Expat Bulgarian Mum

Кратката версия е че, Канада е луксозен трудов лагер в един фризер и можеш да пукнеш от скука.

Сега по-дългата. Канада е като картичка, много красива, спокойна и уредена. Но се променя. За 6 години настъпиха сериозни икономически промени до момента в който осъзнахме, че не можем да си позволим да живеем там. Много канадци също не могат, но за разлика от нас, те няма къде да отидат. Е, които могат се изнасят, главно в Латинска Америка, заради корупцията и пералнята, в която се е превърнала Канада. Но сега за по-простичките причини, заради които ние решихме да напуснем. Малко отзад напред ще започна.

Социален живот и културни дейности. В малкия град няма такива. Разбира се, че можехме да се преместим в по-голям град, но това има други негативи. За нас решихме, че малкия град е супер, докато децата са малки. И така и беше. Не че в големия град кипи голяма социализация. Обикновено всеки си е в емиграндката общност. Доста трудно е да създадеш някакви познанства. Аз завързах познанства като започнах работа, но макар те да се познаваха от години, не се виждаха извън работа. Единственото събиране го направих аз, когато напуснах и заминавах за България. Едната сподели, че да ходи на работа е единственото ѝ забавление. Като цяло са много самотни. А именно като започнах работа разбрах, че това е трудов лагер. Политкоректното говорене и обратната дискриминация веднага правят впечатление. Трябва да се усмихваш и да внимаваш какво говориш, за да не си навлечеш неприятности, заради някоя глупава смешка. Какво правиш през свободното си време. Ами каквото искаш, ако имаш пари и свободно време. Ресторантите са скъпи и скучни. Пътуванията с влак, самолет, хотел и каквото се сетиш е адски скъпо. Занимания за децата като спортове и изкуства са цяло състояние. И така лека полека започнахме да се питаме защо да живеем там. Не сме някакви парти лъвове, но и да гледаш сърните през прозореца 8 месеца не е най-забавното нещо. И тук идва икономическата част.

Ако преди си мислехме, че ще можем да си купим къща, осъзнахме, че това става мираж, а и без особен смисъл предвид, че не ни харесва начина на живот.

По време на пандемията, в тези две години настъпиха най-големите промени в Канада. Цените на жилищата скочиха поне с 20%, наемите, бензина, храната, всичко. Имотния пазар е надут до край. Жилищната криза се задълбочи още повече и има все повече бездомни. Имахме идея да останем още една година, но пандемията ускори взимането на решението. Като извадихме тефтера, ще можем да си покриваме само основните нужди и да зяпаме сърните, ако въобще си намерим жилище. А ние не намерихме. Торонто и други големи градове не са нибили опция, където не знам дали бихме намерили, за това избрахме обратно в Европа.

Теди завършва тази година университет с един солиден заем. Той какво ще прави, не е решил още, ние ще го подкрепим с каквото можем. А ние какво ще правим, дали ще останем тук, дали ще се върнем, не мога да кажа. Сега започваме.

Като цяло, освен икономическите промени последните две години, страшно ни дразнят мерките и рестрикциите заради пандемията. Уморихме се от рестрикции на всяка крачка и търсим по-нормално място.