Малкият ми син получи покана за рожден ден на момченце от неговата група/kindergarten/.Събитието е в детско клубче. Не познавам родителите, никога не сме се засичали. Отивам с Тони и новородената му сестра Тина.
Майката ни посреща, запознава ме се и ме представя и на нейните родители. Съвсем нормално, при наличие на очевидно съвсем наскоро появило се бебе, разговора да се завърти около него. Хората изказват поздравления и въобще всякакви любезности.Майката на рожденика имаше малко коремче, но не бях сигурна, че е бременна, въздържах се от коментар, заради минали гафове на тази тема.
Та, както си говорехме за бебето, тя сподели, че е бременна с термин едикогаси. Преди да успея да я поздравя, тя с усмивка обясни, че бебето не е нейно. Тя е сурогатна майка на бебето на сестра и´.
Аз смутолевих нещо, че в България никак не е лесна тази процедура. Всъщност, не знам каква е процедурата, освен че поне е законно. Но съм сигурна, че не е лесна. И се засрамих, че не можах да реагирам адекватно. Просто, защото не знам какво се казва в такъв случай. Вероятно поздравления и за двете жени. Никога не съм се замисляла.
Но искрено се възхитих на начина по който го каза. Без притеснение и с радост. Толкова беше мило.
Представих си същата случка в детско клубче в България. И приказките на съседките. Ох…
Изводите…са ясни.
Expat Bulgarian Mum 