Усещане за безнадежност

Не ми излиза от акъла тая работа за борбата с демографската криза и идеята на заместник министър-председателя по икономическата и демографска политика Валери Симеонов за облагите за трето дете. Малко се чудя, защо един електроинженер се занимава с демографски проблеми. Няма значение, свикнали сме. И понеже и аз съм също толкова некомпетентна на тема демографска политика, ще ви кажа защо тази работа няма да работи. И знам, защото имам три деца. И знам, че най-голяма подкрепа родителите имат нужда с първото дете. Иначе няма да има второ, камо ли трето.

Проблемът с демографската криза в България е основно социално-икономически. За това емигрират хората. Функцията на държавата е да осигури средата, за да може родителите да отглеждат децата си. Такава среда липсва. Човекът няма нужда от подаяния. Има нужда от сигурност. Сигурност изобщо. Сигурност, че можеш да си изхраниш децата без тъпите подаяния, че заплатата ще ти стигне поне за месеца гаси, че не трябва да даваш подкуп за всяка тъпотия.

Тази сигурност, че на бременната жена всички изследвания ще са безплатни, а не изнудвана да плаща за ненужни манипулация. Тази сигурност, че раждането е безплатно, дори с упойка, и дори бащата да присъства, а не да плаща, че и той диша в стаята.

Сигурността, че за задължителното предучилищно и училищно обазование, детето ще бъде прието в най-близката градина или училище без да се налага да даваш „дарение”.  Това,  че не трябва да ремонтираш стаята, щото общината пак няма пари.Сигурността, че не трябва да плащаш за всяка бележка, издадена от доктор, нищо, че детето е осигурено до 18 годишна възраст. Сигурността, че образованието е безплатно, а не да се плащат учебници, помагала , бележници от точно определен издател по усмотрение на училището. Сигурността, че детето ще премине през образователната система без частни уроци, защото това му е функцията. Сигурността, че образователната система не е най-консервативната в света и има някой там, който го е грижа за детето ти.

Сигурността, че на интервю за работа няма да те питат „ Планирате ли деца?” и ако вече имаш работа, че ни си заплашен с уволние с всеки болничен, защото имаш деца. Сигурността, че бизнеса наема майки с малки деца и им помага, а не обратното.

Сигурността, че можеш да се разведеш, защото така искаш, а не да доказваш вина и да си вадите кирливите ризи. Че може да има понятието „равни родителски права”, ако родителите пожелаят. Сигурноста,че, когато бащата не желае да плаща издръжка, държавата ще я поеме, а не жената да води безкрайни дела и може би към пълнолетие на детето, държавата да се намеси./или обратното/. Сигурността, че сам родите може да отгледа детето си без да виси на врата на всичките си  роднини.

Сигурността, че децата със специални потребности няма да са оставени на произвола. Сигурността..ох, не мога повече,  ясно ви е за коя сигурност говоря. Тази сигурност, която е определението за социална държава- да има социална справедливост, така че всеки индивид освен да може да съществува да има достоен стандарт на живот.

Иначе има един ценоразпис за еднократна помощ за раждане на дете

1во дете- 250лв., 2ро дете-600лв.,3то дете- 300лв., всяко следващо-200лв.

Искам да поздравя този, който го е измислил. Не мога да си обясня, защо второто е най-скъпо, а третото съвсем малко по-скъпо от първото. Обидно е да определяте цената на децата ни по този начин. Или давайте еднакво за всички, или не давайте. Ако ще давате, гледайте да покрива разходите по безплатното раждане. Щото тези не стигат. За детските надбавки изобщо не ми се говори.

ТАЗИ ПОДИГРАВКА ТРЯБВА ДА СПРЕ

Та, ако  я имаше тази среда, в която можеш да си отгледаш първото и второто дете спокойно, не знам дали ще раждат трето, но по-малко вероятно е да емигрират. Очевадно е, че тази среда липсва. И идва усещането за безнадежност. Усещането за безнадежност е убийствено. И хората се спасяват. Спасяват децата си.  И аз спасих моите.

Докато средата не се промени, няма как да ме накарат / дори Агенцията за българите в чужбина- нямам представа какво прави/да върна децата си в България.

Канада спечели три деца. България обаче, загуби само две. Ако бях в България, нямаше да родя третото. Дори за безлихвен кредит.

 

*Снимката е от сайта на Софийският университет от кръглата маса „Демографски тенденции и про

 


2 thoughts on “Усещане за безнадежност

  1. Аз родих преди месец в Бургас,имам страхотна работа и семейство,нямаме кредити и мога да заявя,че съм щастлива. Имаме си и две кучета и три котенца..малък рай-тук в Бургас..но..дадох много от себе си,бачках все едно фирмата е моя и това ми донесе щастие и пари..мисля,че има надежда и в България да сме ок,ако работим сякаш за себе си..с хъс и постоянство..

    Liked by 1 person

Вашият коментар