Expat Bulgarian Mum

Дълго отлагах тази статия. Обикновено пиша за всяка учебна година и всяко училище на децата ми. Минаха почти 10 години от статията В гимназия в Канада И преди да премина нататък пак да кажа, че това са лични впечатления от конкретни училища. Не обобщавам за всички училища из цялата страна. Чувам страхотни отзиви и за училища и за учители. Но нашият опит е такъв.Мога само едно нещо да обобщя и ще го изкрещя белким се чуе: СИСТЕМАТА Е СКАПАНА!

Няма как, ще направя сравнения в други държави, но само от личен опит.

И така, по ред неприятни причини решихме да останем в България след като бяхме живяли в Канада и Испания. По това време Тони и Тина са съответно на 13 и 7 години. Теди, който беше завършил 8 клас в България и след това завърши горната гимназия в Канада ми каза:

– Майко, не им го причинявай!

Казах си, че няма как да е толкова зле. В Испания без дума испански се вписаха доста добре. Имаше стрес, но се адаптираха и в училище им помагаха. Тони имаше часове по испански с други емигрантски деца в учебно време. Тина също получаваше допълнителна помощ по испански, нямам идея кога точно.

Записахме ги в едно училище в София. Предупредени бяха директор и класни ръководители и че искаме помощ от тях. Нещо не се разбрахме, не получихме помощ. Тина като първокласника вървеше криво ляво. Като имаше невинни забележки като: „Ученикът не е научил песните по Музика до този учебен час. “ Ми не е, значи нещо не е наред в учебния процес. И аз не ги знам тези песни. Никакъв опит да бъде интегрирана. Ако до тук се въртим в невинното вменяване на вина/ току що измислих този оксиморон/, то…

Тони обаче изживя жесток шок. Не само, че го зацафариха на входни нива, но и никой учител не му помогна, а аз бях посъветвана да му взема частен учител по български. Обясниха ми, че входните нива нямали значение, но не са счели за нужно да му направят нещо друго, при положение, че знаят, че не може да чете и пише на български. И 2ки по всичко.

Тони чинно си ходи на училище, получава си регулярно 2ка по каквото се сетиш и започва да повръща по един ден всяка седмица. Нямаше конкретен ден, може да е вкъщи, на улицата или в училище. Намирали сме го на стълбите пред вкъщи и никой в училище не е разбрал за това. защото не ги интересува. Никой за нищо не ми се обади за това дете. Добре ли е, зле ли е, какво да направим. Аз си позволих да поискам сметка от училището защо детето ми не може грам да се впише. Резултатът беше грозен и в ничия полза, най-малко на децата. Аз съм си виновна, че не владеят добре български, да се оправяме. Разбира се е заведен на редица прегледи, за да се уверим. че е напълно здрав. Училището го разболяваше бързо и сигурно. Разбира се, разговаряхме с него и правихме всякакви опити да разберем какво се случва. Това, което разбрах е, че ходи със страх и се чувства унижен. И ние трябваше да го спасим. А за Тина беше просто загуба на време. Разделихме се с училището като ни казаха, че много се радват, че си махаме децата. За добро или лошо, Тина приема всичко като чиста монета и нямаше големи травми. Тази година.

Трябваше да решим какво да правим. Аз бях да се връщаме в Канада. Не че не съм гледала и частните училища. Таксите са такива, че ми е по-евтино да ги върна в Канада и да си ходят на обикновено училище там, което по бг стандартите сигурно е Монтесори. Да не говорим, че в една от рекламите на частно училище едно от предимствата беше: Хуманни подходи. Направо се плеснах по челото.

