Те двамата стояха пред семейния гроб. Брат и сестра. Там бяха погребани цялата рода-прародители, дядовци и баби, баща, а сега и майка им. Той беше дошъл от чужбина да навести сестра си и междувременно да се запознае с порасналите ѝ деца. Той нямаше такива, а и не искаше. Решиха да пооправят гроба от трънаците наоколо. Сложиха бели камъчетата на самия гроб и бяха поръчали нова мраморна плоча, че вече не се събираха всички имена. Оставиха място да се добавят нови. После се разходиха из гробищата, обичаха да го правят, макар и рядко. Майка им ги беше водила и научила, че гробищата са едно спокойно и интересно място. Обичаха да гледат надгробните плочи и да си разискват какъв ли е бил животът на човека според паметника и снимката Имаше огромни паметници, с цели статуи или семпли с малка плоча. А някои дори с гробница и поддържана градина. Имаше и отдавна изоставени и забравени. Можеш да откараш цял ден. Да се чуди човек как не са направени туристически турове.
Той и тя решиха да отидат до наследственото си място в с.Глоговица, където бяха водени като деца. Добре си спомняха пътя. На края на черния път беше старата кирпичена къщурка, в която е роден баща им. Понеже нито той, нито тя бяха стъпвали там след смъртта на родителите си, тя бе в пълна разруха.
В съседната идентична кирпичена къщурка пред разпад, живееше Маца. Никой от двамата не можеше да си спомни на каква възраст е, защото я помнеха като баба Маца още от ранното си детство. Сега просто беше още по-съсухрена и сбръчкана и някак не с всичкия си. От къщата изникна сестрата ѝ близначка Мика, която учудващо изглеждаше 20 години по-млада, макар и пак да не можеше да се определи на колко точно години е. Около къщурката имаше некролози на млад мъж и усмихнато хлапе. Мика им разказа, че понякога Маца оставала на село, но иначе живеела при сина си в Перник. Една вечер тя много настоявала той да я вземе, а той бил изморен и не искал. Разсърдила му се, а той пък се ядосал и се качил на колата с детето да ходят да я взимат. Не стигнали, щото се ударили в един стълб и до там. От тогава Маца не била с всичкия си и не желаела да напусне селото, а Мика ходила да я наглежда. Отвратителна история.
Братът и сестрата огледаха схлупената наследствена къщурка обрасла с коприва. Бяха загубили ключа отдавна и счупиха катинара, за да видят какво има вътре. А вътре нахлуха спомени от детството им. Имаше чаши и чинии в които са яли, когато ги водеха там. Стария хладилник, който сигурно е реликва. Спомниха си как по гредите баща им слагаше хляба в торбички, за да не го стигат мишките. Там бяха и картините на баща им, които започна да рисува след като приключи учителската си кариера и все повече ходеше в родната си къща в Глоговица и да се вглъбява в себе си.
Брат ѝ живееше е чужбина и не искаше да има нищо общо с България. Тя му предложи да откупи неговия дял, който едва ли беше много. Той се ядоса, как така, това място има сантиментална стойност за него.
Тръгнаха си от селото малко разсърдени. Той от предложението на сестра му, тя от реакцията му. Та тя искаше нещо уж там да направи. Оставиха къщичката зад гърба си и забравиха.
….
Няколко години по-късно ѝ се обадиха, че брат ѝ е в болница в Швейцария. Посети го там и той ѝ каза, че я обича. И тя му каза, че го обича.
Скоро след това вече стоеше пред семейния гроб, където вече бяха издялкани в камъка имената на брат ѝ. Тя отиде до Глоговица, а къщичката стоеше още по-разпадаща се, но все още не предала се напълно. Маца отдавна беше починала и Мика не ходеше вече. В цялата махала на Глоговица нямаше никой. Каквото можеше да се открадне, вече беше откраднато. Но картините на баща ѝ, които рисуваше за кеф бяха там. Та кой би откраднал някакви си картини. Може би трябва да доведа децата си:-мислеше си тя. Поне да знаят, че имат имот и да се изпокарат за него. Глупости, за какво да се карат. Та тя къщичката ще падне до няколко години, а дори няма и двор. Не, ще ги заведе да ги разходи из гробищата да видят колко е спокойно, красиво или забравено. Каквото си изберат. И да им покаже къде е семейният гроб. На плочата има само още едно свободно място за име.
Моето.
В памет на брат ми 1969-2023
Expat Bulgarian Mum 