Записването в училище стана бавно. Бавно, бавно, за моите разбирания след Канада. Няма как от тук нататък да не правя сравнения с Канада. Както на повечето места, адресът в най-важното нещо. В Канада/Хънтсвил/ отиваш в училището по адрес с паспорт, договор за наем, попълваш формуляр и на другия ден детето тръгва на училище.
Но сега за Испания/ като отново уточнявам, че имам предвид конкретен град, вероятно се различават нещата между областите/.
Адски ме дразни цялата бумащина и бавенето. Също като в България. Разбира се, раздразнението ми и бавенето са подсилени от незнанието ми на езика, за което никой не ми е виновен.
В района има частни двуезични училища/британски/, но ние взехме решение нашите деца да ходят в обикновено училище, поне на този етап. Частните са и доста скъпи.
Но сега стъпките. Отивам в общината, отдел образование. Дават ми формуляри за попълване и списък с документи. Разбира се, един от тях е адресна регистрация, а Кристина вече ми беше записала час за регистрация, както и час за NIE, Бог да я поживи. Тези часове са за след един месец за едното и два за другото заради ковид и предвид това приемат документите за записан час. Другите документи са фотокопия на паспортите на децата и на родителите. Тук Хуанито се наложи да ми прати снимка на паспорта си. Освен това искат и актовете за раждане на децата, на испански. Обикновено не ги нося като пътуваме, но този път съм ги взела. Понеже това преместване не беше планувано, нищо не съм превеждала, за разлика като емигрирах в Канада, когато бях напълно подготвена, но никъде нищо не ми поискаха. Кристина отново организира превода на актовете и всичко се случи по имейл. Поне ги приеха разпечатани, а не искаха оригиналите на превода. Отделно, формулярите трябва да са подписани и от двамата родители. Аз нямам нерви да сканирам, пращам и разпечатвам и просто подписвам и Хуанито. Той знае де.
И така. Петък- връчват ми формулярите от общината.
Понеделник- внасям документите, но без преведените актове за раждане. С триста зора се съгласиха, като обещах до края на седмицата да ги имат. И без това събранието им е в петък и нищо нямало да стане до тогава. След обяд някой ми звъни по телефона и само разбирам, че е за децата и училището. Затварят ми.
Вторник- Кристина им носи преводите на актовете за раждане и да пита за какво са ми звъняли. Звъни ми тя и казва: Готово! Общината е одобрила нашето искане, има места в избраното училище/ това по адрес/. Не знам какво е станало с петъчното им събрание. Аз летя, виждаме се да ми даде документите, които трябва да занеса в училището.
Сряда- отивам в училището с одобрените документи. Там ми дават други формуляри за попълване, с абсолютно същите данни, които вече съм попълнила, че и ги имат снимани. Както разрешение от бащата, че мога да ги запиша на училище. Сигурно 20 пъти си написах номера на паспорта и поне усъвършенствах подписа на Хуанито. Въобще, каквото и да правите, трябва да знаете, че без единия родител нищо не става. За разведените само си преставям каква мъка е. А, и по 4 снимки трябват- на хартия! Това дори не мислех, че още съществува. Трябва и здравна карта на всяко дете и бележка от доктор, че са здрави. Това, обаче не може да се направи преди да имаш адресна регистрация. Щели да ги вземат така и после да ги представя като ни е готова регистрацията. Ако бяха казали друго, мисля че рязко щях да се върна в Канада.
Четвъртък- Занасям формулярите, разрешението от бащата и снимките. Записани са. Утре ще ми се обадят да кажат кои са им учителите и в кои стаи. Ще тръгнат на училище в сряда-13ти. Просто, нали съм късметлийка, 12ти е Национален ден на Испания/ в Северна Америка е денят на Колумб/ и 11ти явно е почивен/ но пък е Thanksgiving в Канада/ и така. Ще празнуваме.
Петък- ще ни пуснат надявам се интернета.
Училищата, които видях отвън ми изглеждат като бежански лагери. Тони каза, че е като затвор. Отвън наистина изглеждат доста подтискащо. Огради, бетон и някоя рандом палма в нищото. Сега си давам сметка какво ми дава неприятно усещане към училищата, които видях отвън. Няма никаква трева. В Канада/Хънтсвил/ дворовете са с трева и дървета и няма огради и решетки. Иначе, това което успях да видя от вътре си изглеждаше съвсем хубаво и чисто. Не съм видяла стаите де. Не се срещнах с директор, никой не ни разведе из училището. Не знам и какво да носят. Все пак имам надежда, че ще ни покажат това онова в първия им учебен ден. Иначе всички бяха много мили от администрацията.
Това е. Тръгват на училище в Испания. Оле!
ПП. На снимките за училище, Тони си е чист испанец вече, а Тина бледолика ромка.
Expat Bulgarian Mum 