъл с майка си и баща си! Докато ние се разбирахме на някакъв странен английски, те деликатно надничаха през вратата. Дано не се е очаквало да ги поканя, защото за мен 22ч. си е късно. Май ще си реорганизираме режима. Но адски ме развеселиха с това посещение. С две думи, каза ми, че ми е оказана невероятна чест да живея в точно този блок и да се обаждам на “президента”, ако имам проблем нещо по сградата, а “мама и тате” живеят на втория етаж.

Край. На другия ден ходихме с децата в една пастерия и с моят испански купих около 20 петифури! Изядохме по една и какво какво да ги правя… Строих децата и айде да ходим да ги носим на “мама и тате на президента”. Тони ми зададе въпроса “защо”, аз нещо смутолевих, че нали ще вдигат шум и нали… И той каза” Всъщност, това не е лоша идея”. Абе не знам, лоша ли е, добра ли е, но тва са “ мама и тате на президента” и по-добре да се пробваме да направим добро впечатление.

Заключение. Много съм доволна и адски се забавлявам.

Следва 2 част. Записване в училище.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s