Голяма разправия беше вкъщи с мъжа ми. Аз исках да спасявам децата, а той иска да ги прави street smart/да се оправяш на улицата/. Да отворя скоба, че в Канада street smart е много назад. За разлика от socially smart/социални умения/, което се учи от най-ранна възраст, докато в България е напълно игнорирано по мое мнение. Децата ни са доста социално обучени, но не и улично. За сравнение, Тони е голям дечко сравнено с връстниците си в България. Тина също, всъщност. Ами, хубаво е да имат всякакви умения…

През цялото това време на „адаптация“ никой от училището не се поинтересува от емоционалното състояние на тези деца и съм сигурна, че дори не са разбрали, че Тони повръща от мисълта за училище. Нито, че Тина се чувства зле там.

За който не знае, Тони рисува от малък и това всъщност е спасението му от големия гаден свят. Директорката на лятната академия за рисуване за деца, където ходеха двамата ни подхвърли да погледнем художествените училища в страната. Баща му е завършил Софийската художествена гимназия и после е учил в Художествената академия, която не е завършил, щото се е метнал на самолет за Канада, но смята образованието в областта на рисуването в България за много добро.

Аз както се вика, почти бях стегнала багажа, но се поразрових в нета.Бяха минали вече всички изпити, но в едно училище открих допълнителен прием и си нямах работа да го кажа на мъжа ми. Адски беше въодушевен, а за първи път чуваше за това училище. На децата не бяхме казали още, че се връщаме в Канада, иначе не мисля, че нямаше да мине номера. Обяснихме на Тони какво е училището и дали иска да се пробва на изпита, но…ще трябва да живее на общежитие, ако го приемат. Баща му даде всичко от себе си да му обясни, че иконопис в Канада няма къде да учи/факт/. И ако завърши, вероятно ще е приет във всички арт университети по света. Очите му светнаха най-накрая. С мъжа ми се разбрахме, че правим този опит и ако не се получи, обратно за Канада. На децата не сме казвали това де.

Тони го приеха в тази художествена гимназия, че се и адаптира, учителите са толерантни. Най-трудния му предмет е български език. Наскоро си говорихме и поисках да разкаже за учителите си. Каза ми по две-три думи за всеки, за странностите им, какви прякори са им измислили. Като стигна до учителя по български, не можа нищо да измисли и каза: Той е просто учител. Обожавам го. А едвам връзва 3 по български. Попитах дали има разлика с предишното училище в София и каза, че е огромна и не би се върнал обратно. Училището е супер, води се към Министерството на културата, но се оказа, че МОН все пак имат някаква дълга ръка и до тези училища. Имаше проверка тази година от тях, не съм се интересувала от резултата, ни най-малко не ме интересува мнението на МОН. Заради тях децата в тази гимназия имат свободно избираем предмет История на изкуството, върху който ще имат Държавен зрелостен изпит, а задължително учат физика за обща култура сигурно. Все едно децата в математически гимназии да учат задължително рисуване, а геометрията да е свободно избираема. Дано МОН се разкара от тези училища или МК нещо да направи, мисля и директорите ще са благодарни. Тони живот и здраве, в 12 клас нямам идея дали ще успее да вземе ДЗИ по български език. Не знам и за какво служи. До тогава все ще се ограмотил, не искаме да остане неграмотен, но изпита е на по-високо ниво. Нямам съмнение, че по направление изкуство ще бъде ограмотен и няма да искат аз да го правя и да го пращам на частни уроци. Тони е добре, на този етап си представя да отиде в Университет по изкуства във Франция. Е, ще видим, може пък матурата по български да го спъне!

Тина бе преместена в друго училище. Нищо от никой не съм изисквала този път. Тина каза:

-Не искам да ходя повече там. По-зле е от предишното училище. Никой не ме забелязва и се чувствам като призрак.

Достатъчно. Тина няма и да е в това училище. Но не можем да тръгнем за Канада без Тони.

Казах, че ще сравнявам. Теди дойде в Канада на 15г. Той беше учил английски на всякакви курсове. Но една година мълча в училище. Никой не му направи проблем и го изпитваха само писмено. Получи подкрепа и от учители и от учениците. Това е пример за socially smart. За неговата гимназия съм дала линк по-горе.

Тони дойде в Канада на 5г. Без дума английски. Беше в предучилищна и веднага му намериха учител да му помага с английския, а както се оказа после, повече с правилата. Допълнително получи помощ с упражнения за овладяване на емоциите. Имаше известна агресия в него и с тези упражнения се справиха за две години, което не знам дали е добре сега да е добър като котенце в България. Пример за липса на street smart. Чул е чалга вече де, но я нарича музикално порно.

Тони бе върнат в България на 14г. Не получи помощ от никъде за нищо в училище. Това е пример за NOT socially smart и може би да се учи на street smart.

Тина е родена в Канада и дойде в България на 8г. Не получи помощ в училище на никакво ниво. В две училища. Не знам за какво е пример това. Може и аз да съм се заблудила нещо за функцията на училището! Поправете ме, ако греша. Може в Канада и Испания да са се заблудили и те.

Последно, за матурите. В Канада също има варианти на НВО и те наистина оценяват системата. Обикновено са по два дни и не натоварват децата, карат ги да ходят с любима шапка, да дъвчат дъвка или каквото измисли училището и третия ден е за забава след предполагаемото добро представяне. В Онтарио няма ДЗИ. Има една матура по английски език в 10 клас. И тя не е никак трудна, защото целта е базова. Училището е базата. Понеже училището е задължително до 16г., за това и матурата е тогава, целта е всички да имат базата- да не са неграмотни. Толкоз. Всички останали, които имат амбиция да отиват в колеж или университет. И имат подкрепата на училището де.

Моето лично мнение, от личния ми опит с три деца е, че българската система и в частност МОН са скапани. Изключително авторитарна с цел пречупване и съревнование. Поне в софийските училище има и социална йерархия тип- Кой е по по най. Тони ми го каза това. И едно нещо, което той пак ми го каза, но никога не съм обръщала внимание, защото съм си свикнала.

Казва ми: Учителите много държат да им говорим на ВИЕ. Но те на нас ни говорят на ТИ. Не ми се вижда много честно. Защо не ни говорят на ВИЕ?

Аз не можах да отговоря. Защо наистина?

И така. Това са трите ми къде грамотни, къде не деца.

Теди. Учил до 7 клас в 133то училище. Завърши 8клас в 7мо училище. Завърши гимназия в Хънтсвил, Онтарио, след което Бакалавър Criminal Justice and Public Policy in U of Guelph. Тази година завърши първата си година Право in Law School in Windsor, Ontario. И не, първият опит не беше успешен, но се подготви и от втори опит беше приет. Мечтае си някой ден да се върне в България. За сега идва само за ваканция.

Тони. Учи няколко години в Канада и две в Испания. Завърши 8 клас в НПГИ Тревненска школа специалност Иконопис в Трявна. Мечтае си/вече/ като завърши/дано/ да учи изкуство във Франция. Благодарим на цялото училище за това. Защото миналата година беше спрял да мечтае, а само да се свърши този ад.

Тина. В нейният кратък все още живот се оказва всичко по равно. Учила е 2 години в Канада, 2 в Испания и 2 в България. /смятам и предучилищната, което си е училище в чужбина/. Завърши 2ри клас в 6то ОУ. Мечтае да учи в Трявна. Е, и да бъде известен дизайнер някой ден, да има магазин за бедни и да има 6 деца. Към момента още не е записана в ново училище, но има две училища в Трявна и дано не се избият за нея:)

Аз мечтая, тези единици училища, културни средища, с отношение към малкия, но все пак човек да са нещо нормално и да не се налага да си спасяваме децата. Да оставим материала и базата. Ще се обновят за 100-150 години, не вярвам по-рано. Да поговорим за Отношението към човек? Малък на години и ръст, не го прави по-малко човек. ОТНОШЕНИЕТО!

Спирам. Сетих се, че имам 3 на Матурата по български през 1993г. Имах и една учителка по химия, ако я видя на улицата, ще ѝ плесна един шамар без да се замислям и тя ще знае защо.